Решение № 9 от 09.01.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Свиленград, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова в присъствието на прокурора М. Н. С. като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100362 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Ж. А. Ж. е предявил против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство /ДП/ № 39/2024 г. по описа на РУ на МВР - Харманли, пр.пр. № 405/2024 г. на РП-Хасково, ТО - Харманли/Ивайловград, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – за това, че на 20.01.2024 г. в гр. Харманли, управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества. Твърди, че не бил извършил престъплението, за което му било повдигнато обвинението, както и че никога не бил употребявал наркотични вещества. Твърди, че на 20.01.2024 г. в гр. Харманли, като водач на лек автомобил, бил спрян за проверка, по време на която бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство – дрегер. Дрегерът дал положителен резултат и тъй като ищецът не бил съгласен с показанията му, дал кръв за изследване. Вследствие на проверката ищецът бил задържан от полицейските служители за 24 часа и по случая било образувано горепосоченото ДП. По това ДП като веществено доказателство бил приобщен и управлявания от ищеца лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“. Едва през месец ноември 2024 г. по назначената по ДП химическа експертиза било изготвено заключение, в което се посочвало, че в кръвната проба на ищеца няма наличие на наркотични вещества. С Постановление от 03.12.2024 г. ДП било прекратено поради липса на 1 извършено престъпление и било постановено връщане на ищеца на лекия му автомобил.

В продължение на единадесет месеца, колкото продължило досъдебното производство, ищецът живял в постоянен стрес и безпокойство. Това станало достояние на много хора от родния му град, който бил малък и такава мълва много бързо се разнасяла. Останал без автомобил и без шофьорска книжка, и всеки го разпитвал защо се движи пеша и не ходи на работа. Не можел да спи и се наложило да взема успокоителни, тъй като бил убеден, че не е употребил никакви наркотични вещества и не можел да приеме тази несправедливост. За пръв път в живота си имал няколко пъти високо кръвно. Това се отразило на ищеца и в отношението му с неговите близки, които също изживяли голям стрес, и с приятели, започнали да странят от него. Ищецът се затворил се в себе си и променил начина си на живот. Наред с това, заради задържания му автомобил бил възпрепятстван да шофира и да ходи с кола на работа, което допълнително довело до финансови затруднения за него. Освен това, ищецът изживял и много неудобства, напрежение и разходи във връзка с привеждането на автомобила му в годно за ползване състояние, след връщането му. Обезщетението за така описаните неимуществени вреди ищецът оценявал на 10 000 лева.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че претендираните вреди са недоказани по основание и по размер, респ. че не са ангажирани доказателства за това, че привличането на ищеца в качеството му на обвиняем е породило за същият твърдените негативни последици и е довело до причиняване на описаните в исковата молба вреди. Посочва също, че ДП било образувано за престъпление, а не срещу ищеца, приключило било в разумен срок и без да са били прилагани мерки за процесуална принуда по отношение на ищеца. Ответникът счита също, че претенцията на ищеца за прекомерна, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената трайна съдебна практика.

По тези съображения се иска отхвърляне на иска, като се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат, направени от ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед наведените от страните доводи и възражения, намери за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 39/2024 г. по описа РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково, видно от което, същото е било образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – за това, че на 20.01.2024 г. в гр. Харманли е управлявано МПС - лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ ..... ......., след употреба на наркотично вещество - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 50007“, с № ARKF 0022.

От съдържащия се в ДП Протокол за разпит на свидетел Ж.П.Ж., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ - Харманли, се установява, че същият се е отзовал се на искане за съдействие от колеги от автопатрул при РУ Харманли, във връзка с извършване на проверка за установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества на водач на автомобил, спрян от 2 тях за проверка на 21.01.2024 г. в около 16.45 часа в гр. Харманли, пред хотел „Хеброс“. При пристигане на мястото свидетелят заварил спрения за проверка автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ..... ......., колегите си и водача Ж. А. Ж., и пристъпил към тестване на последния за употребата на алкохол в кръвта с технически средство алкотест дрегер 7510, като уредът отчел 0,00 промила алкохол в издишания въздух. След това свидетелят преминал към извършване на проверка за установяване на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство дрегер дръг тест 5000 с фабричен номер ARKF 0022, като с тампон на тест касета взел натривка от устната кухина на водача и техническото средство отчело наличие на анфетамин. Тъй като водачът Ж. не приел показанията на техническото средство, свидетелят му издал талон за изследване на кръв и урина за медицински и химическо изследване. След това свидетелят отвел водача Ж. до ЦСМП – Харманли, където пред дежурен същият заявил, че не приема показанията на техническото средство и дал кръв за изследване, за което му бил съставен съответен протокол. Свидетелят съставил на водача Ж. АУАН серия AD, номер 348506, по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, който подписал без възражение, както и ЗППАМ с № 24-027000011/20.01.2024г., с който иззел СУМПС. Посочените от свидетеля АУАН и ЗППАМ се съдържат в ДП и видно от последната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на Ж. А. Ж. е наложена ПАМ по чл.

171, т. 2, б. „в“ ЗДвП - „Временно отнемане на СУМПС“.

Видно от приложения в ДП протокол за доброволно предаване от 20.01.2024г., ищецът е предал доброволно на разследващ полицай при РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № .....

......., ведно с контактен ключ и разрешение за временно движение.

Не са събрани доказателства, а и не се твърди ищецът да е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на полицията.

Видно от представеното с исковата молба и съдържащо се в ДП Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.12.2024 г., постановено от прокурор в РП-Хасково, ТО - Ивайловград, ДП 39/2024 г. по описа РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково е прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 от НПК - поради несъставомерност на деянието. Безспорно е, че постановлението е влязло в законна сила на 18.12.2024 г., след изтичане на 7дневния срок от връчването му. В постановлението прокурорът се е позовал на съдържащата се в ДП химико-токсикологична експертиза, видно от която, в пробата кръв, взета от ищеца на 20.01.2024 г. в 17.27 ч., не се установява наличие на наркотични вещества. Заключението на експертизата е постъпило по ДП на 27.09.2024 г., след като пробата е получена в Химикотоксикологичната лаборатория на 21.01.2024 г.

Видно от приложена в ДП справка за съдимост, ищецът Ж. А. Ж. е многократно осъждан, като две от осъжданията му са престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.343, ал.2 от НК. От приложена в ДП справка за нарушител/водач се установява, че за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата на ищеца са били издадени 16 наказателни постановления и 10 фиша, които са влезли в сила.

3

По делото са събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетели, ангажиран от ищеца, а именно майка му Димитринка Нанкова Г.а. Свидетелят посочва, че живее заедно със сина си (ищеца), който се занимавал с монтьорство на коли. Посочва, че след това, което се случило през месец януари 2024г., той бил сринат - изпаднал в депресия, започнал да вдига кръвно, страдал от безсъние и започнал да приема медикаменти за кръвно и за безсъние. Приятелите му го изоставили и той се затворил вкъщи.

Разчуло се из града, мислели го за наркоман и затова не го взели на работа.

Освен това, затруднение му създавало липсата на кола, която му била отнета.

Свидетелят е категорична, че синът й никога не бил употребявал наркотични вещества и дори не знаел имената на наркотиците.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората от гореизложените хипотези, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на Прокуратурата, поради това, че от ищеца не е извършено престъпление.

Следва да се изясни, че в случая е налице предпоставката „обвинение в извършване на престъпление“, тъй като при образуването на досъдебно производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него, т.е. ищецът има качеството на „обвиняем“, независимо, че не е привлечен като такъв с постановление на разследващия орган – в този смисъл е Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о.

При това положение, доказа се, че е осъществен фактическия състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство, дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче е необходимо, освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от 4 съответните правозащитни органи.

Принципно, винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл е постановената задължителна по този въпрос практика по реда на чл.290 ГПК /напр.: Решение № 427/16.06.2010г. на ВКС по гр.дело № 273/2009г., ІІІ г.о.; Решение № 457/25.06.2010г. на ВКС по гр.д.

№ 1506/2006г., ІVг.о./, според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в съвсем естествени като посочените негативни преживявания.