Решение № 102 от 25.07.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 131/2024
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 25.07.2025
- Състав
- Янита Димитрова Янкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 140, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл. 343б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 130 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. С., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900131 по описа за 2024 година
ИЩЕЦЪТ – Г. Н. М., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка - Н. М. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Л., ул. П.Б. № 24, община Б. /вж. уточн. молба вх. №6001/17.06.2024г./л.37/, чрез пълномощниците си адвокат Й. Д. от САК и адвокат И. Ж. от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „К.А.Д.-К.“ № 5, вх. В, ап. 25, е предявил обективно съединени, осъдителни искове по чл. 557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ във вр. с чл.558, ал.5, предл.3 вр. с ал.1 от КЗ вр. с чл.497 от КЗ срещу Г.Ф., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, за заплащане на сумата в размер на 30 000,00 (тридесет хиляди лева) лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени му травматични увреждания, получени вследствие на ПТП осъществило се на 07.01.2022г., около 21:30 часа, на третокласен път 161, с посока на движение от с. Р. към с. Л., в района на км. 15, в землището на с. Л., общ. Б., обл. Софийска, по вина на Г. Д. Г. управлявал мотоциклет марка „КIМСО“ 125 куб., с идентификационен номер на рама „LC2U8010081300174“, без регистрационни табели, не регистриран по надлежния ред и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 12.04.2024г. датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на ответника, до окончателното заплащане на обезщетението.
Претендира се и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 07.01.2022 г., около 21:30 часа, Г. Д. Г. управлявал мотоциклет марка „КIМСО“ 125 куб., с идентификационен номер на рама „LC2U8010081300174“, без регистрационни табели, не регистриран по надлежния ред 1 съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Движил се по третокласен път 161, с посока на движение от с. Р. към с. Л.. С него пътувал ищеца - Г. М.. В района на км. 15, в землището на с. Л., общ. Б., обл. Софийска, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, Г.
Д. Г. изгубил контрол над управлението на мотоциклета и излязъл от пътното платно, като се преобърнал в крайпътна канавка. Вследствие на процесното ПТП пострадал ищеца Г. М., който е получил различни по вид и тежест телесни увреждания, а именно: черепно-мозъчна травма, с краткотрайна загуба на съзнание; фрактура на горни и долни два резци, с последваща екстракция на горен втори ляв резец; фрактура на носа, придружена от разкъсно-контузна рана в областта, както и разкъсно-контузни рани в областта на коремната стена, главата, лицето и шията, придружени от оформяне на кожно подковообразно ламбо на челото (двустранно) и преорбитален хематом (двустранно).
Ищецът сочи още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 4/10.01.2022 г. и било образувано досъдебно производство № 6/2022 г., по описа на РУ - Б., пр.пр. № 28/2022г. по описа на Районна Прокуратура - Б.. Наказателното производство било приключило с одобрено от съда споразумение за решаване на делото по НОХД № 588/2022 г. на Районен съд - Б., с което Г. Д. Г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК и му било наложено наказание.
Изложено е от ищеца, че непосредствено след инцидента бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - гр. С., с множество рани и охлузвания в областта на главата и лицето и непоносими болки в областта на цялото тяло, а движенията му били ограничени и болезнени. Анамнезата му е била снета по данни на неговите близки и екипа на БМП, тъй като той самият нямал спомен за случилото се. Настанен бил за лечение в отделение по детска неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След направените му изследвания, било установено, че при процесното ПТП е получил горепосочените травматични увреждания и било преценено, че е необходима оперативна намеса. Поетапно били ревизирани и впоследствие зашити наличните наранявания, като били обработени и всички други по-малки рани. Проведено му било антибиотично лечение и лечение с болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.
Ищецът твърди още, че бил изписан от лечебното заведение на 12.01.2022г. с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и лечение в амбулаторни условия прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.
Сочи, че на 31.01.2022 г., му бил извършен стоматологичен преглед, при който били установени и горепосочените фрактури на долни и горни резци, както и екстрация на горен втори резец вляво, вследствие от удара, причинен при ПТП.
Въпреки проведеното консервативно лечение, ищецът не изпитвал подобрение в здравословното си състояние, болките му така и не отшумявали. Поради получените, вследствие на ПТП травми, бил принуден да търпи силни по интензитет физически болки и страдания, както и редица затруднения в своето ежедневие. Чувствал се физически нестабилен и емоционално сринат. Страдал от упорито безсъние, а когато успеел да заспи, 2 сънувал кошмари от претърпяното ПТП, така сякаш преживявал изживяното отново и отново.
Поддържа се още в исковата молба, че ищецът е предявил на 12.01.2024г. претенция за обезщетение на неимуществени вреди пред ответника, тъй като мотоциклет марка „КIМСО“125 куб., с идентификационен номер на рама „LC2U8010081300174“, без регистрационни табели, не регистриран по надлежния ред, нямал валидно сключена застраховка гражданска отговорност. С писмо изх. № 24-01- 25/22.03.2024г., Г.Ф. уведомил ищеца, че въпреки наличието на основание за заплащане на застрахователно обезщетение в общ размер на 30 000,00 лв., същото е намалено и определено на сумата от 9 000,00 лв., поради наличието на 70% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Ищецът поддържа, че ответникът Г.Ф. му дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е депозирал писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. К. Я., с който се оспорват предявените искове изцяло по основание и размер и се прави искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Твърди, че Г.Ф., към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция № 24210017/12.01.24 г. УС на ГФ е определил на Г. Н. М., действащ със съгласието на своята майка и законен представител - Н. М. М., обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 30 000.00 лв., което след отчетено съпричиняване на вредоносния резултат, с решение на УС на фонда е било намалено на 9 000.00 лв.
Твърди, че с писмо с изх. № 24-01-25/22.03.2024 г., ищецът бил уведомен, чрез неговата майка и законен представител Н. М., че за да бъде платена сумата за обезщетение на ищеца, следва да представи в Г.Ф. Удостоверение за специална банкова сметка на Г. Н.
М., съгласно изискванията на чл. 130 от СК и чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.
Оспорва предявената искова претенция в размер на 30 000.00 лева, за неимуществени вреди, като изключително завишена, с доводи, че не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП 07.01.2022 г. и като противоречаща на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД .
Ответникът оспорва по основание и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, предвид акцесорния й характер, поради неоснователност на главния иск.
Твърди, че претенцията на ищеца пред ГФ е отправена на 12.01.2024г., а на 22.03.2024г. е било определено обезщетението. Твърди, че съгласно чл.558, ал.7 от КЗ, 3 задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице, а в случая тъй като не била представена банкова сметка на увреденото непълнолетно лице, фондът не бил изпаднал в забава и не дължал лихва.
В условията на евентуалност оспорва началния момент на законната лихва и моли, Г.Ф. да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда - 30.05.2024г.
При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на поне 70%. Твърди, че ищецът, като пътник в процесния мотор е пътувал без поставена предпазна каска, в нарушение на чл.
183, ал. 4, т. 7 ЗДВП; че се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, с когото са се познавали; че се съгласил да пътува при алкохолно повлиян водач, с когото са се познавали; че е пътувал с мотоциклет, за който е знаел, че не е надлежно регистриран.
Моли, съда да отхвърли предявените искове и да присъди в полза на Г.Ф. всички сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 540.00 лева.
Ответникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.
С отговора на исковата молба е искано привличането на осн. чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице – помагач на ответника на Г. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., ул. „Г.П.“ № 15. Искането е аргументирано с възможността ответникът да предяви регресен иск по чл.
558, ал.7 от КЗ срещу третото лице в случай на осъдително решение, тъй като след изплащане на обезщетение, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му и има право на регресен иск срещу виновния за ПТП или неговите наследници за възстановяване на изплатеното вместо него/тях обезщетение за нанесените вреди.
С отговора на и.м. ответникът едновременно с искането за привличане е предявил на осн. чл.219, ал.3 от ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск срещу третото лице – в случай на осъждане на Г.Ф. да заплати на Г. Н. М. претендираните с исковата молба суми, за осъждане на третото лице Г. Д. Г. на осн. чл.558, ал.7 от КЗ да му заплати сумата от 21 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата /виж уточн. молба вх. №7919/14.08.2024г. /л.66 от делото/, представляваща присъдено застрахователно обезщетение за претърпени от Г. Н. М., действащ със съгласието на своята майка и законен представител - Н. М. М., неимуществени вреди вследствие от процесния инцидент, за лихвите и деловодни разноски, които ГФ е осъдено да заплати, както и направените деловодни разноски, вкл. държавната такса за завеждане на обратния иск и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540.00 лева.
Искът е предявен като частичен за сумата от 21 000 лева при пълен размер на претенцията от 30 000 лева.
С определение от 30.12.2024 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК Г.
Д. Г. като помагач на ответника Г.Ф. по т.д. № 131/2024 год. на СОС и е приел за съвместно 4 разглеждане предявения обратен иск от ответника Г.Ф. срещу третото лице – помагач Г. Д. Г..
Препис от исковата молба по обратния иск е връчена на ответника по този иск Г. Д. Г. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият не е подал писмен отговор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното с исковата молба протоколно определение постановено по НОХД № 588/2022г. по описа на РС-Б. от 29.11.2022 год., влязло в сила на същата дата, съдът на осн. чл.382, ал.7 от НПК е одобрил споразумение по чл.381 от НПК, с което е признал обвиняемия Г. Д. Г. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 07.01.2022г. около 21.30 часа по третокласен път 161, в района на 15 - ти километър, землището на с. Л., общ.