Решение № 1 от 15.01.2020, Районен съд - Дряново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 гр.Дряново, 15.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Дряновски районен съд, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : Е. Дишева при секретаря Кремена

Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 577 по описа за 2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

В исковата молба на

„***”, ЕАД, седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***, представлявано от Н. Т. С.и М.Д.Д., с пълномощник юрисконсулт И.Н.Н., съдебен адрес ***, ***, против Д.З.Г. ***, се излага че на 10.12.2013 г. между “***” АД и ответника е сключен договор за паричен заем № 1969882 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 500 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски, които заемателя се задължава да заплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 875,61 лв. Договорната лихва била уговорена в размер на 375,61 лв.

Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита до 16.06.2014 г. на 27 равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 32,43 лв. С подписването на договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи на този договор, съгласен е с тях и желае договора за бъде сключен.

На основание сключения договор за заем в случай, че заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв., която се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. В случай, че заемателят забави забави заплащането на погасителна вноска с повече от 90 календарни дни, същият дължи на заемодателя сумата от 100 лв., представляваща разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 145 лв.

На основание ЗПК на длъжника и в съответствие с разпоредбите на сключения договор е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 28.01.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 261,43 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна паджирала неплатена погасителна вноска.

Длъжникът не заплатил изцяло задължението си по договора за заем, като заплатената до този момент сума била в размер на 245,36 лв., с която били погасени такса разходи – 45 лв., договорна лихва – 134,29 лв. и 66,07 лв. главница. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 16.06.2014 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.03.2015 г. било подписано

Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между “***” АД и ”*** ” ООД, по силата на което вземането на “***” АД, произтичащо от процесния договор за паричен заем било прехвърлено ведно с всички привилегии и обезпечения на “***та” ООД, ЕИК *********, с правоприемник „***"

АД, сега „***" ЕАД, ЕИК ***. За извършената цесия до ответника било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/1969882 от 01.03.2015 г. на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника, но писмото било върнато в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил. Чрез куриер, с обратна разписка, било изпратено повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/1969882 от 05.12.2018 г. до постоянния адрес на длъжника, но писмото било върнато в цялост с отбелязване, че получателят отсъства от адреса.

Към исковата молба е приложено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „***" АД чрез „***" ЕАД с изх. № УПЦ-П-ИАМ/1969882 от 05.12.2018 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и да се приеме, че същият е редовно уведомен за извършената цесия.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 333/2018 г. на ДРС била издадена заповед за изпълнение против ответника Д.З.Г. за дължимите суми по договора за паричен заем: главница от 433,93 лв., ведно със законната лихва за забава от 03.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; 241,32 лв. - договорна лихва за периода от 27.01.2014 г. до 16.06.2014 г.; 100,00 лв. – такса разходи и 261,43 лв. - обезщетение за забава за периода от 28.01.2014 г. до 03.07.2018 г. Заповедта за изпълнение била връчена по реда чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и след указания от съда е предявен настоящият установителен иск.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Д.З.Г. дължи на „***"

ЕАД следните суми по договор за паричен заем № 1969882/10.12.2013 г.: 433,93 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава от 03.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; 241,32 лв. - договорна лихва за периода от 27.01.2014 г. до 16.06.2014 г.; 100,00 лв. – такса разходи и 261,43 лв. - обезщетение за забава за периода от 28.01.2014 г. до 03.07.2018 г.

Претендират се сторените в заповедното производство разноски, както и сторените в настоящото производство разноски за държавна такса и 350 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на назначения особен представител на ответника. В срок е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по размер. Твърди се, че по делото няма доказателства ответникът да е бил уведомен за станалата цесия. На следващо място се излага, че императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забавата не може да надвишава законната лихва. Счита, че ответникът не дължи такса разходи и в тази част исковете следва да бъдат отхвърлени.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че на 10.12.2013 г. между “***” АД и ответника е сключен договор за паричен заем № 1969882, по силата на който е предоставен заем в размер на 500,00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 143,09 % и годишен процент на разходите от 932,38 %. Заемополучателят се е задължил да върне заема на 27 равни седмични вноски, всяка от 32,43 лв. или общо 875,61 лв., с посочен в договора падеж на всяка вноска, като първата вноска е с падеж 16.12.2013 г., а последната вноска е с падеж 16.06.2014 г. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването на договора, заемателят удостоверява, че е получил в изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия към сключения договор за заем в случай, че заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв., която се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, които разходи не могат да бъдат повече от 45 лв. Съгласно ал. 2, в случай, че заемателят забави забави заплащането на погасителна вноска с повече от 90 календарни дни, същият освен разходите по ал. 1, дължи на заемодателя сумата от 100 лв., представляваща допълнително направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

По делото липсват каквито и да било доказателства, че ответникът е запознат с тези общи условия, като същият не е положил и подпис върху тях.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя е в размер на 875,61 лв., включваща: главница в размер на 500,00 лв. и договорна лихва в размер на 375,61 лв. за периода от 16.12.2013 г. до 16.06.2014 г. На основание чл. 30 от ОУ са начислени и разходи в общ размер от 145 лв.

За периода от 16.12.2013 г. до 30.08.2014 г. ответникът е направил седем плащания на обща стойност 245,36 лв., с които са погасени, както следва: 66,07 лв. - главница, 134,29 лв. - лихва и 45 лв. - такса разходи. Остатъкът от задълженията са както следва: 433,93 лв. - главница, 241,32 лв. - договорна лихва и 100 лв. - такса разходи. Дължимата лихва за забава върху неизплатената главница по договора е в размер на 185,27 лв. за периода от 28.01.2014 г. до 03.07.2018 г.

По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между кредитодателя “***” АД /продавач/ и ищеца „***” ООД, сега „***” ЕАД /купувач/, с който страните са се споразумели продавачът да прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити, сключени от продавача с физически лица, като тези вземания се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на съставянето му.

По делото е представено Приложение №

1/01.03.2015 г. към горепосочения рамков договор, от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира под № 436 и е индивидуализирано с номер и дата на договора, имена и ЕГН на ответника, общ размер на дължимата главница и лихва, както и лихва за забава. По силата на чл. 4.9 от договора продавачът се е задължил от свое име да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец. Представено е и пълномощно от 09.09.2015 г., с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани, за извършеното прехвърляне на техните задължения.

По делото са представени уведомителни писма с изх. №

УПЦ-П-ИАМ/1969882 от 01.03.2015 г. и изх. №

УПЦ-С-ИАМ/1969882/05.12.2018 г. до ответника за извършената цесия, които са били изпратени на посочения в договора за кредит постоянен и настоящ адрес. От приложените обратни разписки се установява, че писмата са върнати в цялост, като е посочено, че получателят не е намерен на адреса.

По ч. гр. дело № 333/2018 г. по описа на ДРС, е издадена заповед № 97/03.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът Д.З.Г. е осъден да заплати на ищеца „***” ЕАД следните суми: 433,93 лв. - главница по договор за паричен заем № 1969882/13.12.2013 г., сключен между длъжника и “***” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; 241,32 лв.– договорна лихва за периода от 27.01.2014 г. до 16.06.2014 г.; 100 лв. – такса разходи; 261,43 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.01.2014 г. до 03.07.2018 г., както и 75 лв. – разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.