Решение № 5422 от 13.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 13.08.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2305/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 23899/22.02.2017 г., предявена от Ц.А.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищцата твърди, че на 08.08.2016 г., около 10:40 часа, в гр. София, на ул. „Безименна“, в района на бл. № 1 Б, С.С.И., при управление на лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с намиращия се зад автомобила пешеходец – ищцата Ц.А.Й..

По случая било образувано НАХД № 14644/2017 г. по описа на СРС, 129 състав, по което с решение от 03.10.2017 г., водачът С.С.И. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК

Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП са й били причинени следните травматични увреждания: Фрактура на носните кости; Фрактура на предната стена на десния максиларен синус; Фрактура на Л1 прешлен; Фрактура на таза. В резултат на причинените й телесни увреждания, ищцата претърпяла и продължавала да търпи изключително интензивни болки и страдания.

С молба от 15.11.2017 г. (л. 47), ищцата твърди, че в резултат на процесното ПТП, са й били причинени и следните увреждания: Постравматична фрактура на Л2;

Голяма параезофагеална херния; Мозъчно сътресение; Нарушение на вестибуларния апарат; Намален слух на дясното ухо. Вертебрален синдром; Увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел; Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.

В исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № *******, включително и на водача С.С.И..

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД

А.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № *******. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен, евентуално – в завишен размер. Ответникът сочи, че поведението на водача С.С.И. не е било виновно и противоправно, а твърденията на ищеца и представените доказателства не установявали нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата от страна на водача на лек автомобил „Рено Мастер“, рег. № *******. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка между твърдените от ищцата телесни увреждания и произшествието. Твърди, че в качеството на пешеходец ищцата Ц.Й. се е движила на непредназначено за пешеходци място, както и че се е появила внезапно зад автомобила, с което е съкратила времето за реакция на водача С.С.И. до интервал, в който е било обективно невъзможно да се формира волево поведение за предотвратяване на произшествието. Ответникът заявява, че оспорва и твърденията в исковата молба, че ищцата търпи описаните вреди, като сочи, че липсва законово основание да се презюмират действително претърпените неимуществени вреди. Евентуално, ответникът счита, че предявеният иск е със завишен размер, който противоречи с принципа на справедливостта.

При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Ц.Й., като твърди, че последната се е движила на непредназначено за пешеходци място, както и че е излязла внезапно зад автомобила, с което е съкратила времето за реакция на водача С.С.И. до интервал, в който е било обективно невъзможно да се формира волево поведение за предотвратяване на произшествието.

Претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявения иск.

В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа направените възражения и излага съображения, че законната лихва не се дължи от датата на деликта.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 08.08.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 11/116001660646, валидна от 15.07.2016 г. до 14.07.2017 г., ЗАД „А.“ е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № *******, включително и на водача С.С.И.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 05.09.2017 г.).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 08.08.2016 г., около 10:40 часа, в гр. София, на ул. „Безименна“, в района на бл. № 1 Б, С.С.И., при управление на лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № *******, при извършване на маневра „движение на заден ход“, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с пешеходката Ц.А.Й..

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен протокол № К 676/08.08.2016 г., съставен от дежурен ПТП при О„ПП“ – СДВР, и Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.08.2016 г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.

179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

С решение № 229117 от 03.10.2017 г. по НАХД № 14644/2017 г. по описа на СРС, 129 състав, С.С.И., с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 08.08.2016 г.***, в района на вход-изход на паркинга на бл. 1Б, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № *******, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Андрей Сахаров“, при извършване на маневра „движение на заден ход“, нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - чл. 40, ал. 1 ЗДвП, чл. 40, ал. 2 ЗДвП, реализирал пътно-транспортно произшествие с преминаващата зад автомобила пешеходка Ц.А.Й. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда: счупване на костите на носа - счупване на носната преграда, с наличие на изразен оток на носната пирамида, подвижност на същата и болка при опипване и дозиран натиск с ръка от изследващия, масивни кръвни съсиреци в двете ноздри в съвкупност наложили провеждането на оперативно лечение - открито наместване на счупените костни носни структури в нормална анатомична позиция, с възстановяване на анатомичната форма на носната пирамида и с това - физиологичното носно дишане, което травматично увреждане е реализирало медико - биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК; и счупване на предната стена на дясната костна пахуза /синус/, което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак счупване на челюст /горна/, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Със същото решение, на основание чл. 78а, ал. 1 НК, С.С.И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Видно от извършеното отбелязване, решението по НАХД № 14644/2017 г. на СРС, 129 състав, е влязло в сила на 19.10.2017 г.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.

Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от Софийски районен съд решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от Софийски районен съд решение по НАХД № 14644/2017 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че С.С.И. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в решението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).

Поради изложеното, съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 08.08.2016 г., на ищеца са причинени описаните в решението на СРС травматични увреждания.

Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

Ищцата твърди, че в резултат на процесното

ПТП, освен описаните в решението на СРС увреждания, са й били причинени и следните увреждания: Фрактура на Л1 прешлен; Фрактура на таза (съобразно твърденията в исковата молба), както и: Постравматична фрактура на Л2; Голяма параезофагеална херния; Мозъчно сътресение; Нарушение на вестибуларния апарат;

Намален слух на дясното ухо. Вертебрален синдром; Увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел; Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия (съобразно твърденията в молбата от 15.11.2017 г.).