Решение № 16580 от 13.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16580 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110167144 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К. А. Д. срещу „Топлофикация - София“ ЕАД.

Ищцата К. А. Д. твърди, че с изпълнителен лист от 19.10.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 5249/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, е осъдена да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3489,97 лв. главница за топлинна енергия, лихва за забава от 545,14 лв., законна лихва за забава, считано от 02.02.2015 г. Сочи, че бил издаден и втори изпълнителен лист за сторените в производството пред заповедния и пред исковия съд разноски (гр.д.№ 24478/2015 г. СРС, 45 състав) в размер на 1526,80 лева. Твърди се, че въз основа на изпълнителния титул било образувано изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ Б, което понастоящем е приключено поради пълно погасяване на задълженията. Сочи, че в полза на взискателя по изпълнителното дело била разпределена сумата от 4574,99 лева. Сочи, че е направила и погасявания на каса в размер на 3519,53 лева, поради което ответникът получил суми в общ размер от 8094,52 лева. Намира, че сумата надвишава общия размер на дължимата сума.

Твърди се освен това, че страните изрично били уговорили доброволно изпълнение на задължението чрез сключване на писмено споразумение и определяне на погасителен план за разсрочено изпълнение. Първоначално било сключено споразумение от 10.07.2019 г. към която дата дългът бил в размер на 7340,10 лева, а впоследствие и споразумение от 13.09.2019 г., към която дата дългът бил в размер на 6791,43 лева.

Сочи, че съгласно сключените между страните споразумения, „Топлофикация София“ ЕАД се е съгласило да не начислява и да не претендира законна лихва за забава върху дължимите по изпълнителния лист парични суми за срока на разсрочено изпълнение. От изпълнителното дело било видно, че ответникът считал 1 споразумението за развалено, считано от м. 05.2022 г., поради което намира, че в периода от 13.09.2019 г. до 30.04.2022 г. върху главницата по изпълнителния лист не следва да е начислявана законна лихва за забава.

Излага, че в съобщението си от 29.07.2022 г., в което е посочен дългът, ЧСИ не е изчислил правилно размера. Поради тези и останалите подробно изложени съображения смята, че е надплатила сумата от 1079,07 лева, получена от ответното дружество при липса на правно основание, която претендира да й бъде заплатена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва изцяло основателността на предявения иск. Потвърждава фактите, че с Решение № 364524 от 19.03.2018 г. по гр. д. № г. по описа на СРС, 45 състав, е признато за установено, че К. А. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3489.97 лв. главница за доставена в периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 545.14 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2012 г. до 21.01.2015 г. Въз основа на влезлия в сила съдебен акт бил издаден изпълнителен лист от 19.10.2018 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ Б, peг. № при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. Счита, че ищцата не е заплатила процесната сума без основание. Сочи, че оглед доброволното погасяване на задълженията на ищцата по процесната преписка, първоначално на 10.07.2019 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и К. А. Д. е било сключено споразумение за разсрочено погасяване на дълга, в което е бил изготвен и погасителен план, съгласно който задължението е следвало да бъде заплатено на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 611.68 лева.

Ищцата не изпълнявала точно уговореното, като просрочила плащането на две от уговорените вноски, поради което ответното дружество поискало възобновяване на изп. дело. Сочи, че заплатените от ищцата вноски на каса са взети предвид при сключването и на второто споразумение от 13.09.2019 г., в което бил отразен актуалният размер на дълга. Със същото бил изготвен нов погасителен план, съгласно който задължението е следвало да бъде заплатено на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 565.95 лв. Били последвали плащания от страна на ищцата на каса при ответното дружество: на 04.10.2019 г. - 450.00 лв., на 23.10.2019 г. - 280.00 лв., на 20.12.2019 г. - 1,697.85 лв., на 20.05.2020 г. - 300.00 лв., на 07.08.2020 г. - 100.00 лв., на 20.10.2020 г. - 50.00 лв ., на 02.12.2020 г. - 10.00 лв. и на 21.12.2020 г. - 20.00 лв., като общият размер на постъпилите суми след сключване на споразумението от 13.09.2019 г. сочи, че се равнява на сумата от 2,907.85 лв. Сочи, че с постъпилите суми на 04.10.2019 г. и на 23.10.2019 г. били погасени присъдените съдебни разноски в общ размер на 1,526.80 лв. до сумата от 185.12 лв. Едва със заплащането на сумата от 1,697.85 лв. на 20.12.2019 г. бил погасен изцяло остатъкът от разноските в размер на 185.12 лв., а с остатъка от 1,512.73 лв. са погасени частично сумите по изпълнителен лист от 19.10.2018 г., съобразно реда на погасяване, предвиден в разпоредбата на чл.

76, ал. 2 от ЗЗД /разноски, лихви и главница/, а именно - разноски по изпълнението в размер на 108.00 лв. /отразени във фактура № 150996/28.11.2018 г./, мораторна лихва в размер на 545.14 лв., както и част от законната лихва върху главницата. Сочи, че със сумите, постъпили в периода от 20.05.2020 г. до 21.12.2020 г., били погасени последващи разноски по изпълнението в размер на 13.20 лв. /отразени в сметка № 330107/24.04.2020 г. и фактура № 176653/02.06.2020 г./, законна лихва за забава и част от главницата. Сочи, че ищцата не спазили уговорения погасителен план и по второто постигнато споразумение от 13.09.2019 г., поради което отново било поискано възобновяване на изпълнителното дело.

2

Оспорва направеното от ищцата твърдение, че не следвало да бъде начислявана законна лихва след постигане на споразумението. Сочи, че съгласно чл. 4 от споразумението единствено при точно изпълнение на погасителния план от страна на длъжника, взискателят се съгласил да не начислява законна лихва за забава върху дължимите по изпълнителния лист суми за срока на разсрочено изпълнение. Твърди обаче, че ищцата не изпълнявала точно поетите задължения за плащане съобразно уговорения погасителен план, с което не изпълнила точно задълженията си. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 1079,07 лв., без да е имало основание за извършване на престацията, както и че е изпълнила точно задълженията си съобразно уговореното в процесните споразумения от 10.07.2019 г. и от 13.09.2019 г.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане или да установи положителния факт на погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 10.02.2023 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 06.04.2023 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: 1/ че са страни по влязло в сила Решение № 364524 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 24478/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист; 2/ че са страни по приключило изп. дело №. по описа на ЧСИ Б

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Тези факти се установяват и от приетия по делото изпълнителен лист за сумите от 3489,97 лева главница и 545,14 лева лихва за забава, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от 17.02.2015 г., както и съобщение за образувано въз основа на него изпълнително дело, адресирано до ищцата от ЧСИ Б Установява се освен това, че с постановеното по делото влязло в законна сила съдебно решение по гр. дело № 24478/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, ищцата е осъдена да заплати и сторените по делото разноски, а именно: 328,31 лева за заповедното производство и 1293,62 лева в исковото производство. По делото не са представени доказателства да е издаден изпълнителен лист за присъдените със съдебното решение разноски, нито същите да са част от образуваното изпълнително дело при ЧСИ Богданова.

Съгласно т.1 от ППВС № 1 от 1979 г. първият фактически състав на неоснователното обогатяване изисква установяването на предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

3

Не се спори между страните, че е извършвано погасяване на процесните задължения от ищцата към ответното дружество – както в хода на образуваното изпълнително производство, така и чрез доброволни плащания от страна на ищцата.

Спорен е въпросът налице ли е заплащане от страна на ищцата в полза на ответника на сума, надхвърляща дължимата.

Установява се, че на 10.07.2019 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и К. А. Д. е било сключено споразумение за разсрочено погасяване на остатъка от дълга, в което е бил изготвен и погасителен план, съгласно който задължението е следвало да бъде заплатено на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 611,68 лева. Първата от вноските следвало да бъде заплатена на 10.07.2019 г., а последната на 10.06.2020 г.

По делото няма данни ищцата да е спазвала уговореното относно падежите на погасяване, поради което се стигнало до сключването на второ споразумение между страните. Видно от същото, на 13.09.2019 г. страните се договорили остатъкът от задължението да бъде погасено на 12 равни месечни вноски в размер на 565,95 лева всяка от тях. Първата следвало да бъде заплатена на 13.09.2019 г., а последната на 13.08.2020 г.

От издаденото удостоверение от ЧСИ Б от 29.08.2022 г. по изп. дело № г. се установява, че постъпилата сума от изпълнение върху имуществото на ищцата К. Д. за погасяване на дълга по делото са в общ размер от 5292,44 лева, от която сума в полза на взискателя „Топлофикация - София“ ЕАД е разпределена 4574,99 лева.

По делото е прието заключение на допусната съдебно–счетоводна експертиза, както и на допълнителна такава. От основното заключение на вещото лице се установява, че за погасяване на дълга, в периода от 29.08.2019 г. до 21.12.2020 г., на каса при ответното дружество доброволно е заплатена сумата от 3519,53 лева. Така постъпилата сума била разпределена от ответното дружество, както следва: 1406,93 лева съдебни разноски, 341,07 лева юрисконсултско възнаграждение, 545,14 лева мораторна лихва, 1216,39 лева законна лихва и 10 лева главница. Същевременно е отчетено, че по образуваното изпълнително дело при ЧСИ Б е постъпила сума в общ размер от 4574,99 лева. С така постъпилата сума били погасени: 90,03 лева съдебни разноски, 13,28 лева юрисконсултско възнаграждение, 991,74 лева законна лихва и 3479,97 лева главница. Налага се извод, че общият размер на законна лихва, заплатен на ответното дружество възлиза на 2208,13 лева, като относно дължимостта на същата е и основният спор между страните. При извършено от вещото лице изчисление на дължимия размер на законната лихва, съобразявайки остатъчната главница, съобразена с постъпилите при ЧСИ суми, се установява, че същият следва да е 2190,99 лева, поради което, ищцата, заплащайки законна лихва в общ размер от 2208,13 лева, е надплатила недължима законна лихва в размер на 17,14 лева.