Решение № 997 от 23.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110152494 по описа за 2021 година

Предявени са от „Т.с.“ ЕАД, против ответника К. Г. Б. осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за следните суми: сума в размер на 841,41 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 9.9.2021 г. – подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 129,98 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 23.3.2021 г., сумата от 35,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г. 9.9.2021 г. – подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,18 лв. за периода от 01.5.2018 г. до 23.3.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот , находящ се на адрес: гр. София, район „Слатина“, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Галилео Галилей“ № 19, бл. 250, вх. „Б“, ет.1, ап. 18, аб.

№ 33008 топлинна енергия като ответникът е използвал същата за процесния период, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответникът е изпаднал в забава.

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът К. Г. Б., чрез особения представител адвокат Кристина Б. излага, че исковата молба е нередовна, защото нито в обстоятелствената част, нито в петитума на същата не било посочено кой топлоснабден имот е собственост на ответника, за който 1 ищецът твърди, че е потребявана топлинна енергия. Отделно в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърдял, че ответникът е съсобственик на недвижим имот без да го уточни и да посочи идеална част, а в петитума било посочено, че е собственик на топлоснабден имот. Прави възражение за погасителна давност относно главницата и мораторната лихва за периода от 01.07.2017 г. до 09.09.2018 г., на претенцията за дялово разпределение за м.03.2018 г., както и на мораторната лихва върху претенцията за дялово разпределение от м.03.2018 г. Същите били погасени поради изтекла тригодишна давност.

Размерът на погасената по давност, но претендирана от ищеца главница за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г. била в размер на 280,96 лв. Ответникът не бил живял в апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Галилео Галилей“ № 19, бл. 250, вх. „Б“, ет.1. Посоченият недвижим имот от години бил необитаем, тъй като ответникът имал настоящ адрес в Република Полша от 1997 г. и това било установено от СРС в заповедното производство и било основание за отказа да бъде уважено заявлението по чл. 410 ГПК.

Третото лице –помагач на страната на ищеца , „Бруната ” ООД,не изпраща представител.Представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и че е доставена топлинна енергия и извършена услугата дялово разпределение като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.

Предвид становищата на страните ,съдът приема ,че не е спорно по делото ,че за процесния период ответника е бил собственик на недвижим имот ,който е бил топлоснабден .

Установява се по делото въз основа на НА за собственост на недвижим имот ,че Магдалена К.ова Младенова и Георги К.ов Б. са собственици на недвижим имот,апартамент № 18,гр.София,ул.”Лазар Станчев”№19,сега ул.”Галилео Галилей”№19,бл.250,вх.Б,ет.1.

Магдалена Младенова и Георги Г. Б. са починали ,а единствен техен наследник е ответника К. Г. Б. ,съгласно доказателствата по делото /Удостоверение за наследници от 11.04.1986год./ и справка от НБДН.

Следователно за процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2020год. ответникът е бил собственик на процесния имот.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона,но в случая от К. Г. Б. през 2002год. е подадена такава .

Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №18,в гр.София,ул.”Галилео Галилей” № 19,бл.250,вх.Б,ет.1.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи 2 условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от ищец,ОФ от 31.07.2018год.,31.07.2019год. и 31.07.2020год.,както и справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от 03.2018год. до 04.2020год.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно,в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.

С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда.

За процесния период 01.07.2017год. – 30.04.2020год. от страна на ответника не е осигурен достъп за проверка на имота като по време на отчетите са попълнени протоколи да неосигурен достъп.В процесното жилище няма монтирани отоплителни тела ,в имота не се полза топла вода.

Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация,ТЕ за отопление и за загряване на топла вода,като ТЕ за общи части не се начислява.

3

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период – по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на имотите по проект в сградната инсталация. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.

Съгласно вещото лице на топломера в абонатната станция са извършвани периодични проверки на всеки две години.

Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.07.2017год. до 30.04.2020год.,след изравнителните сметки задължението е 841,40лв. , с разлика от прогнозните данни от

39,48лв. за връщане.

Съгласно представените от третото лице – помагач „Бруната”ООД писмени доказателства за абонатен № 33008,с титуляр К. Г. Б. а именно изравнителни сметки за периода м.07.2017 – м.04.2018г. и от м.05.2018г. до м.04.2019г.,м.05.2019год. – м.04.2020год., се установява ,че са отчитани разходи за абоната за топлинна енергия ,отдадена от отоплително тяло /баня/ без уред ,по мощност ,което е щранг лира, и калкулирана топлинна енергия за сградна инсталация като не е колкулирана такава по показания на уреди и за БТВ.Представени са и протоколи за неосигурен достъп.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

В случая от количеството топлинна енергия е от отдадена от сградната инсталация и количеството топлинна енергия за съществуващата в имота щранг-лира като липсата на отопление в жилището и липсата на потребление на топла вода са отчетени от ищеца, който е начислявал топлинна енергия единствено за сградна инсталация и щранг-лира. Съгласно експертното заключение, тези изчисления са правилни, тъй като са съобразени с индивидуалните и общи отчети, извършвани в жилищната сграда, поради което и с оглед направените правни изводи по отношение щранг-лирата, се налага извод за дължимост на начислените суми по главницата.