Определение № 806 от 17.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Частно касационно търговско дело № 20258003902619 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Г. Е. Ц., действащ като едноличен търговец с фирма “КАТЕРИНА – Г.ЕV”, ЕИК 821123850, против определение № 645/23.10.2025 г . по в.т.д. № 903/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение подадената от него молба с вх. № 16474/18.06.2025 г. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 287/23.05.2025 г . в частта за разноските.

В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд. Поддържа се, че по делото са представени договор за правна защита и съдействие, разписка и списък на разноските, от които се установява, че едноличният търговец е платил претендираното адвокатско възнаграждение. Изразява се несъгласие с извода на състава на САС, че разписката за получаване на възнаграждението не е подписана, като се сочи, че върху същата е положен електронен подпис на 12.02.2025 г.

Хонорарът от 6 140 лева е договорен за обжалваемия интерес по въззивните жалби на насрещните страни по спора и е съобразен с минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2024 г. на ВАдвС. Счита се, че отхвърлянето и на двете жалби не е основание да се откаже присъждането на разноски на ищцовата страна. Поради отхвърляне на жалбата на “ДИКИСТРОЙ” ЕООД, с обжалваем интерес от общо 59 970,30 лева (в т.ч. 58 614 лева – главница, и 1 356,31 лева - лихви) минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 5 450 лева. При приспадане на адвокатското възнаграждение от 700 лева, дължимо по въззивната жалба на едноличния 1 търговец (с обжалваем интерес от 3 985,20 лева), остава сумата 5 440 лева, чието присъждане се иска за въззивното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба “ДИКИСТРОЙ” ЕООД оспорва същата като неоснователна с доводи, че не е документално обосновано от насрещната страна плащането на адвокатското възнаграждение. Поддържа се тезата, че положеният електронен подпис върху разписката служи като заверка на представения документ, а не удостоверява получаването на сумата.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

С решение № 287/23.05.2025 г. по в.т.д. № 903/2024 г. по описа на Апелативен съд – София е потвърдено решение № 1029/16.07.2024 г. по т.д. № 926/2023 г . на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, за осъждане на “ДИКИСТРОЙ” ЕООД да заплати на Георги Евденов Цветков, действащ като едноличен търговец с фирма “КАТЕРИНА – Г.Е.”, сумата от 58 614 лева – главница по фактура № 5540/23.01.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2025 г. до окончателното й плащане, и сумата от 1 356,31 лева - законна лихва за периода от 24.01.2023 г. до 12.05.2023 г ., както и за отхвърляне на иска за главница за сумата 3 985,20 лева – разлика до пълния предявен размер.

В мотивите на въззивното решение е прието, че не се присъждат разноски за въззивната инстанция поради неуважаването на жалбите на насрещните страни по делото.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от ищеца в производството молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за пред САС.

С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК с мотиви, че извършването на претендираните разноски от страна на ищеца не е доказано. Изложил е съображения, че с договора за правна помощ от 11.02.2025 г. (л. 49) е уговорено възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 6140 лева, платимо в едноседмичен срок от сключването му. Видно от представената по делото разписка (л. 48), адвокат С. е “удостоверил с подписа си”, че на 12.02.2025 г. е получил от ЕТ “КАТЕРИНА – Г.Е.” тази сума. Като е приел, че в разписката липсва подпис на адвоката, с който да се удостовери получаването на сумата, апелативният съд е намерил за недоказано действителното извършване на претендирания разход, поради което същият не е присъден.

Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно.

Във въззивното производство са представени писмени доказателства 2

(договор за оказване на правна защита и съдействие от 11.02.2025 г. и разписка от 12.02.2025 г.) за уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на претендираните разходи е удостоверено с надлежно приобщените по делото доказателства преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Необоснован е изводът на апелативния състав, че приложената на л. 48 от въззивното дело разписка не установява получаването на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ищеца. В същата е удостоверено от адв. С., че на 12.02.2025 г. е получил сумата от 6140 лева по горепосочения договор, като документът е електронно подписан от него на дата: 25/02/12. При тези данни не може да бъде споделен доводът на ответника по частната жалба, че положеният електронен подпис служи само като заверка на представената разписка. Доколкото същата е разходо-оправдателен документ за получаване на възнаграждението от едната страна по договора, то неоснователно се явява и изразеното от ответника становище, че едностранното й подписване от адвоката не може да докаже предаването на сумата.

Не подлежи на разглеждане възражението за прекомерност по чл. 78, ал.

5 ГПК, направено от ответника в производството едва с отговора на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като в проведеното във въззивната инстанция съдебно заседание е заявено от същия, чрез адв. Н., становище, че не прави възражение по разноските на насрещната страна.

Ето защо настоящият състав намира, че претендираният от ищеца разход е доказан, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено изменение на въззивното решение в частта за разноските, като с оглед изхода на спора в полза на едноличния търговец да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение от 5 440 лева, превалутирано в евро съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 645/23.10.2025 г. по в.т.д. № 903/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Решение № 287/23.05.2025 г., в частта за разноските, като: ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ДИКИСТРОЙ” ЕООД, ЕИК 111560974, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Миле Попйорданов” № 4-6, да заплати н а Г.Е.Ц., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “КАТЕРИНА – Г.Е.”, ЕИК 821123850, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчедръм, ул. “Отец Паисий” № 62, сумата от 2 781,43 евро - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Частно касационно търговско дело № 20258003902619 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Г. Е. Ц., действащ като едноличен търговец с фирма “КАТЕРИНА – Г.ЕV”, ЕИК 821123850, против определение № 645/23.10.2025 г . по в.т.д. № 903/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение подадената от него молба с вх. № 16474/18.06.2025 г. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 287/23.05.2025 г . в частта за разноските.

В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд. Поддържа се, че по делото са представени договор за правна защита и съдействие, разписка и списък на разноските, от които се установява, че едноличният търговец е платил претендираното адвокатско възнаграждение. Изразява се несъгласие с извода на състава на САС, че разписката за получаване на възнаграждението не е подписана, като се сочи, че върху същата е положен електронен подпис на 12.02.2025 г.

Хонорарът от 6 140 лева е договорен за обжалваемия интерес по въззивните жалби на насрещните страни по спора и е съобразен с минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2024 г. на ВАдвС. Счита се, че отхвърлянето и на двете жалби не е основание да се откаже присъждането на разноски на ищцовата страна. Поради отхвърляне на жалбата на “ДИКИСТРОЙ” ЕООД, с обжалваем интерес от общо 59 970,30 лева (в т.ч. 58 614 лева – главница, и 1 356,31 лева - лихви) минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 5 450 лева. При приспадане на адвокатското възнаграждение от 700 лева, дължимо по въззивната жалба на едноличния 1 търговец (с обжалваем интерес от 3 985,20 лева), остава сумата 5 440 лева, чието присъждане се иска за въззивното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба “ДИКИСТРОЙ” ЕООД оспорва същата като неоснователна с доводи, че не е документално обосновано от насрещната страна плащането на адвокатското възнаграждение. Поддържа се тезата, че положеният електронен подпис върху разписката служи като заверка на представения документ, а не удостоверява получаването на сумата.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

С решение № 287/23.05.2025 г. по в.т.д. № 903/2024 г. по описа на Апелативен съд – София е потвърдено решение № 1029/16.07.2024 г. по т.д. № 926/2023 г . на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, за осъждане на “ДИКИСТРОЙ” ЕООД да заплати на Георги Евденов Цветков, действащ като едноличен търговец с фирма “КАТЕРИНА – Г.Е.”, сумата от 58 614 лева – главница по фактура № 5540/23.01.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2025 г. до окончателното й плащане, и сумата от 1 356,31 лева - законна лихва за периода от 24.01.2023 г. до 12.05.2023 г ., както и за отхвърляне на иска за главница за сумата 3 985,20 лева – разлика до пълния предявен размер.

В мотивите на въззивното решение е прието, че не се присъждат разноски за въззивната инстанция поради неуважаването на жалбите на насрещните страни по делото.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от ищеца в производството молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за пред САС.

С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК с мотиви, че извършването на претендираните разноски от страна на ищеца не е доказано. Изложил е съображения, че с договора за правна помощ от 11.02.2025 г. (л. 49) е уговорено възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 6140 лева, платимо в едноседмичен срок от сключването му. Видно от представената по делото разписка (л. 48), адвокат С. е “удостоверил с подписа си”, че на 12.02.2025 г. е получил от ЕТ “КАТЕРИНА – Г.Е.” тази сума. Като е приел, че в разписката липсва подпис на адвоката, с който да се удостовери получаването на сумата, апелативният съд е намерил за недоказано действителното извършване на претендирания разход, поради което същият не е присъден.