Разпореждане № 4026 от 31.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 20.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2069 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното:

„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.4, обл.София /столица/, общ.Столична, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника З., ЕГН ********** и постоянен адрес по заявлението: с. ***, за парично вземане в размер на 434,60 евро - главница, дължима по договор за паричен заем №***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 76,28 евро – договорна лихва за периода от 16.09.2024г. до 14.04.2025г.;

99,93 евро – законна лихва за забава за периода от 01.11.2024г. до 01.04.2026г.; 266,00 евро договорна неустойка за периода от 16.09.2024г. до 14.04.2025г.; 108,91 евро – неустойка за забава, начислена за периода от 01.07.2025г. до 01.07.2025г., както и деловодни разноски по производството в размер на 16,76 евро внесена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,73 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит и др.

Районен съд- Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Районен съд Кюстендил е местно компетентен да го разгледа. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: Към заявлението са включени вземания за следните услуги – договорна неустойка, неустойка за забава, такса, цената на които не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Заплащането на стойността на тези услуги е предвидени, въпреки че се касае за дейности и услуги, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено.

Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на 1 възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема.

Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 7,39 евро. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 18,03 евро съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът З., ЕГН ********** и постоянен адрес по заявлението: с. *** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.4, обл.София /столица/, общ.Столична, парично вземане в размер на 434,60 евро - главница, дължима по договор за паричен заем №***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски по производството в размер на 7,39 евро внесена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,03 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.4, обл.София /столица/, общ.Столична, за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 76,28 евро – договорна лихва за периода от 16.09.2024г. до 14.04.2025г.; 99,93 евро – законна лихва за забава за периода от 01.11.2024г. до 01.04.2026г.; 266,00 евро - договорна неустойка за периода от 16.09.2024г. до 14.04.2025г.; 108,91 евро – неустойка за забава, 2 начислена за периода от 01.07.2025г. до 01.07.2025г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3