Решение № 208 от 12.05.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 110/2026
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 12.05.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. София, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500110 по описа за 2026 година
С решение рег. № 170 от 02.09.2025 год. по гр.д. № 210/2023 год.
Самоковският районен съд е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК, че Р. С. К. от с. Драгушиново, община Самоков дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 972 от 21.12.2022 год. по ч.гр.д. № 1212/2022 год. на РС-Самоков, а именно: 17 492,02 лева – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № 2927991 от 25.10.2017 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД/ и Р. К. и на основание сключен на 16.09.2022 год. договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Еос Матрикс“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 17 821,98 лена, както и исковете за договорна лихва в размер на 385,74 лева и мораторна лихва в размер на 1096 лева за периода от 14.09.2021 год. до 15.12.2022 год., като неоснователни. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 661,09 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата 566,09 лева разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Счита, че 1 длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, както и че към датата на подаване на заявлението вземането не е било изискуемо, тъй като предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена – не са описани нито размера на отпуснатия кредит, нито в уведомлението се съдържат данни относно размера на непогасените задължения. Твърди още, че договорът за кредит е нищожен като противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като няма яснота по отношение на компонентите и математическия алгоритъм, по който е формирано годишното оскъпяване на кредита, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Освен това в договора не се съдържат конкретни основания, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент, съответно липсва и конкретна методика, която да определя съотношението между настъпилите изменения и посочените пазарни лихвени индекси. Не са посочени ясно и компонентите на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, поради което договорът за кредит се явява недействителен.
Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете като неоснователни.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (с предишно наименование "Уникредит Кларима" АД), действащ в качеството му на заемодател, и ответника като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2927991 от 25. 10.
2017 год., като по силата на договора заемодателят е предал на кредитополучателя сумата от 25 750 лева, която ответникът следвало да погаси на 120 месечни погасителни вноски, с краен падеж 14.10.2027 год.
Сочи още, че след усвояване на кредита ответникът превел няколко вноски, след което спрял да изпълнява задълженията си по договора, като останала непогасена главница в размер на 17821, 98 лева, договорна и мораторни лихви. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски от кредита, същият е станал предсрочно изискуем на 16.11.2022 год., като кредитополучателят е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на задълженията по договора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16. 09. 2022 год. "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлило на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД вземанията си към ответника, произтичащи от договора за потребителски кредит, като ответникът е уведомен за цесията на 16.11.2022 год. Твърди също така, че за процесните вземания на 21.12.2022 год. по ч. гр. д. № 1212/2022 год. по описа на РССамоков е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, което обуславя и допустимост на предявения в срок в настоящото производство положителен установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК.
2
В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете с възражението, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба са подадени от лице, което не е носител на претендираното материално право и не е процесуално легитимирано да предяви установителни искове за съществуване на вземането. Това е така, тъй като представеното от ищеца извлечение от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.09.22 г. под позиция 180, втора колона е посочен договор № 2927991, но няма посочена дата, а в приложеното уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № 9259/14.11.2022 г. не е посочено нито името на длъжника, нито е посочен договора за потребителски паричен кредит, както и не са конкретизирани вземанията по вид и размер. Поради това не може да се приеме, че именно вземането по процесния договор за потребителски кредит е било цедирано на ищеца. Сочи още, че претендираното с иска задължение не е било изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като не са били налице предпоставките за упражняване потестативното право на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит. Не е обявена на ответника по надлежния ред и твърдяната предсрочна изискуемост, тъй като в представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост с изх. № 9260/14.11.2022 г. не са описани нито размера на отпуснатия кредит, нито се съдържат данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера, като липсва информация, която реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението. Прави и възражение за неравноправни клаузи на процесния договор за потребителски паричен кредит, които не са индивидуално договорени. Твърди, че клаузата в чл. 6 от договора за кредит, даваща възможност на банката да извършва едностранна промяна в условията на договора, не отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като не въвежда ясни и предвидими параметри на задълженията, а промяната е в зависимост от настъпване на бъдещи обстоятелства изцяло и само по волята на кредитора.
Твърди още, че в процесния договор за потребителски паричен кредит макар и да е посочен годишен лихвен процент - 6,99%, не са посочени компонентите му, като не е ясно какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. По този начин ответникът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В отговора на исковата молба се съдържа възражение още, че процесният договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като са нарушени императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна 3 следното:
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № 2927991 от 25.10.2017 год. с погасителен план и Общи условия към него, като същият е сключен между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (с предишно наименование "Уникредит Кларима" АД), като заемодател и ответника Р. К. - заемополучател. По силата на този договор заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 25 750 лева, която последният се задължил да върне на 120 месечни равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 308, 39 лева, с краен срок на договора 14.10.2027 год., при посочен ГЛП 6,99% и ГПР 8,64%. По делото не се спори, а и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил изцяло заемната сума в размер на 25750 лева.. След погасяване на 8100, 98 лева от главницата ответникът преустановил плащанията по договора и останали неизплатени 17492, 02 лева от главницата, като към момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК дължимата и неизплатена от ответника главница е в размер на 17821, 98 лева.
От представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16. 09. 2022 год. и Приложение № 1 към него, се установява, че "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - цедент е прехвърлило на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД - цесионер вземанията си към ответника, произтичащи от договора за потребителски кредит. Видно от представеното по делото пълномощно, предишният кредитор е упълномощил новия кредитор - ищеца по делото да уведоми ответника Р. К. за извършената цесия. На 14.11.2022 г. ищецът е изпратил до ответника уведомление с изх. № 9259 за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че кредитор по паричното вземане, произтичащо от процесния договор за кредит вече е ищецът, като е обявена и предсрочната изискуемост на кредита. Според приложеното по делото известие за доставяне, уведомлението за продажбата на вземането е било изпратено на адреса на длъжника - ответник, като същото е редовно получено на 16.11.2022 год.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. К. от 28.03.2024 год. усвоената от ответника сума по договора за кредит е в размер на 25 750 лева, като сумите, които са внесени по сметката на цедента са в размер общо на 17 113,67 лева, като с тях са погасени следните вноски: 8100,98 лева – главница; 8 371,59 лева – договорна лихва;
251,76 лева – мораторна лихва и 389,34 лева – застрахователни премии. Освен това след предявяването на иска по сметка на цесионера са внесени 3760 лева, като няма данни кои задължения са погасени с тях. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение размерът на неиздължената главница е 17 649,02 лева. Размерът на договорната лихва за периода 14.09.2021 год. – 16.11.2022 год. възлиза на 1358,16 лева по погасителен план.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните 4 изводи от правна страна:
Съгласно константната практика на ВКС на РБ /ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК; Решение № 106/20.06.2017 г. по гр.д. № 60152/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 293/28.12.2018 г. по т.д. № 2201/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./, предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за загубване преимуществото на срока. От този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя. Волеизявлението на банката - кредитор трябва да бъде обективирано в писмен документ, да бъде изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Волята на банката – кредитор, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да бъде ясна, точна и несъмнена, предвид произтичащите от това последици.
Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2eaba620-b6b1-434b-8639-15dd1ac23ac3