Решение № 541 от 21.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Велико Търново, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110103930 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.221 ал.1 от КТ; иск по чл.224 ал.1 от КТ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “***”. Ищцата заявява, че със заповед №*** на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради забавяне плащането на трудово възнаграждение. Сочи се, че съгласно горепосочената заповед на ищцата се дължи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ. Ищцата заявява, че работодателя й дължи и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за три месеца, при прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза. Ищцата заявява, че въпреки отправените покани до работодателя, не са изплатени дължимите й обезщетения.

Ищцата сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение размера на БТВ е 1172,74лв. Ищцата отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 3518,22лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, сумата 58,66лв.-обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание на 02.04.2026г ответното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е 1 направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника „Момина крепост“АД, при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените искове, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1798,84 евро, чиято левова равностойност е 3518,22лв.-обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, сумата 29,99 евро, чиято левова равностойност е 58,66лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от К Т , ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба/30.12.2025г/ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски и с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306,77 евро.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса, /определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 4% върху цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро/, която възлиза по предявените искове в размер на сумата общо 97,51 евро, както и 2,56 евро за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МОМИНА КРЕПОСТ“АД, с ЕИК 104055543 , със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***сумата 1798,84 евро/хиляда седемстотин деветдесет и осем евро и осемдесет и четири евро цента/, чиято левова равностойност е 3518,22лв.-обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, сумата 29,99 евро/двадесет и девет евро и деветдесет и девет евро цента/, чиято левова равностойност е 58,66лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба /30.12.2025г/ до окончателното изплащане, както и сумата 306,77 евро/триста и шест евро и седемдесет и седем евро цента/, представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

2

ОСЪЖДА „МОМИНА КРЕПОСТ“АД, с ЕИК 104055543, със седалище *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, държавна такса в размер на общо 97,51 евро /деветдесет и седем евро и петдесет и едно евро цента/ по предявените искове, както и 2,56 евро/две евро и петдесет и шест евро цента/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Велико Търново, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110103930 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.221 ал.1 от КТ; иск по чл.224 ал.1 от КТ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “***”. Ищцата заявява, че със заповед №*** на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради забавяне плащането на трудово възнаграждение. Сочи се, че съгласно горепосочената заповед на ищцата се дължи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ. Ищцата заявява, че работодателя й дължи и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за три месеца, при прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза. Ищцата заявява, че въпреки отправените покани до работодателя, не са изплатени дължимите й обезщетения.

Ищцата сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение размера на БТВ е 1172,74лв. Ищцата отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 3518,22лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, сумата 58,66лв.-обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание на 02.04.2026г ответното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е 1 направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника „Момина крепост“АД, при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените искове, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1798,84 евро, чиято левова равностойност е 3518,22лв.-обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, сумата 29,99 евро, чиято левова равностойност е 58,66лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от К Т , ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба/30.12.2025г/ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски и с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306,77 евро.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса, /определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 4% върху цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро/, която възлиза по предявените искове в размер на сумата общо 97,51 евро, както и 2,56 евро за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МОМИНА КРЕПОСТ“АД, с ЕИК 104055543 , със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***сумата 1798,84 евро/хиляда седемстотин деветдесет и осем евро и осемдесет и четири евро цента/, чиято левова равностойност е 3518,22лв.-обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, сумата 29,99 евро/двадесет и девет евро и деветдесет и девет евро цента/, чиято левова равностойност е 58,66лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба /30.12.2025г/ до окончателното изплащане, както и сумата 306,77 евро/триста и шест евро и седемдесет и седем евро цента/, представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

2

ОСЪЖДА „МОМИНА КРЕПОСТ“АД, с ЕИК 104055543, със седалище *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, държавна такса в размер на общо 97,51 евро /деветдесет и седем евро и петдесет и едно евро цента/ по предявените искове, както и 2,56 евро/две евро и петдесет и шест евро цента/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3