Решение № 6772 от 11.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6772 гр. София, 11.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П Х при участието на секретаря В С като разгледа докладваното от П Х Гражданско дело № 20231110142954 по описа за 2023 година

Производствотo e по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т С“ ЕАД срещу ET „Б“, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца съответно за сумата от 140,88 лв., с която ответникът се е обогатил за негова сметка, ползвайки без основание доставяна топлинна енергия за стопански нужди през периода от 1.08.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр. С, с аб.№ *****, сумата от 33,30 лв., с която ответникът се е обогатил за негова сметка, ползвайки без основание предоставяна услуга дялово разпределение за същия имот през същия период, ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 1.03.2019г. до окончателното плащане, сумата от 19,77 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 1.10.2016г. до 30.01.2019г., и сумата от 4,61 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 30.09.2016г. до 30.01.2019г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12521/2019г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба се твърди, че през исковия период ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с ищеца договор за продажба и не е плащал дължимата цена. Като е потребявал топлофикационната услуга без да заплаща стойността й ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Поради това ищецът претендира ответникът да му върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването на топлопреносното дружество, съизмеримо с неплатената цена на потребената топлинна енергия, начислявана съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ по прогнозни месечни вноски и коригирана с резултата от изравняването в края на всеки отоплителен сезон след реален отчет на уредите за дялово разпределение. На същото основание ищецът предявява и вземането си за неплатената цена на предоставяната 1 услуга дялово разпределение. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията, че се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Поддържа, че не е ползвател на процесния имот и за същия не е доставяна топлинна енергия в количество на начислената стойност. Посочва, че не е получавал покана от ищеца за сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за имота и не е обвързан от договорно правоотношение с топлопреносното предприятие. Навежда и евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на сезиращите съда главни искове при изложените от ищеца обстоятелства, съставляващи основание на спорните вземания, се предпоставя от установяване елементите на правопораждащия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1/ обедняване на ищеца, съизмеримо със стойността на доставената от него за процесния имот топлинна енергия при дялово разпределение от избран търговец; 2/ обогатяване на ответника под формата на спестени разходи за топлофикационната услуга; 3/ връзка между обедняването и обогатяването, изразяваща се в наличие на общ факт, от който са произтекли посочените изменения в патримониумите на страните, в случая ползването на топлинна енергия и услуга дялово разпределение; и 4/ липса на правно основание за настъпилото имуществено разместване.

Страните не спорят, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. С, съставлява търговски обект – магазинно помещение. От приети като писмени доказателства по делото два договора за доброволна делба на недвижими имоти от 24.07.2000г. и от 28.07.2000г. и договор за наем от 1.08.2011г. се установява, че процесният имот е собственост на трето за спора лице – Т Д Б, като е предоставен от нея за временно възмездно ползване на ET „Б“ по безсрочно наемно правоотношение, считано от 1.08.2011г. В наемния договор е указано, че имотът ще бъде ползван от наемателя с предназначение за зоомагазин. Уговорено е, че в тежест на наемателя са всички консумативни разходи за имота, вкл. за топлинна енергия. Договорът е подписан от всяка от страните по него, като автентичността му, вкл. в частта на авторството на положения за наемателя подпис, не се оспорва от ответника.

Не се твърди и не са представени доказателства за това след сключване на договора за наем същият да е бил прекратен на някое от предвидените в него основания, поради което съдът приема, че договорът е бил действащ и в рамките на исковия период.

От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е подал заявление от 18.11.2011г. до „Т С“ ЕАД за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот, като е посочил, че ще ползва топлинна енергия за отопление на имота. Със заявлението е представена декларация от собственика Т Д Б от същата дата с дадено съгласие ответникът да бъде купувач на топлинна енергия по договора за продажба. Няма данни за сключен такъв договор в 2 писмена форма с ищцовото дружество. В представени 2 бр. формуляри за главен отчет на уредите за дялово разпределение през исковия период като ползвател на процесния имот фигурира ответника. Формулярите са подписани от името на ответника, като последният не оспорва положените за него подписи. Съвкупно ценени, от посочените документи може да се направи обоснован извод, че ответникът е получил за ползване процесния имот по силата на сключения наемен договор, след като е изразил воля в качеството си на ползвател да потребява доставяната от ищеца топлинна енергия и е осигурявал достъп до имота на представител на избран търговец ФДР за отчет на измервателните уреди.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. В чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, приети от продавача. В процесния случай не се установи да е сключен такъв писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди за процесния имот, нито със собственика, нито с ответника наемател на имота.

Доколкото ищецът предявява исковите си претенции на извъндоговорно основание, релевантно в случая е дали за процесния имот фактически е била потребявана топлинна енергия от ответника в рамките на исковия период, при твърдения за което се претендират вземанията от неоснователно обогатяване. За установяване на това обстоятелство по делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Съгласно констатациите на вещото лице и въз основа представените изравнителни сметки се установява, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, за която през исковия период ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение, извършвано от „Т С“ ЕООД – през отоплителен сезон 2016/2017г., и от „Д“ ЕООД – през отоплителен сезон 2017/2018г. Количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила съобразно нормативните изисквания. Изводите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностено потребление по две пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, а по перо отопление не е отчитано потребление поради занулени показания на измервателния уред, монтиран на отоплителното тяло в имота.

По данни на експертизата общата стойност на потреблението по двете пера възлиза на 3 сумата от 129,88 лв., отразяваща реалния разход на топлоенергия – формирана като разлика от начислените суми за прогнозна консумация по ежемесечно издаваните фактури, възлизащи на 288,61 лв., и общия резултат от двете изравнителни сметки, съставляващ сума за получаване в размер от 158,73 лв.

При доказателствена тежест за ответника същият не ангажира доказателства да е заплатил стойността на доставената през исковия период топлинна енергия в доказания размер на потребление.

При така установените обстоятелства съдът намира за доказано спорното неоснователно имуществено разместване в правната сфера на страните. Ползвайки топлинна енергия за наетия от него недвижим имот без да заплати нейната цена, ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки комуналните разходи, докато ищецът се е обеднил, като не е получил цената. Установява се също, че разместването на имуществени блага в патримониумите на страните е резултат от един общ факт – извършената доставка на топлинна енергия, което сочи на правнорелевантната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

Наличието на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване води до възникване на вземане на ищеца за изравняване на имущественото разместване, което съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД е съизмеримо с помалката измежду стойностите на обогатяването и обедняването. В случая размерът на вземането следва да се изчисли на база сумата, с която ищецът се е обеднил, тъй като не е получил следващата му се имуществена облага, съизмерима с цената на доставената през исковия период топлинна енергия в размер от 129,88 лв.

Наведеното от ответника евентуално възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. За вземанията, възникнали от осъществен състав на неоснователно обогатяване, приложение намира общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД (т.

7 от ППВС № 1 от 1979г.), който срок, започнал да тече от получаване на престацията – доставката, не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 1.03.2019г., която по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за дата на подаване на исковата молба, прекъсваща давността.

Въз основа на изложеното искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД с предмет вземането за сумата от 140,88 лв. следва да се уважи до размера от 129,88 лв., като се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер. Като законна последица на ищеца се следва и законната лихва върху главницата в доказания размер от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.