Решение № 1500 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330204988 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 26-1030-004312/14.07.2026 г., издадено от Началник на Група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което Т. Т. И., с ЕГН: ********** е санкциониран с ГЛОБА в размер на 102.26 евро (200 лева) - за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Жалбоподателят, Т. Т. И., оспорва факта на извършеното нарушение, като ангажира доказателства за това, че към момента на проверката поради лоши метеорологични условия, поставеният на предно обзорно стъкло инвалиден стикер е „паднал“ на пода пред предна пасажерска седалка, поради което не е бил възприет от контролните органи. Поради това моли за отмяна на издаденото срещу него НП с присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия го адв. Х..

Въззиваемата страна, Началник на Група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция” изразява становище за неоснователност на така депозираната жалба. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

1

От фактическа страна се установява следното:

На 30.04.2026 г., около 15.23 часа жалбоподателят Т. Т. И. се намирал в град Пловдив, на бул. “Санкт Петербург” № 135 (паркинг за обществено ползване на магазин „Метро“), където бил паркирал личния си лек автомобил „Тойота ЦХР“ с рег. № ******* на място, определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания. Тъй като проверяващите, сред които актосъставителят Б. П. (******** в Сектор „СПС“) не констатирали наличието на инвалиден стикер, постъавен на съответното място, който на индикира на правото на жалбоподателя да паркира на съответното парко място, се пристъпило към съставяне на АУАН за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което Т. Т. И., бил санкциониран с ГЛОБА в размер на 102.26 евро (200 лева) - за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва факта на извършеното нарушение, като ангажира доказателства за това, че към момента на проверката поради лоши метеорологични условия, поставеният на предно обзорно стъкло инвалиден стикер е „паднал“ на пода пред предна пасажерска седалка, поради което не е бил възприет от контролните органи. За доказването на това твърдение ангажира показанията на свид. П. С. И., който потърждава, че на процесната дата и място приятелят му – жалбоподателя е паркирал своя автомобил място, определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания, като поставил на предно обзорно стъкло инвалиден стикер, даващ му такова право. Заявява също така, че връщайки се след известно време констатирали, че стикерът е паднал на пода в колата пред пасажерската седалка, като заявява, че предполага, че причината за това е лошото време и наличието на вятър, който при отваряне и затваряне на вратата е паднал. Заявява също така, че неговият приятел има заболяване – диабет. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства.

Горната фактическа обстановка се явява установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално 2 допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, освен в посочените в ал.1 случаи паркирането е забранено: т.4. на места, определени за хора с трайни увреждания. С нормата на чл. 178д от ЗДвП е предвидена глоба в размер на 200 лв. за този, който, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

В конкретния случай вдействителност се установява, че на 30.04.2026 г., около 15.23 часа жалбоподателят Т. Т. И. се намирал в град Пловдив, на бул.

“Санкт Петербург” № 135 (паркинг за обществено ползване на магазин „Метро“), където бил паркирал личния си лек автомобил „Тойота ЦХР“ с рег.

№ ******* на място, определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания. Установява се също така, че поради лоши метеорологични условия, поставеният на предно обзорно стъкло инвалиден стикер е „паднал“ на пода пред предна пасажерска седалка, поради което не е бил възприет от контролните органи, което довело до съставянето на процесните АУАН и НП.

Установява се и това, че същият е имал право да паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В тази връзка съдът оцени събраните в този смисъл свидетелски показания на свид.

И., както и приобщеното като писмено доказателство копие на Карта за паркиране на хора с трайни увреждания. Всичко гореизложено обосновава и извода, че в конкретния случай неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение, тъй като същият е имал право да паркира на процесното парко място, поради което НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

По въпроса за разноските:

Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско 3 възнаграждение в размер на 200.00 евро, за които се установява, че са заплатени. Ето защо, предвид крайния изход на делото, ОД на МВР-Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя посочената сумата от 200.00 евро за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 26-1030-004312/14.07.2026 г., издадено от Началник на Група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което Т. Т. И., с ЕГН: ********** е санкциониран с ГЛОБА в размер на 102.26 евро (200 лева) - за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. И., с ЕГН:

********** сумата от 200 /двеста/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4