Протокол № 3 от 28.08.2020, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

Номер 3

Апелативен съд – Пловдив

27.08.2020 г.

Град

На 27.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Магдалина С. Иванова

Георги В. Чамбов

Станислав П. Георгиев

Секретар: Мила Д. Тошева

Прокурор: Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина С. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20205000600404 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

На именното повикване в 10:00 часа в залата се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ С. Д. К. се намира в помещение на Ареста при Областна служба „Изпълнение н наказанията“ – П.. Участието му в настоящото производство ще се осъществи чрез видеоконферентна връзка чрез „Скайп“.

За обвиняемия К. се явява В.П., редовно упълномощена от по-рано.

В залата за техническо осигуряване на връзката по „Скайп“ присъства и системният администратор Валентина Нончева.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

АДВ. П.: Уважаеми съдии, нямам отводи към състава на съда. Имам искане представям и моля да приемете като писмени доказателства по делото заверени копия от 3 броя свидетелства за професионално обучение и трудоспособност по отношение на подзащитния ми С. К.. Същите са с цел събиране на характеристични данни по отношение на обвиняемия.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с представените от защитника писмени доказателства.

Да се приемат. Нямам искания за отводи. Няма да соча нови доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. К.: Поддържам изложеното от защитника ми. Нямам отводи към състава. Моля да приеме така представени документи.

Съдът счита, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото днес представените от защитника на подсъдимия заверени копия на документи, след което следва да бъде даден ход на съдебните прения.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверени копия на: свидетелство за правоспособност № *****/21.06.2019 г. , издадено от Център за професионално обучение към ЕТ „Г.К.-Г.“ – гр. Д.; удостоверение за професионално обучение рег. № ****/09.05.2019г., издадено от ЦПО „Н.А.П.о и о.“, Център за професионално обучение към „Х.Д.-****“ ООД – с. С., обл. К., свидетелство за правоспособност по заваряване, издадено от БГ „Център за заваряване и квалификация“ – гр. С. – и трите документа на името на С. Д.

К. .

ПРОЧЕТОХА се същите.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля ви да отмените определението, постановено по ЧНД № 1558/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия К. за изменение на първоначално взетата спрямо същия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Моля ви да отмените същото и да постановите ново, с което да измените първоначално определената мярка за неотклонение спрямо С. К. в по-лека. Аз съм на мнение че стореният от съда извод е неправилен. В мотивите си съдът е посочил, че не е нужен детайлен анализ на доказателствените източници. Аз обаче съм на мнение, че без подробен детайлен анализ няма как да бъде направена оценка за наличието на първата от предвидените в закона предпоставки, а именно обоснованото предположение за авторството на деянието. Видно от събраните по делото доказателства, протоколите за претърсване и изземване са основните и според мен единствените доказателства, които свързват подзащитния ми с това тежко обвинение, което му е повдигнато. Останалите доказателства логично следват от тях. Визирам разпита на полицейския служител, който преразказва както получената оперативна информация, така и извършените действия от полицейските служители по време на действието „претърсване и изземване“. Както в дома на свидетеля Б.П. в гр. К., така и претърсването и изземването в лекия автомобил, който е управляван от обвиняемия Д..

В своето определение решаващият /първостепенният/ съд е приел, че не е необходимо да се надгражда доказателствената съвкупност и че доказателствата, които се съдържат в кориците на досъдебното производство, са достатъчни на този етап да продължават да подкрепят приетото за налично от двата състава на Окръжния и Апелативен съд при определяне на първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража.“ Въпреки, че е видно от материалите по делото, че повече от два месеца по досъдебното производство не е извършено нито едно процесуално-следствено действие, не само с участието на обвиняеми лица, а изобщо нито едно процесуално-следствено действие, ето защо аз считам, че това бездействие, не само с участието на обвиняемото лице, а изобщо, ето защо от страна на разследващите органи представлява бездействие по смисъла на закона, аз съм на мнение, че ако бяха налични каквито и да било други доказателства в подкрепа на обвинителната теза, те несъмнено щяха да се съдържат в кориците на досъдебното производство. При положение, че няма нито едно доказателство, което да надгражда тези, които са събрани буквално 2 – 3 - 5 дни след задържането на обвиняемия, то аз съм на мнение, че липсата на нови доказателства разколебава обоснованото предположение, което е било налично при първоначалното определяне на мярката за неотклонение.

Поддържам всички свои съображения, изложени пред състава на Окръжен съд – Пловдив по ЧНД № 1558/2020 г., както досежно п анализа, който се направи по отношение на доказателствата и на претърсванията, така и по отношение анализа на косвените доказателствени източници.

Искам само да обърна внимание на друго, тъй като обвинението е такова – за разпространение, най-вече заради намереното наркотично вещество в двора на къщата, където е постоянният адрес на С. К., искам да обърна обаче внимание, че на този адрес живеят още няколко лица, едно от които неговият брат К.К., който излежава в момента наказание за извършено престъпление, свързано с разпространение на наркотични вещества.

Ето защо, доколкото няма никакви други доказателства, нито дактилоскопни следи, нито някакви други доказателства, които да свързват обвиняемото лице с това обвинение, то аз съм на мнение, че обоснованото предположение за извършеното престъпление по обвинението, което му е повдигнато е силно разколебано. Няма дори нито един свидетел разпитан, който да подкрепя обвинителната теза, например той да е говорил с някой, да продава, разпространява наркотични вещества.

И нещо друго – в своето определение решаващият състав на Окръжен съд – Пловдив е приел, че назначаването на химическа експертиза десет дни след задържането е достатъчно като процесуално-следствено действие. Ето защо е приел, че тези два месеца бездействие всъщност не са бездействие.

На следващо място, подзащитният ми е осъждан неколкократно за извършени престъпления. Затова решаващият съд е приел, че той е лице с висока степен на обществена опасност. Аз обаче съм на мнение, че изводът за оборимата презумпция на чл.63 от НПК не може да се гради само на това, че той е осъждан, тъй като осъждането му веднъж представлява и обстоятелство, което е включено в обвинението, а именно това, че е извършил престъплението при опасен рецидив и на следващо място, отново да бъде коментирано като единственото доказателство, което води до извода за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

Осъждането на едно лице винаги представлява отегчаващо вината обстоятелство, както в този вид производства, така и в основното производство при произнасяне на присъда и определяне размера на наказанието. Само че аз считам, че от представените в днешно съдебно заседание документи, които удостоверяват, че по време на изтърпяване на последното си наказание подзащитният ми се е обучавал - има данни от справката за съдимост, че е и работил, тоест, този превъзпитателен ефект на наложеното му наказание е постигнат и в тази връзка не се солидаризирам с мнението на Окръжен съд – Пловдив, че той не се е поправил, че той е едва ли не превърнал престъпната си дейност в професия.

На следващо място, уважаеми апелативни съдии, в нашето наказателно право действа основен принцип и той е всеки да се третира като невиновен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Ако този принцип стриктно се спазва от всички по основните производства, то аз считам, че същият трябва да намира израз и в производство като настоящото, независимо че за обоснованото предположение не са нужни такива като обем и качества доказателства, каквито се изискват при постановяване на окончателен съдебен акт.

Предвид изложеното, ви моля да отмените определението на Окръжен съд – Пловдив и да определите спрямо С. Д. К. по-лека мярка за неотклонение.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. Д. К. : Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Здравословното ми състояние в ареста се влоши, тъй като съм диабетик. Трябваше преди два месеца да ми се направи вливка с „Милгама“ в килията, не мога да се движа и взеха да ми изтръпват краката вече. Общо, взето не може да си изпълнявам диетата, която ми е определена, тъй като съм със заболявания - диабет, със сърце и рефлукс. В килията не може да се движа.

Трябва ми движение, сутрин, вечер по 1 км. Вечер ми е студено на краката, изтръпват ми и стоя с чорапи. Общо взето, ако може да ми бъде изменена мярката в по-лека – в „Домашен арест“ или каквато вие прецените, вие решавате.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз естествено ще ви помоля да потвърдите определението на Окръжен съд – Пловдив като законосъобразно. Колегата – защитник на обвиняемия К., прави своите доводи за отпаднало основание за това, че е извършил точно К. вменените му престъпления при условията на продължавано такова въз основа на приложените протоколи за извършени процесуално-следствени действия претърсване и изземване в дома му в село Я. и тук в П. - на лекия автомобил, управляван от него.

По отношение на първото възражение – за лекия автомобил, възразява се на последователността за намиране на вещите, като се твърди, че видите ли, след като на фотоалбума са снимани 3-те пакетчета, те били най-отгоре. Такова нещо няма. Фотоалбума установява обстоятелството на намиране. Процесуално-следственото действие и закрепването му в протокол следва да фиксира времето, мястото, начина на извършване на деянието и той съответно да бъде одобрен от съда, за да има своята процесуална годност.

Вторият протокол - за претърсването и изземането в дома му в Община П., правят се възражения за обстоятелството, че той живее с други хора. Ние такива доказателства нямаме – че обвиняемият К. живее с други хора. Тук се твърди, че брат му бил осъждан, ама вижте откога той е в затвора. Това наркотично вещество е било сред гуми и ако бе подложено на такива атмосферни състояния дали щеше да бъде в този вид, в който е намерено.

Междувпрочем, там е намерено и бяло вещество, което е всъщност лидокаин и което се използва за пълнеж на амфетамина, но тъй като не сме установили амфетамин, затова и няма смисъл да говоря, но все пак е индикация, че освен с хероин, имаме и други настройки за работа с високорискови наркотични вещества.

За мен обоснованото предположение продължава да е налично. Материалите за К. – за свидетеля, са отделени от прокурора и са пратени по подсъдност на компетентната прокуратура и вие виждате колко часа не са могли да влезнат полицаите, след като оперативната информация е все пак материалиризирана с това процесуално-следствено действие и най-накрая се установява, че от наркотичното вещество имаме следи, обаче то е било изхвърлено в рамките на тези 5-6 часа.

Сега относно твърдението за отпаднала опасност от извършване на друго престъпление. Според колегата липсата на нови доказателства разколебавала както обоснованото предположение, така и липсата на процесуално-следствени действия визират се неизготвяне на експертизи, действията на прокурора по разделяне на материалите водели до отпадане опасността от извършване на ново престъпление.

Аз считам, че презумпцията по чл.63, ал.2, т.1 НПК към настоящия момент въобще не е разколебана. Ако ви прави впечатление, на К. е повдигнато обвинение при условията на чл. 26 от НК, тоест с много по-висока степен на обществена опасност с оглед продължителността на деянието и по чл. 29, ал. 1, б.“А“. Само че ние имаме 5 осъждания, не едно, за което е повдигнато обвинението, като 4 от тях, извън това, за което е повдигнато обвинението, са пак за наркотични вещества, вкл. и за пренасяне през границите на страната.