Решение № 10910 от 04.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10910 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20251110140163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК и сл.

Образувано е по искова молба с вх. № 241621/10.07.2025 г. на Д, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 от ГПК от Т П - министър на финансите, гр. София 1000, ул. „Г. С. Р“ № 102, с налични профили в системите СЕОС и ССЕВ, чрез юрк. Ж. Й. срещу Н. О. Д., ЕГН: **********, гр. София, ***, вх. Б, ап. 22, чрез адвокат Й. П. със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 2, офис 2.5, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8 116.69 лв./4150,00 евро, представляваща заплатена на ответника сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.07.2016 г. Я. Г. Т. е подала жалба № 41701/16 пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) чрез своя процесуален представител - адвокат Н. О. Д.. Въз основа на подадената жалба ЕСПЧ е образувал делото „Я. Т. срещу България“. Основните оплаквания, изложени в жалбата, са свързани с откази, постановени от български съдилища, да бъде призната юридическата промяна на пола на жалбоподателя Т. На 09.07.2020 г. ЕСПЧ е обявил решението си по делото, в което е приел, че отказът на националните власти да признаят юридически промяната на пола на жалбоподателя съставлява неоправдана намеса в правото на зачитане на неговия личен и семеен живот. С решението си ЕСПЧ е постановил, че Република България следва да заплати на жалбоподателя обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 7500 евро, както и сумата от 4150 евро за всички направени разходи и разноски. В решението на ЕСПЧ изрично е постановено сумата за разходи и разноски да 1 бъде изплатена директно по банковата сметка на процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Н. Д..

С Решение № 914 от 10.12.2020 г. Министерският съвет е приел посочените по-горе суми да бъдат изплатени на жалбоподателя и на неговия процесуален представител. В изпълнение на посоченото Решение на МС, Министерството на правосъдието е превело на ЯГТ сумата от 14668.73 лв. и на адв. Д. сумата от 8116.69 лв., за което са били съставени бюджетно платежно нареждане № Е01198 от 17.12.2020 г. и бюджетно платежно нареждане № Е01192 от 17.12.2020 г.

След постановяване на осъдителното решение на ЕСПЧ от 09.07.2020 г., в процеса по събиране на информация, необходима за изготвяне на план на действие пред Комитета на министрите, Министерството на правосъдието е отправило запитване до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството дали в единната система за гражданска регистрация е налице промяна на трите имена на Я. Т., заедно с обозначението за пол и единен граждански номер. В резултат на получения отговор, правителствените агенти към Министерството на правосъдието установили, че на 05.04.2016 г. жалбоподателят, чрез адв. Д. е инициирал искане за юридическа промяна на пола си пред Софийския районен съд, което било уважено от съда с Решение № 60932 от 13.03.2017 г., постановено по гр. д. № 18684/2016 г. Посоченото решение е влязло в законна сила на 30.05.2017 г. и въз основа на него на 14.06.2017 г. били нанесени съответните промени в данните на жалбоподателя в регистъра на населението - Национална база данни „Население“, както и в акта за раждане на жалбоподателя.

С оглед на новооткритите факти, Министерството на правосъдието е инициирало извънредна процедура за ревизия на решението на ЕСПЧ по реда на чл. 80 от Правилника за дейността на ЕСПЧ. В молбата за преразглеждане е посочено, че новооткритите факти във връзка с производството пред СРС били от решаващо значение за изхода на делото „Я. Т. срещу България“. Отбелязано е, че жалбоподателят и неговият процесуален представител са действали недобросъвестно, като не са уведомили ЕСПЧ за новите обстоятелства от значение по делото, поради което е налице злоупотреба с правото на жалба.

С Решение от 04.07.2024 г. ЕСПЧ е уважил молбата за преразглеждане на решението си от 09.07.2020 г. С ревизираното решение ЕСПЧ е подчертал, че жалбоподателят и неговият адвокат съзнателно не са го информирали относно производството пред СРС, отчитайки факта, че становището на жалбоподателя и претенцията му за справедливо обезщетение били подадени на 24.07.2017 г., а същевременно промяната в Регистъра за гражданско състояние е била осъществена още на 14.06.2017 г. Европейският съд по правата на човека е постановил, че е налице злоупотреба с правото на жалба по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека, поради което е обявил жалба № 41701/16 на Я. Г. Т. по делото „Я. Т. срещу България“ за недопустима.

С влизането на 04.10.2024 г. в сила на преразгледаното решение на ЕСПЧ от 04.07.2024 г., с обратна сила е отпаднал осъдителният диспозитив на решението на ЕСПЧ от 2

09.07.2020 г. срещу Република България. По този начин, с обратна сила е отпаднало и основанието, на което българската държава е изплатила сумите за обезщетение и за присъдени разходи и разноски в размер съответно 14 668.73 лв. и 8116.69 лв. Поради изложеното, с писмо изх. № 99-00-136 от 13.12.2024 г. на Министерството на правосъдието, жалбоподателят и неговият процесуален представител били поканени да възстановят доброволно сумите, които са получили в изпълнение на РМС № 914 от 10.12.2020 г. Видно от товарителници с номера № CL011133802BG и № CL011133780BG, посоченото писмо е получено в кантората на адв. Д. на 16.01.2025 г., като на същата дата е връчено и на жалбоподателя Я. Т. Жалбоподателят възстановил изплатеното му обезщетение в пълен размер, докато от страна на адв. Д. и към датата на депозиране на настоящата искова молба не е постъпило плащане във връзка с отправената към нея покана.

Ищецът счита, че от фактическа страна е осъществен фактическия състав на неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от Закона за задълженията и договорите - неоснователно обогатяване при отпаднало основание. Моли съда да уважи исковите претенции. Претендират се и направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба, депозиран в законовия срок, ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че исковата молба е подадена от легитимирано лице в лицето на министъра на финансите. По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не дължи връщане на заплатените й съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, тъй като законът не предвижда такава последица от отмяната на влязло в сила съдебно решение, особено при липсата на изричен осъдителен диспозитив срещу адвоката в тази връзка. Счита, че настоящият случай, макар и отнасящ се до решение на ЕСПЧ, би могъл да се приравни на такъв по смисъла на чл. 303 от ГПК. Сочи, че съгласно чл. 78 от ГПК присъждането на съдебни разноски е законоустановена последица от уважаването на иска. Твърди, че страната, за която решението е неблагоприятно, трябва да понесе и заплащането на съдебните разноски, сторени от другата страна в процеса, като независимо дали решението бъде впоследствие отменено, адвокатът не дължи връщането на платеното му възнаграждение. Твърди, че представляваното от ответника лице не разполагало със средства да заплати за оказаната му правна помощ пред ЕСПЧ, поради което Съдът в Страсбург постановил Д да преведе адвокатския хонорар директно по личната банкова сметка на адвоката, тъй като клиентът й не й е заплащал възнаграждение поради липсата на средства за това. Счита, че смисълът на закона е ясен, а именно всяко лице да получи правна защита, независимо от материалното му състояние, като при евентуално решаване на делото в негов ущърб, евентуално при отмяна на благоприятно за него решение, то не трябва да възстановява на Д заплатеното от нея възнаграждение на служебния процесуален представител на това лице. Счита, че този принцип има силна социална функция. Твърди, че ако бъде приета тезата, че адвокатът следва да връща платеното му възнаграждение в случай на отменено решение, което е било постановено в полза на клиента му, то това би подействало демотивиращо за адвоката, съответно би лишило социално уязвими лица от правото им да получат качествена правна помощ и 3 защита в съда. С оглед горното, счита, че няма задължението да възстанови на Д заплатеното й възнаграждение. Позовава се и на чл. 35 от ЗА, в който изчерпателно са изброени случаите, при които адвокатът дължи връщане на заплатения хонорар, като настоящият не е сред тях. Счита, че разпоредбите на чл. 78 от ГПК и чл. 36, ал. 1 от ЗА се явяват специални по отношение на чл. 55 от ЗЗД. Счита, че възстановяването на присъдено и заплатено адвокатско възнаграждение, при наличието на валиден договор за правна помощ и добросъвестното предоставяне на правна защита от страна на адвоката, не може да бъде предмет на иск по чл. 55 от ЗЗД. Счита, че законът не само не предвижда такава процедура, но и евентуалното й съществуване би било в противоречие с правните принципи, инкорпорирани в законовите разпоредби, които уреждат присъждането и възлагането на съдебните разноски, както и възмездността на адвокатския труд.

Ответницата сочи, че е положила труд, изразяващ се в предоставянето на висококвалифицирана правна помощ в интерес на клиента й, поради което не бил изпълнен фактическия състав на неоснователното обогатяване. Твърди, че е изпълнила точно задължението си по сключения с доверителя й договор. Нито предметът на договора, нито естеството на адвокатската работа предполагали гарантирането на окончателно благоприятен изход на делото, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение не можело да бъде определяно като неоснователно обогатяване. Адвокатът не се обогатил, а е получил възнаграждение срещу предоставена насрещна престация. Счита, че със завеждането на настоящата искова претенция, по недопустим начин Д приравнява адвоката на защитавания от него клиент, без да разграничава фигурата на страна в процеса от нейния представител. Счита, че Д е могла да претендира възстановяването на заплатения хонорар или присъждането й на равностойни разноски в процедурата по отмяна на решението пред ЕСПЧ, а не пред българския съд, който според ответника е спорно дали въобще е компетентен да се произнася по спор, повдигнат пред Съда в Страсбург. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от конституираното на страната на ответницата трето лице-помагач ЗЕАД „БВИГ“ АД. Третото лице-помагач поддържа възраженията, изложени в отговора на исковата молба от ответницата, и изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че по отношение на ответницата не е било налице застрахователно покритие по застрахователна полица „Професионална отговорност на адвоката“ със срок на действие от 23.01.2024 г. до 22.01.2025 г., както и че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя съобразно условията на застрахователния договор. Представя писмени доказателства в подкрепа на изложените твърдения.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото решение на Европейския съд по правата на човека от 09.07.2020 г. по делото „Я. Т. срещу България“ се установява, че Република България е 4 осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 евро, както и сумата от 4150 евро за направени разходи и разноски, като е разпоредено последната сума да бъде изплатена директно по банковата сметка на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Н. Д..

От приетото Решение № 914/10.12.2020 г. на Министерски съвет и приложеното бюджетно платежно нареждане № Е01192 от 17.12.2020 г. се установява, че в изпълнение на посоченото решение на ЕСПЧ Министерството на правосъдието е изплатило на ответницата сумата от 8116,69 лв., представляваща левова равностойност на присъдените 4150 евро разноски.