Решение № 7356 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7356 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100500763 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 22455/11.12.2024г. по гр.д. № 38190/2024г. по описа на СРС, 125 състав, е отхвърлен предявеният от Н. М. М. иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на Топлофикация София ЕАД сумата от 789,40 лева – главница за топлинна енергия за период от 2.2012г.- 4.2014г. , сумата 214,13 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 31.3.2012г. до 13.2.2015г., по изпълнителен лист, издаден на 26.02.2019г. по гр..№ 11038/2015г от СРС, 53-ти състав, въз основа на който е образувано ИД № 20198410401040. Н. М. М. е осъдена да плати разноски на Топлофикация София ЕАД в размер на 100лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. М. М., с която се иска отмяна на постановеното решение в цялост по съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Неправилно СРС приел, че различни искания довели до прекъсване на дейността (искане за налагане на запор, насрочване на опис и др.), така и нито едно от тези действия не довело до 1 реални изпълнителни резултати, защото исканият запор върху пенсията не бил наложен (защото НОИ отказал изпълнение поради съществуващ предходен запор, но искането не означавало налагане), насроченият опис не бил извършван, нито едно от действията на ЧСИ не довело до удръжки или реално обезпечение на вземането, а исканията а справки, плащането на такси от взискателя и правото на длъжника да бъде информиран не представлявали действия, които прекъсват давността.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, който поддържа, че решението на Софийския районен съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Изложени са аргументи, че правилно е приложена общата давност, същата не е изтекла поради предприемане на конкретни действия прекъсващи давността (09.09.2019г., 26.02.2020г., 16.06.2021г., 02.07.2021г., 07.09.2023г. – наложен запор върху пенсия, макар да не е първи по ред и 17.01.2024г.), а твърденията на въззивницата, че поискани изпълнителни действия, които не довели до реални резултати се явявало неоснователно с оглед фактологията, така и не кореспондирало с ТР 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба Н. М. твърди, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД имало издаден изпълнителен лист от 26.02.2019г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.04.2015г. по гр.д. № 11038/2015г. по описа на СРС, 53 състав, въз основа на който било образувано изп.д. № 1040/2019г. по описа на ЧСИ Н.М., вземанията по който изпълнителен лист (в размер на 789.40лв. главница и 214.13лв. мораторна лихва) били погасени по давност.

С отговора на исковата молба „Топлофикация София“ ЕАД оспорва основателността на иска по съображения, че изпълнителният лист бил издаден въз основа на съдебно решение влязло в сила на 28.12.2018г., а по изпълнителното дело били извършвани действия по принудителното изпълнение, които прекъсвали давността, поради което приложимата по чл.117, ал.2 ЗЗД обща погасителна давност не била изтекла.

2

Приобщен е заверен препис на (окончателно) решение № 7908/14.12.2018г. по в.гр.д. № 6861/2018г. по описа на СГС, с което е потвърдено решение № 353898/06.03.2018г. по гр.д. № 861/2016г. по описа на СРС, 53 състав, с което е признато за установено, че Н. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД главница от 789.40лв. и 214.13лв. мораторна лихва, на гърба на което е отбелязано издаване на изпълнителен лист от 26.02.2019г. (процесният изпълнителен лист).

От приобщеното изпълнително дело № 1040/2019г. по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че срещу Н. М. е било образувано изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист по молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 18.03.2019г. В молбата има овластяване по чл.18 ЗЧСИ. По така образуваното изпълнително дело с молба от 09.09.2019г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение / пенсия на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника. С молба от 16.06.2021г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в НОИ с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение, както и да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки и да се наложи запор върху открити такива, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника. С молба от 02.07.2021г. е поискано присъединяване по чл.456 ГПК за събиране на вземане по изпълнителен лист от 09.06.2021г. /за вземания за разноски по гр.д. № 861/2016г. на СРС/, присъединено с постановление от 14.09.2021г. с молба от 15.10.2021г. взискателят е поискал да бъде извършена справка в НОИ с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение, както и да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки и да се наложи запор върху открити такива, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 07.09.2023г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор върху вземането за пенсия на Н. М.. С молба от 17.01.2024г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки, съответно пенсията на Н. М..

Софийският районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Н. М. по съображения, че приложимата обща погасителна давност не е изтекла, доколкото е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на изпълнително дело /с оглед овластяването по чл.18 ЗЧСИ/, с молбите от 3

09.09.2019г., 16.6.2021г., 02.07.2021г., 15.10.2021г., 07.09.2023г. и 17.01.2024г., между които не е изтекъл необходимият срок.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма (каквито са нормите, уреждащи погасителната давност), 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. М. с отрицателен установителен иск с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД вземания по изпълнителен лист от 26.02.2019г., въз основа на който е образувано ИД № 20198410401040 по описа на ЧСИ М., поради погасяване на посочените задължения по давност.

Софийският районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Н. М. по съображения, че приложимата обща погасителна давност не е изтекла, доколкото е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на изпълнително дело /с оглед овластяването по чл.18 ЗЧСИ/, с молбите от 09.09.2019г., 16.6.2021г., 02.07.2021г., 15.10.2021г., 07.09.2023г. и 17.01.2024г., между които не е изтекъл необходимият срок.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество е ПРАВИЛНО, но по следните съображения:

Вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден въз основа на приобщените решение № 7908/14.12.2018г. по в.гр.д. № 6861/2018г. по описа на СГС, с което е потвърдено решение № 353898/06.03.2018г. по гр.д. № 861/2016г. по описа на СРС, 53 състав, с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД се погасяват с общата давност.

4

В мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност (Вж. Решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС).

Когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на органа“ и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК.

Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности.

Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл.129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици. В обобщение давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК (Вж. Решение № 127/12.07.2022г. по гр.д.

№ 2884/2021г. по описа на ВКС).

5

В Решение № 50007 от 27.05.2025 г. по гр. д. № 3954 / 2020 г. на ВКС по въпросите „Искането на взискателя за насрочване на опис на движими вещи представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност за вземането, ако исканият опис не е извършен? и От кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено с т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на висящи изпълнителни производства?“ е прието, че с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и с т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ, какъвто е описът на движими вещи, прекъсва погасителната давност и оттогава започва да тече нов погасителен давностен срок. Становището, че подаването на молба за насрочване на опис на движими вещи е сред действия прекъсващи давността е застъпено и в Решение № 59 от 25.02.2025 г. по т. д. № 693 / 2024 на ВКС.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разрешения в т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.