Акт от 08.01.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

104

Година

01.06.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.06

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Надежда Атанасова

Пламен Алексондров

Васка Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елена Димова Налбантова

Въззивно гражданско дело номер

20075100500045 по описа за

2007 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208,ал.1 от ГПК.

Обжалва се решение № 247/ 14.11.2006 г. , постановено по гр.д. № 127/ 2006 г. на Районен съд – Момчилград. Жалбоподателят Н. З. И. от с. Подкова, К-а обл. твърди , че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Придобил процесния имот по давностно владение , продължило повече от десет години . Обстоятелството, че в разписния лист имота бил записан на името на наследодателите на страните не установява правото на собственост върху имота и не е документ за собственост. Твърди, че до 1990 г. имота е бил съсобственост на наследодателите на страните , но от тогава бездействието на съсобствениците е дало възможност той да упражнява фактическа власт върху имота. Несъстоятелни били твърденията на свидетелите, че наследниците на И. С. И. са посещавали имота и са демонстрирали наследствени права , тъй като само наследника И. И. С. живее в населеното място. Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество, като отхвърли иска и се присъдят разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания. Представя писмени доказателства.

Въззиваемите намират решението на районния съд за правилно и законосъобразно и молят съдът да го остави в сила.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Производството е по чл.108 от ЗС. Спорът по делото е за имот , за който ищците твърдят , че са съсобственици като наследници на И. С. Ч./ И. С. И./. В разписния лист имота бил записан на името на наследодателят им И. С. Ч. и на брат му Б. С. Ч. Ответника се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение за имот, предмет на делото – ½ ид.ч. от поземлен имот с пл.сн. № 70 по плана на с. Подкова , К-а обл. от 348 кв.м , ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м и стопанска постройка от 12 кв.м , при граници: имот пл.сн. № 71 на Велин Билянов Алексиев, имот с пл.сн. № 69 на Захари Билянов Серафимов, имот с пл.сн. № 67 на И. С. Ч. и път. След смъртта на наследодателя си обитавали имота и ползвали стопанската постройка и считат, че е налице правен интерес да водят настоящото дело. По делото са представени писмени доказателства , изслушани са и свидетелски показания и въз основа на тях съдът е приел ,че наследодателите на страните са построили в съсобствения недвижими имот къща с отделни входове и са я ползвали съвместно . След смъртта на наследодателя на ищците в къщата е живял ищецът И. С. , а след разрушаване на къщата ищците ползвали обора и до момента. С оглед на тези данни съдът е направил основния извод , че ответника не е могъл да придобие собствеността на целия имот по давност, при което е приел искът по чл.108 от ЗС за основателен и доказан. Прието е ,че след смъртта на наследодателя на ответника Б. Ч. и на неговия брат И. Ч. не се установяват данни по делото Н. И. да упражнява фактическа власт върху имота и това да е станало явно е несъмнено.

Изводите на районния съд са в съответствие с доказателствата по делото и изискванията на закона. Писмените доказателства по делото установяват , че поземлен имот пл.сн.№ 70 от 348 70 кв.м по плана на с. Подкова К-а обл. е записан в разписния лист на името на наследодателите на страните. За наследодателя на ответника липсват писмени данни имената Б. С. Ч. и Б. С. И., че са на едно и също лице , но от свидетелските показания се установява идентичността им. Освен това от свидетелските показания се установява , че наследодателите на страните са живеели в имота до смъртта си , съответно до 1993 г. за Б. С. И. б.ж. на с. Подкова и до 1995 г. за И. С. И. б.ж. на с. Подкова. Живеели са в една къща с два входа и всеки е ползвал половината от дворното место и е оградил с телена мрежа съответната част. След смъртта на И. С. И. неговата половина от къщата се е ползвала от синовете му И. С. и И. С. – ищци по делото , но след разрушаването и продължили да ползват обора в дворното место до момента.

В съдебно заседание ответника заявява, че бащата на двамата братя И. С. Ч. и Б. С. Ч. през 1950 г. е предоставил имоти на двамата братя , без за това да има писмени данни и счи‗а , че е придобил процесния имот по давностно владение от неговия дядо Б. С. Ч. .

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза , която установява, че в разписния лист процесния имот е записан на името на Иван и Б. С. Ч. . Няма записан документ за собственост , впоследствие е добавено с химикал н.а. № 54/2005 г.

При тези данни следва да се приеме искът за основателен и доказан. Защитата на правото на собственост се изразява в осигуряване на собственика възможността да упражнява своите правомощия на владение , ползване и разпореждане с вещта. При нарушаване на тези правомощия за действителния собственик се открива възможност да търси защита чрез иск по чл.108 от ЗС против лицето , което се е снабдило с нотариален за собственост по обстоятелствена проверка за спорния имот. Всъщност това обуславя и правния интерес на собственика да търси правна защита. В случая се установява , че в разписния лист процесния имот е записан на името на наследодателите на страните. Свидетелските показания от друга страна установяват, че владението върху имота се е осъществявало както от двамата наследодатели , така и от страните по делото. Свидетелските показания са логични , последователни и установяват, че процесния имот е разделен с телена ограда и първоначално всеки от наследодателите, а след смъртта им ответника и ищците И. С. и И. С. , продължили да владеят и ползват имота. При това положение съдът намира, че ответника не може да се позове на придобивна давност по чл.79,ал.1 от ЗС . За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението , с което лицето владее имота , а не причините , поради които счита имота за свой. Снабдяването с нотариален акт за собственост не е елемент от състава на чл.79,ал.1 от ЗС. Фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт в определен срок и намерение за своене на вещта. При осъществяване на тези условия владелецът придобива собствеността върху вещта независимо , че до тогава същата е притежавана от друг правен субект. От доказателствата по делото в случая не се установява тези условия да са се осъществили в пълен обем . Установява се, че страните по делото са съсобственици на процесния имот и всеки от тях владее имота. С оглед на това съдът намира представените от жалбоподателя писмени доказателства за неотносими към спора , при което и не ги обсъжда .

При тези данни съдът намира решението на районния съд за законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247 от 14.11.2006 г., постановено по гр.д. № 127/2006 г. на Районен съд – Момчилград.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните .

Председател: Членове:1.

2.