Решение № 10760 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10760 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110156248 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от Д. В. К.

(ищец) срещу Сдружение Българска федерация по вдигане на тежести (ответник) с правно основание, както следва: иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от общо 1226,59 евро – равностойността на 2399.00 лева - представляваща незаплатени трудови възнаграждения за месец април, май и юни 2024г. включително от по 933.00 лева всяко, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 29.12.2025г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 237,32 евро – равностойността на 464,16 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на всяка една от главниците за трудово възнаграждение размер на законната лихва за периода 31.05.2024г. до 30.09.2025г., включваща следните вземания 165.52 лева лихва за забава в плащането на главницата трудово възнаграждение за месец април 2024г. за периода 31.05.2024г.-30.09.2025г., 154,80 лева лихва за забава в плащането на трудово възнаграждение за месец май 2024г. за периода 30.06.2024г. – 30.09.2025г, 143.84 лева лихва за забава в плащането на трудово възнаграждение за месец юни 2024г. за периода 31.07.2024г. – 30.09.2025г.

Ищецът Д. В. К. твърди, че между него, в качеството на служител, и Българска федерация по вдигане на тежести, в качеството му на работодател, е съществувало трудово правоотношение, възникнало от Трудов договор от 02.01.2024 г., по силата на който той 1 заемал длъжността „Кинезитерапевт“. Трудовият договор бил срочен – до 31.12.2024г.

Предвиден бил 8-часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933.00 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по 0,6% за всяка година, без посочване на този стаж. Ищецът твърди, че е изпълнявал реално трудовите си задължения съгласно длъжностната характеристика за периода от 02.01.2024г. до 31.12.2024г., през което време не му била изплатена нито една заплата в размер от по 933.00 лева, за което подал сигнал, но плащане не постъпило.

Обосновава правен интерес с издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1001/2025г. по описа на Районен съд – Девня, срещу която постъпило възражение. Моли исковете да бъдат уважени, като се присъди и обезщетение за забава. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът Българска федерация по вдигане на тежести, редовно уведомен за исковата молба, в предоставения срок не депозира писмен отговор. Възражението по чл. 414 ГПК не е обосновано.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Доказва се по делото от представения трудов договор № ..../01.01.2024г., че между ищеца Д. В. К., в качеството на служител, и Българска федерация по вдигане на тежести, в качеството му на работодател, е съществувало трудово правоотношение, по силата на който той заемал длъжността „Кинезитерапевт“. Трудовият договор е срочен – до 31.12.2024г. Предвиден е в него бил 8-часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933.00 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по 0,6% за всяка година, без посочване на този стаж. Посочено е, че ищецът е постъпил на работа.

Представено е становище на Инспекция по труда, която след проверка на ответното дружество е констатирала дължимо трудово възнаграждение в брутен размер на 933.00 лева, което било начислено във ведомостта за заплати за всеки месец от 2024г., но не били представени документи за плащането му.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

По иска по чл.128, т.2 КТ

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск необходимо е да се установи, че в процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение и възмездяването на положения труд не е извършено, без да е налице основание за това.

2

По делото не е спорно и се установява от приложените документи, че страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „Кинезитерапевт“ в ответното предприятие на осемчасов работен ден и при договорено основно БТВ от 933.00 лева.

С оглед на факта на сключване на трудовия договор и презумпцията по чл. 8 КТ, съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора и е полагал труд при ответното дружество, което е било длъжно срочно да заплаща дължимото възнаграждение.

По делото обаче не е релевирано възражение, нито има доказателства, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца е платено за месец април, май и юни 2024г. Доказването на това обстоятелство изцяло тежи върху ответника, на когото по този начин е разпределена доказателствената тежест с доклада по чл. 146 ГПК.

Предвид липсата на доказателства, ответникът следва да понесе последиците от собственото си бездействие.

По изложените по-горе мотиви, вземанията за трудово възнаграждение за претендирания период 2024г. на ищеца се дължат.

По отношение на техния размер съдът съобрази, че се претендира брутния размер на трудовото възнаграждение, който е посочен в трудовия договор и възлиза на 933.00 лева за един месец, или общо за тези три месеца – април, май и юни 2024г. дължимото възнагражднеие надхвърля поисканото, поради което и с оглед диспозитивното начало съдът е обвързан от искания размер от 1226,59 евро – равностойността на 2399.00 лева - представляваща незаплатени трудови възнаграждения за месец април, май и юни 2024г. включително от по 933.00 лева всяко. Ето защо, предявения иск следва да се уважи изцяло. Вземанията се присъждат ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 29.12.2025г. до окончателното плащане като акцесорна последица.

По иска по чл. 86 ЗЗД

Съгласно чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. В трудовия договор няма уговорен падеж на плащане на възнаграждението, редом с което се дължи и допълнителното такова. Ето защо този съдебен състав приема, че то се дължи в края на съответния месец. След изтичане на този период, работодателя изпада в забава по отношение на плащането му. В случая този период е началото на месеца следващ месеца за който се дължи всяко едно от допълнителните възнаграждения или от 01.05.2024г. до 30.09.2025г. за БТВ за месец април, от 01.06.2024г. до 30.09.2025г. за БТВ за месец май 2024г. и от 01.07.2024г. до 30.09.2025г. за БТВ за месец юни 2024г.

3

Обезщетението, изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК върху всяка една от главниците за сочения период и посредством лихвен калкулатор възлиза в по-голям от претендирания размер, поради което и с оглед диспозитивното начало, предявеният иск следва да се уважи изцяло и за посочения от ищеца период на дължимост.

По разноските

При този изход на делото разноските следва да се разпределят между страните по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ищецът е поискал присъждането на разноски – адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в който случай възнаграждението се присъжда на адвоката и се определя от съда. За исковото производство с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото и материалния му интерес на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в минимален размер е 299.77 евро.

За производство по ч.гр.д. № 1001/2025г. на Районен съд – Девня се претендира възнаграждение по 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, което определено от съда в минимален размер, възлиза на 226.58 евро, съобразен с нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 вр. чл. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, служеща за ориентир, която сума следва да се заплати в полза на адв. В. П. от ШАК.

Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да заплати също 153.36 евро – държавна такса по сметка на Софийския районен съд, съобразно размера на уважените искове /по 25.56 евро държавна такса по всеки от исковете по чл. 128, т.2 и чл. 86 ЗЗД спрямо всеки от главните искове са в защита на един интерес и държавната такса се определя общо/.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Българска федерация по вдигане на тежести, ЕИК 176063374, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, дължи на Д. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. „А. С.“ № .., бл. .., ет. .., ап. ..., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1001/2025г. на Районен съд – Девня, а именно: на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ сумата от общо 1226,59 евро – равностойн299.77остта на 2399.00 лева - представляваща незаплатени 4 трудови възнаграждения за месец април, май и юни 2024г. включително от по 933.00 лева всяко, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 29.12.2025г. до окончателното плащане; на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 237,32 евро – равностойността на 464,16 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на всяка една от главниците за трудово възнаграждение размер на законната лихва за периода 31.05.2024г. до 30.09.2025г., включваща следните вземания 165.52 лева лихва за забава в плащането на главницата трудово възнаграждение за месец април 2024г. за периода 31.05.2024г.-30.09.2025г., 154,80 лева лихва за забава в плащането на трудово възнаграждение за месец май 2024г. за периода 30.06.2024г. – 30.09.2025г, 143.84 лева лихва за забава в плащането на трудово възнаграждение за месец юни 2024г. за периода 31.07.2024г. – 30.09.2025г.

УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следната банкова сметка на ищеца, посочена от него в исковата молба, е именно:

IBAN: .......

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Българска федерация по вдигане на тежести, ЕИК 176063374, да заплати на адв. В. В. П., ЕГН ....., с адрес гр. Ш., ул. „Д.

В.“ № .., ет. .., офис.., сумата от 526.35 евро – разноски за адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца Д. В. К. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, от които 226.58 евро разноски по ч.гр.д. № 1001/2025г. на Районен съд – Девня, и 299.77 евро – разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Българска федерация по вдигане на тежести, ЕИК 176063374, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 153.36 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 10760 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110156248 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от Д. В. К.

(ищец) срещу Сдружение Българска федерация по вдигане на тежести (ответник) с правно основание, както следва: иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от общо 1226,59 евро – равностойността на 2399.00 лева - представляваща незаплатени трудови възнаграждения за месец април, май и юни 2024г. включително от по 933.00 лева всяко, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 29.12.2025г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 237,32 евро – равностойността на 464,16 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на всяка една от главниците за трудово възнаграждение размер на законната лихва за периода 31.05.2024г. до 30.09.2025г., включваща следните вземания 165.52 лева лихва за забава в плащането на главницата трудово възнаграждение за месец април 2024г. за периода 31.05.2024г.-30.09.2025г., 154,80 лева лихва за забава в плащането на трудово възнаграждение за месец май 2024г. за периода 30.06.2024г. – 30.09.2025г, 143.84 лева лихва за забава в плащането на трудово възнаграждение за месец юни 2024г. за периода 31.07.2024г. – 30.09.2025г.