Решение № 351 от 12.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Перник, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500397 по описа за 2024 година

, като разгледа докладваното от съдия Мария Милушева въззивно гр. дело № 00397 по описа на съда за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 242 от 14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2694/2023г. Районен съд - Перник е осъдил на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ А. Н. Б., ЕГН: ********** от *** да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сума в размер на 1480 лева, съставляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *** образувана по повод на настъпило на *** ПТП по вина на ответника, който управлявайки МПС „Форд Фокус“, с рег. № *** губи контрол върху автомобила под влияние на алкохол с концентрация в кръвта около 1,69 промила на хиляда и причинява ПТП и нанася имуществени щети на друго МПС - „Сеат Ибиза“, без регистрационен номер, собственост на С.С.В., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба-15.06.2023 г. до окончателното й плащане.

С решението на основание чл. 86 ЗЗД А. Н. Б. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД и сумата от 135,44 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.08.2022 г. до 14.06.2023 г.

Районен съд – Перник е отхвърлил иска с правно основание чл. 86 ЗЗД предявен от ЗД „Евроинс“ АД срещу А. Н. Б. за разликата над сумата от 135,44 лв. до пълния 1 предявен размер от 137,49 лв. и за периода от 08.08.2022 г. до 12.08.2022 г. като неоснователен и недоказан и предвид липсата на обжалване на съдебният акт в тази му част, същия е влязъл в законна сила.

На осн. чл. 78, от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от А.

Н. Б., чрез адв. С. И., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва, като се сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че в хода на производството не е установено по безспорен и категоричен начин, че А. Б. е бил водач на МПС, причинило пътно-транспортното произшествие, от което са причинени вреди на друг автомобил. Излага, че за да постанови съдебното решение решаващият съд е кредитирал изцяло неправилно показанията на разпитаните по делото свидетели и неправилно е достигнал до извода, че същите са еднопосочни и безпротиворечиви, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

Допълва, че във връзка с настъпилия инцидент е образувано ДП № 534/21 г. по описа на 01 РУ – ОД МВР Перник, пр. пр. № 3218/21 г. по описа на РП – Перник за престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК, като с постановление на наблюдаващия прокурор от 11.03.2022 г. наказателното производство е прекратено. На следващо място се твърди, че в протокола за ПТП е посочена само собствеността на автомобилите, но не е отразено, че Б. е бил водач на МПС-то, причинило инцидента. В заключение се сочи, че съдът не е анализирал и обстоятелството, че пострадалият автомобил е бил паркиран неправилно на тротоара и е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Въз основа на изложеното се моли съда да постанови решение, с което атакуваният съдебен акт на първата инстанция да бъде отменен в обжалваните му части. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от„ЗД Евроинс“ АД, чрез адв. И. И. - С., с който се оспорва въззивната жалба. Навеждат се твърдения, че в същата не са изложени конкретни оплаквания освен това за недоказаност, че при процесното произшествие на *** Б. бил водач на автомобила който го е причинил.

Счита, че това оплакване е неоснователно и невярно, като допълва, че доводите изложени в жалбата не кореспондират с наличните по делото доказателства. Излага подробни съображения като сочи, че съдът се е обосновал защо е счел, че лек автомобил „Форд Фокус“ е управляван именно от ответника въз основа на събраните гласни доказателства. В продължение сочи за правилно разбирането на съда, че постановлението за прекратяване на РП – Перник от 11.03.2022 г. не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Въз основа на изложените съображения за правилност на постановеното от първоинстанционния съд решение се моли въззивната инстанция същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Оспорва се претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се сочи, че същото е неоснователно и прекомерно. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – 2 ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Основните възражения, релевирани във въззивната жалба, се заключават в несъгласие на жалбоподателя с изводите на първоинстанционния съд за доказаност на твърдението, че ответникът е бил водач на МПС, причинило ПТП, от което да са настъпили вреди на друг автомобил. Не са релевирани оплаквания, свързани с твърдения факт за употреба на алкохол от страна на ответника преди настъпването на посоченото ПТП, поради което настоящата инстанция ще се спре единствено на оплакването, свързано с първото посочено по-горе възражение.

За установяване на твърдяното ПТП, в първоинстанционно производство са събрани редица писмени и гласни доказателства, както и две съдебни експертизи – САТЕ и ССЕ. Приета е била административната преписка, изготвена във връзка със съставения Протокол за ПТП № *** от ***, съставен от служител на Първо РУ – Перник, от която се установява, че на ответника е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № *** от ***, който е бил връчен и подписан без възражения, относно отразеното в него, от страна на ответника. Установява се, че на ответника е бил издаден талон за медицинско изследване, след като проверката с техническо средство е показала положителен резултат – 1,69 на хиляда.

Видно от самия протокол за ПТП № ***/*** е, че в графата „собственик“ на МПС с рег. № *** е А. Н. Б., а в графата „Водач“ на посоченото МПС с рег. № *** отново е посочен А. Н. Б.. Същевременно протоколът е бил подписан лично от ответника, без изложени възражения. Тези обстоятелства, дори сами по себе си, установяват, че именно ответника А. Б. е бил водач на автомобила си по време на реализиране на ПТП, поради което възраженията в тази насока, обективирани във въззивната жалба се явяват неоснователни.

За неоснователност на изложените възражения говори и приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която несъмнено установява механизма на процесното ПТП. Установява, че именно ответникът е водачът на лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. № ***, както и че причина за реализирането на пътнотранспортното произшествие е загубата на контрол от страна на ответника върху 3 управлявания от него автомобил. Вещото лице е установило, че ударът е бил предотвратим при предприемане на действия за намаляване на скоростта от страна на ответника и при необходимост – от спиране.

Настоящата съдебна инстанция не намира основание да не кредитира показанията на свидетелите М.З. и М.М. – полицейски служители към РУ – Перник.

Независимо, че същите не са били преки очевидци на случилото се, двамата свидетелства за непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства, станали им известни при пристигането им на ПТП. И двамата свидетели установяват, че именно ответникът е бил водач на лекия автомобил марка „Форд“, като свидетелят З. е заявил, че е узнал това обстоятелство лично от самия ответник, който му е заявил, че е е загубил управление над автомобила си докато е правил опит да запали цигара. От своя страна, свидетелят М. е заявил, че при пристигането си е установил ответника, който е стоял до автомобила си, във видимо неадекватно състояние, като е държал ключовете от автомобила си. Свидетелят е заявил, че ответника лично е заявил, че не е пострадал и че е бил сам в автомобила си. Изявленията на ответника, дадени към момента на инцидента лично и непосредствено на двамата свидетели и възпроизведени от последните, също са достатъчни, за да установят твърдението, че именно ответникът е шофирал автомобила си по време на процесното ПТП. Обстоятелството, че разпитаните свидетели не са били свидетели-очевидци на самото ПТП не е достатъчно, за да не бъдат кредитирани показанията им. Обстоятелството, че ответникът е бил установен от свидетелите извън управляваното от него МПС, също не основание да бъдат пренебреганти свидетелските показания на полицейските служители, доколкото съвсем житейски логично и обяснимо е ответникът да е излязъл от автомобила си след реализиране на ПТП. Поради това, настоящия съдебен състав не може да сподели възраженията във въззивната жалба, направени в тази насока, и ги намира за неоснователни.

Предвид горното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Перник следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна.

Същата претендира и доказва такива в размер на 720,00 лева с ДДС – за адвокатско възнаграждение, поради и което следва да й бъде присъдена.

Мотивиран от горното, Пернишкия окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 242 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 26942023 г. по описа на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5