Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 07.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 366/2023
Вид
Решение № 178
Подписан
07.05.2024
Състав
Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Радка Димова Чолакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000366 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 250 ГПК.

Постъпила молба вх. № 2298/15.03.2024 г., уточнена с молба с вх. № 2952/04.04.2024 г. от ищцата И. Ш. О. чрез процесуалния й представител адв.

Д. Т., за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне на въззивния съд по направеното от страната с отговора на въззивната жалба, подадена от ответника, искане да се потвърди обжалваното решението в осъдителната му част.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на „ЗК Л. И.“ АД, с която е изразено становище за неоснователност на молбата, като в тази насока се навеждат доводи, че ищцата като пострадала от ПТП, при подаване на заявлението си до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, не е посочила банкова сметка, по която да се изплати обезщетението, поради което не следвало да се присъжда законна лихва.

Апелативен съд - Пловдив, след като обсъди становищата на страните във връзка с молбата за допълване на решението, приема че същата е основателна.

В мотивите на решение № 36 от 02.02.2024 г., поправено с решение № 81 от 29.02.2024 г. по т. д. № 366 по описа за 2023 г. на Апелативен съд Пловдив, съдебният състав е формирал воля, че обжалваното от „ЗК Л. И.” 1

АД решение следва да бъде потвърдено и в осъдителната му част, с която на И. Ш. О. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 000 лева до уважения размер от 20 000 лева. В обжалваното решение, поправено с решение № 61/15.05.2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е присъдена и законна лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Решението в тази част е предмет на въззивна жалба, подадена от ответника „ЗК Л. И.” АД, а искането е обжалваното решение се отмени в осъдителната му част, с която на И. Ш. О. е присъденото на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 10 000 лева до уважения размер от 20000 лева, ведно с присъдената законна лихва върху тази сума, като вместо това се постанови друго, с което да се отхвърли иска за посочената разлика ведно със законната лихва.

С постановеното решение, с което е потвърдено решението на окръжния съд в описаната осъдителна част, съставът на Апелативен съд – Пловдив е пропуснал да се произнесе относно частта, с която е присъдена дължимата законна лихва като неразделна част от присъдената главница.

Съгласно с разпоредбата на чл. 250, ал.1, изр. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Следователно пропускът на съда следва да бъде поправен чрез допълване на постановеното решение в описаната част.

Съдържащото се в молбата/становище от ответника възражение за липсваща забава на длъжника поради непосочване на банкова сметка от страна на пострадалата, по която да се изплати обезщетението, не е било направено своевременно с въззивната жалба, поради което е недопустимо заявяването му с отговора по чл. 250, ал. 2 ГПК. Освен това възражението би било основателно в хипотезата, при която неплащането на застрахователното обезщетение се е дължало на неоказано съдействие или пропуск на пострадА.я – заявител да посочи банкова сметка, по която застрахователят да изплати определеното обезщетение за конкретното застрахователно събитие.

В случая не само липсват доказателства, но и не се твърди нА.чието на такава хипотеза. Напротив – изричният отказ на застрахователя да изплати обезщетение е предпоставило предявяването на осъдителните искове.

По изложените съображения Апелативен съд - Пловдив

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК решение № 36 от 02.02.2024 г., поправено с решение № 81 от 29.02.2024 г. по т. д. № 366 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, като:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 14.03.2023 г., поправено с решение 2

№ 61/15.05.2023 г., постановено по т.д. № 86 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пазарджик и в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3