Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 16.01.2024, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 335/2023
Вид
Решение № 4
Подписан
16.01.2024
В сила
18.06.2024
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 403а · Кодекс на труда
  • чл. 403а, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 414 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Царево, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20232180200335 по описа за 2023 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Рум Травъл“ ООД, ЕИК 205878897, срещу наказателно постановление № 02-2300234 от 14.08.2023 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.

414, ал. 1 от Кодекса на труда, на „Рум Травъл“ ООД, ЕИК 205878897, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл. 403а от КТ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, жалбоподателя не изпраща представител.

За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска от съда, същото да бъде потвърдено изцяло.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителя.

1

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 12.06.2023 г. актосъставителя и негови колеги- служители на Дирекция “Инспекция по труда” извършили проверка в търговски обект стопанисван от жалбоподателя. При извършената проверка било установено, че в обекта не се държи на разположение на контролните органи правилника за вътрешния трудов ред. Такъв не бил представен на АНО и в по- късен момент, при извършване на проверка по документи. Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя да издаде акт за установяване на административно нарушение, в който нарушението е описано ясно, подробно и изчерпателно. Актът е бил съставен и предявен на представител на жалбоподателя, в деня на издаването му, за което е положен подпис. Въз основа на съставения акт, наказващия орган издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 403а от КТ и санкционирано на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което 2 същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице– правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

Актът за установяване на нарушението е съставен от служител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Безспорно, в случая правилен и законосъобразен е извода на актосъставителя и наказващия орган, че жалбоподателя не е спазил изискването на чл. 403а, ал. 1, съгласно който, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. От събраните доказателства безспорно се установи, че жалбоподателя, в качеството си на работодател на сочената в АУАН и НП дата не направил това. Отделно от това, безспорно е по делото, че и в един по- късен момент, при извършване на проверката по документи, жалбоподателя също не е изпълнил това изискване 3 на закона, т.е. не е отстранил своевременно допуснатите и констатирани от служителите нарушения.

По тези съображения, настоящия състав счита, че състава на нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ, е осъществен от обективна страна от санкционираното лице, за което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Съдът не споделя довод, за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението на чл. 403а от КТ има формален характер и във фактическия му състав не се включват настъпили вреди, поради което отговорността на лицето следва да бъде ангажирана при констатиране на извършването му, без оглед на последиците. Освен това, законодателят е инкриминирал това деяние като нарушение именно, за да улесни осъществяване на контрола за спазване на трудовото законодателство, поради което е предвидил такъв висок минимален размер на имуществената санкция.

Съдът намира, че в случая и разпоредбата на чл. 415в от КТ е неприложима. Съгласно цитираната правна норма, нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работници или служители, се наказва с глоба или имуществена санкция от 100.00 лв. до 300.00 лв. по отношение на работодателя и глоба от 50.00 лв. до 100.00 лв. по отношение на виновното длъжностно лице. Видно е от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че и след момента на извършване на проверката в търговския обект, а именно при извършената проверка на документите на търговеца в офиса на ДИТ, преди съставянето на АУАН, констатираното нарушение не е било отстранено от жалбоподателя. При това положение и с оглед обстоятелството, че посочените документи не са били представени в инспекцията по труда по– късно при съставяне на акта за нарушение, не може да се приеме, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, поради което и чл. 415в от КТ не следва да намери приложение. Следва да се имат предвид и целите поставени от законодателя с оглед постигане на т.нар.

“генерална превенция” в противен случай би се обезсмислило законовото изискване към работодателите да държат в стопанисваните от тях обекти на разположение на контролните органи визираната от КТ документация. В подкрепа на горното е и факта, че при извършената проверка са били 4 констатирани няколко нарушения, за които са били съставени отделни АУАН и издадени НП, които нарушения обаче, не са били отстранени от жалбоподателя веднага след установяването им.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 414 от КТ, където е посочено, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 15 000,00 лв. а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание- с глоба в размер от 1000,00 до 10 000,00 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативноопределения размер, като според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минимален размер.

По изложените мотиви, наказателното постановлениезаконосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло. като

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2300234 от 14.08.2023 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на „Рум Травъл“ ООД, ЕИК 205878897, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл. 403а от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5

6