Решение № 6430 от 18.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6430 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100500073 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба на жалбоподателя К. В. В., чрез адв. Х. Г. С. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при постановяването на решението от 14.09.2023 год. по в.гр.дело №73/2023 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, състояща се в неправилно отразяване на бащиното име на пълномощника на жалбоподателя, на когото е присъдено възнаграждение за безплатно процесуално представителство и неотразяване на единния му граждански номер.

Ответниците по жалбата Е. М. М. и „Т.И.“ ЕООД счита, че не са налице основания за поправяне на въззивното решение по реда на чл. 247 ГПК.

Съдът, след като прецени данните по делото, приема следното:

Производството по делото е било образувано по въззивна жалба на ищеца К. В. В., чрез адв. Х. Г. С. /надлежно упълномощена/ и по въззивни жалби на ответниците Е. М. М. и „Т.И.“ ЕООД, чрез адв. Д. Г. /надлежно упълномощена/, срещу решението от 20.07.2022 год., постановено по гр.дело №21420/2021 год. по описа на СРС, ГО, 33 с-в. Всяка от страните го обжалва съобразно правния си интерес, а именно: ищецът – в частта му, в която е уважено предявеното от „Т.И.“ ЕООД възражение за подобрения и право на задържане върху имота, а ответниците – в частта му, в която са уважени предявените срещу тях искове съответно с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с правно основание чл. 108 ЗС.

С решението по настоящото дело от 14.09.2023 год. е бил отменен първоинстанционният съдебен акт в частта му, в която в полза на „Т.И.“ ЕООД е признато 1 право на задържане върху недвижимия имот, предмет на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, до заплащането от К. В. В. на сумата от 1 810 лв., представляваща стойност на извършените в него подобрения – построена ограда по западната му граница, както и в частта му, в която ищецът К. В. В. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 72.40 лв., представляваща държавна такса, като е било отхвърлено предявеното от „Т.И.“ ЕООД възражение за признаване право на задържане върху недвижимия имот, предмет на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, област София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-74 от 20.10.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменени за имота на 29.01.2021 год., с адрес: гр. София, Столична община, район „Овча купел”, ул. ****, с площ по графични данни: 542 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 751а, квартал 61, парцел VIII, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***, до заплащането от К. В. В. на сумата от 1 810 лв., представляваща стойност на извършените в гореописания имот подобрения – построена ограда по западната му граница, с дължина 63.86 м. – измерена графично, състояща се от поставени 30 бр. метални колове с квадратно сечение – 40x40 мм. и височина 2,50 м., изпълнена с електрозаварена мрежа с поцинкована тел, с дебелина на телта – 1.8 мм. и отвори – 100x50 мм., с височина 1.80 м. и забити в земята колове, без заливане на бетон в основата и мрежата е без бетонна основа, а в останалата обжалвана част решението на СРС е било потвърдено; „Т.И.“ ЕООД е било осъдено да заплати на К. В. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 37.60 лв., а Е. М. М. и „Т.И.“ ЕООД са били осъдени да заплатят на адв. Х. В.а С., с адрес: гр.София, ул.“****, сумата от 3 233.71 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Молбата по чл. 247 ГПК е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда, предвиден в разпоредбата на чл. 247 ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и изразената воля в диспозитива на същото.

В разглеждания случай няма съмнение, че действително формираната истинска воля на съда е с оглед изхода от спора ответниците да заплатят на пълномощника на жалбоподателя – адв. Х. Г. С. с ЕГН ********** /виж пълномощно на л. 35 от първоинстанционното дело и договор за правна защита и съдействие на л. 65 от настоящото дело/ възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство, но същата не е намерила съответно отражение в диспозитива на въззивното решение. Т.е. налице е грешка, 2 която се дължи на пропуск на съда. Допълнителен довод в подкрепа на това разбиране е и обстоятелството, че в разглеждания случай не се касае до грешка в изводите на съда, в неговата решаваща дейност, която по правило се отстранява по реда на обжалването /т.е., допускането на поправка на така констатираната грешка няма да представлява изменяне или отмяна на формираната воля на съда/.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 247 ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК на решението от 14.09.2023 год., постановено по в.гр.дело №73/2023 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, като в диспозитива на съдебния акт данните на адвоката, на когото Е. М. М. и „Т.И.“ ЕООД дължат възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 3 233.71 лв., следва да се четат, както следва: адв. Х. Г. С. с ЕГН **********.

На основание чл. 247, ал. 4 ГПК решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3