Определение № 252 от 23.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Ямбол, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500100 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №260068/13.01.2022 г. на Б. Я. М. срещу Определение № 260882/22.12.2021г. на ЯРС, постановено по гр.д. №605/2016г., с което не е уважено искането на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса за частна жалби вх. № 1720 от 2020 г. срещу Разпореждане от 28.01.2020 г. и частна жалба вх. № 1719/2020 г. срещу разпореждане № 443 от 28.01.2020 г. Частната жалба е бланкетна, като във връзка с дадените от ЯРС указания за отстраняване на нередовностите на същата, с молба вх. № 260474 от 24.02.2022 г. частният жалбоподател е направил оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна. Заявил е, че не притежава никакви средства, тъй като е тежко болен, не получава заплата, други доходи и обезщетения, поради което настоява на основание чл. 83, ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

В срока по чл.276 ГПК ответниците по жалбата „Топлофикация София“ЕАД гр.София, „Бруната България“ООД гр.София и „Денишан“ЕООД гр.София, не са подали писмени отговори и не са изразили становища по допустимостта и основателността на частната жалба.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима- подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията са следните:

Производството по гр.д.№605/2016г. по описа на ЯРС е образувано по постъпила в съда искова молба с вх. № 3933/16.03.2016 г. от „Топлофикация София“ ЕАД гр.София, с която срещу Б. Я. М. от гр.Ямбол е предявен иск по чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер на 68.20 лв., от който общ размер 39.61 лв.– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 11.2012 г.– м. 04.2013 г., 10.81 лв.– законна лихва за забава от 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г., 14.28 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2012 г.– м. 04.2013 г., както и 3.50 лв.– законна лихва за забава за периода 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г., ведно със законната 1 лихва от 09.12.2015 г.– датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

С постановеното по делото Решение № 543/14.09.2018 г. ЯРС е уважил частично предявения иск и приел за установено, че Б. Я. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 39.61 лв. за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м. ноември 2012 г. до м. април 2013 г., сумата 14.28 лв.– за разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението– 09.12.2015г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 82/25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 159/2016 г. на ЯРС, а искът за сумите 10.81 лв.– законна лихва за забава за периода от 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г. и 3.50 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.12.2012 г. до 25.11.2015 г., е отхвърлен като неоснователен.

След постановяване на първоинстанционното решение, ответникът Б. М. е депозирал частна жалба с вх. № 260068/13.01.2022 г. срещу Определение № 260882/22.12.2021 г. на ЯРС, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса за подадените от него две частни жалби– частна жалба с вх.

№1720/2020 г. срещу Разпореждане от 28.01.2020г. и частна жалба с вх. №1719/2020г. срещу Разпореждане № 443 от 28.01.2020 г., двете на ЯРС.

С Разпореждане № 260019/13.01.2022 г. ЯРС е оставил без движение частната жалба на Б. М. вх.№260068/13.01.2022г. срещу Определение №260882/22.12.2021г., като е дал указания на на жалбоподателя да изправи жалбата, като изложи искането си до съда, да представи документ за внесена държавна такса по сметката на ЯОС в размер на 15 лв. и да представи преписи от жалбата за всяка от другите страни, предупреждавайки го, че в противен случай жалбата ще бъде върната.

С молба вх. № 260474/24.02.2022г. Б. М. е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса за частната жалба с вх. № 260068/13.01.2022г. на основание чл. 83, ал.2 ГПК, като е заявил, че е тежко болен и няма средства за заплащане на сумата.

С Разпореждане № 260096/24.02.2022г. ЯРС е приел, че молбата за освобождаване от ДТ е нередовна, тъй като не са приложени към нея изискваните от разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК документи и е дал указания на частния жалбоподател в едноседмичен срок да представи доказателства от съответните компетентни органи относно доходите си и дали е обект на социално подпомагане; декларация да имущественото си състояние; документ за здравословното състояние, че е тежко болен, документ за трудовата заетост или в същия срок да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ЯОС в размер на 15.00 лв. Жалбоподателят е предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените от съда указания в посочения срок. Разпореждането с дадените указания е връчено на Б. М. на 04.03.2022г., като в отговор същият е подал молба вх. № 260551 от 08.03.2022 г. до ЯРС, в която е посочил, че в съдебното разпореждане има противоречие и поискал съдът да го уточни, поискал е също срокът за изпълнение на указанията да бъде продължен до уведомяването му за изясняване на противоречието. С разпореждане от 16.03.2022 г. ЯРС е приел, че разпореждане № 260096/24.02.2022г. ЯРС е ясно, а с подадената от Б. М. молба вх. № 260618 от 15.03.2022 г. се шиканира процеса и не е уважил искането за продължаване на срока.

С Разпореждане №260127/24.03.2022г. ЯРС е постановил връщане на подадената от Б. М. частна жалба с вх. №260068/2022 г. срещу Определение №260882/22.12.2021г. на ЯРС, като е изложил мотиви, според които даденият на Б. М. едноседмичен срок за изправяне на частната жалба е изтекъл на 11.03.2022г., броен от връчване на съобщението с дадените указания на 04.03.2022 г., като в срок жалбоподателят не е изпълни указанията на съда, вместо което е подал молба с изявление, че в разпореждането с указанията е налице противоречие и е направил искане да бъде уточнено представлява ли разпореждането отказ за освобождаване от ДТ. Разпореждане № 260127/24.03.2022 г. на ЯРС е отменено с 2

Определение № 551 от 24.08.2023 г., постановено по възз. ч. гр.д. № 341/2023 г. по описа на ЯОС и делото е върнато на ЯРС за администриране на подадената от Б. Я. М. частна жалба с вх. №260068/13.01.2022г. срещу Определение №260882/22.12.2021 г.

След изпълнение на дадените от ЯОС указания, делото е изпратено на въззивния съд за произнасяне по частна жалба с вх. №260068/13.01.2022г. срещу Определение №260882/22.12.2021 г.

За да постанови обжалваното определение №260882/22.12.2021 г., с което не е уважил искането на Б. М. да бъде освободен от внасяне на държавни такси по подадените от него две части жалби- вх. № 1720 от 2020 г. срещу Разпореждане от 28.01.2020 г. и частна жалба вх. № 1719/2020 г. срещу разпореждане № 443 от 28.01.2020 г., ЯРС е приел, че не са налице основанията на чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса по подадените от него частни жалби, с доводи, че в подадени по делото молби от 05.11.2021 г. частния жалбоподател е посочил, че държавните такси са внесени, което съдът може сам да провери счетоводно, като същевременно е поискан допълнителен срок за отстраняване на нередовноститие и такъв е бил предоставен от съда.

ЯРС е приел, че се касае за злоупотреба с право, силно накърняващо интересите на правосъдието, като целяща единствено протакане на делото чрез произнасяне по едни и същи процесуални въпроси.

Въззивния съд намира обжалваното определение за правилно, а изложените от първостепенния съд мотиви се споделят изцяло.

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване.

Съгласно трайната и еднопосочна практика на ВКС по приложението на чл.83, ал.2 от ГПК /определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС , ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС , ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС , ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС , ГК, III г. о., определение № 453 от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2829/2020 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, определение № 295 от 14.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2652/2017 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и мн. др./, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение не само на конкретно законоустановено задължение за внасяне на държавна такса и разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство като цяло целта на института по чл. 83, ал. 2 ГПК е да се гарантира достъпа до правосъдие в момента, в който за страната е възникнала нуждата от такъв достъп, поради което релевантният момент за преценка на доходите е този на подаване на искането за освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК, а не минал или бъдещ момент.

За да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК. В случая частният жалбоподател към молбата си с вх. № 260474/24.02.2022г. не е представил доказателства, от които съдът да може да направи 3 преценка дали са налице законоустановените изисквания за освобождаване от държавна такса, поради което правилно молбата е била оставена без движение и на молителя са дадени указания за отстраняване на нередовностите й, като същият е предупреден за неблагоприятните за него последици при неизпълнение на вмененото му задължение.

Дадените на Б. М. указания с Разпореждане № 260096 от 24.02.2022 г. от ЯРС във връзка с депозираната от него молба вх. № 260474 от 24.02.2022 г. за освобождаване от заплащане на държавна са ясни, конкретни и недвусмислени. Същите не са изпълнени от жалбоподателя в предоставения му от съда срок, което е достатъчно основание за съда да приеме молбата му за освобождаване от държавна за неоснователна. Процесуалното поведение на молителячастен жалбоподател, сочи на отказ от негова страна да изпълни дадените с Разпореждане № 260096/24.02.2022г. ЯРС указания във връзка с направеното искане за освобождаване от внасянето на държавна такса и след като същият не е удостоверил пред съда, включително и не е представил с частната си жалба против обжалвания отказ на ЯРС да го освободи от заплащане на държавна такса, доказателства за твърдяното от него тежко здравословно и финансово състояние, поради което и не разполага с достатъчно парични средства да заплати държавна такса в размер от 15.00 лв. към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК, то и изводът на районния съд за неоснователност на молбата е законосъобразен и обоснован, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.