Решение № 11 от 15.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Дупница, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Деа Д. И. като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20251510200659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Р. Н. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***,ж.к.“***“бл. *,вх. *,eт. *,ап. **,чрез адвокат С. С. Б.-И.,с адрес гр.***,ул.“Христо Ботев“№2,ет.6,офис 35, обжалва Наказателно постановление № 25-5310-000270 от 22.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което: на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП; на основание чл.

185 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20.00 лв. за нарушение по чл. 5, ал.1,т. 1 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, с искане същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован не се явява,вместо него адвокат И.,която поддържа така депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето като неоснователна. Ако съдът счете, че същата е основателна и в случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат над минималния размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА. Същото становище е взето и с молба депозирана по делото на 09.12.25 г., с която е направено искане за 1 присъждане в полза на ОДМВР Кюстендил възнаграждение за представителство и защита по делото от юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.05.2025г., в 16.40 часа в община Дупница,на път -Автомагисграла №А-3 Струма,км.49+500 в посока Кулата ,жалбоподателят като водач на товарен автомобил марка“Скания Р 410“ с рег.№********** и прикачено към него полуремарке Шмитц СО1 с рег.№ ********,многократно се движи безпричинно изцяло или частично в лентата за принудително спиране,като след това отново навлиза в дясната лента за движение без подаден пътепоказател,като с поведението си създава опасност за останалите участници в движението.

За констатираните нарушение от актосъставителя Г. В. К.,в присъствието на свидет4еля Л. С. П. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение №3903909 от 03.05.2025г., който бил подписан от жалбоподателя в възражение.Така съставеният акт за установяване на административно нарушение послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление № 25-5310-000270 от 22.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което: на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл.

58, т. 3 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20.00 лв. за нарушение по чл. 5, ал.1,т. 1 от ЗДвП.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, на когото съгласно приложената Заповед № 8121з 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения, съгласно цитираната заповед.

На основание приетата като установена фактическа обстановка и приетите доказателства съдът счита, че по отношение на съставения АУАН срещу жалбоподателя са спазени изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН, която норма определя, че АУАН трябва да съдържа точните законни разпоредби, които са нарушени.Спазени и изискванията на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, както и че АНО е приложил по отношение на установеното като нарушение санкционна норма съответстваща на нарушението.

2

Относно нарушенията по чл. 58, т. 3 и чл. 5,ал.1, т. 1 от ЗДвП:

В случая, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, по т. 1 от НП, е ангажирана за нарушение на императивно установената забрана в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно да не се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Неизпълнението на тази забрана е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, съгласно която с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1000 лева се наказва водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по магистрала и скоростен път.

Обективният факт на управление на МПС в аварийна лента на автомагистрала, като съставомерен признак на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, е установено и доказано с надлежни доказателствени средства, както в хода на административнонаказателното производство, така и в развилото се пред въззиваната инстанция съдебно такова. От една страна, свидетелските показания на актосъставителя са последователни, безпротиворечиви и съставляват изява на преки и непосредствени възприятия, включително за множество подробности, свидетелстващи за верни възприятия и точното им пресъздаване. Въз основа на тях се установява, че въпросния ден когато е било установено нарушението,че движейки се с друг автомобил след МПС-то управлявано от жалбоподателя,същия видял как той с управляваното от нето МПС на няколко пъти навлязъл в лентата за аварийно спиране,без да спира,на няколко пъти навлязъл частично и отново се върнал без подаден светлинен сигнал.При спирането му същия обяснил поведението си ,че заобикалял дупки по пътя, но такива не били забелязани от актосъставителя, а не са и установени такива от постъпилото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“.Съдът кредитира показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта,тъй като същите са обективни логични,подкрепят се от събраните по делото доказателства и са дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото,а жалбоподателя не ангажира никакви доказателства в своя защита.

Констатациите в съставения АУАН относно нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Нарушението е описано пълно и точно, квалифицирано е правилно и за нарушителя не е останало неясно в извършването на какво конкретното нарушение е бил обвинен. По тези съображения, обжалваното наказателно постановление по п. 1 за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно нарушението по чл. 5,ал.1,т.1 от ЗДвП :

Член 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП гласи, че всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Установените действия от страна на жалбоподателя, а именно-многократно,безпричинно 3 навлизане,излизане от лентата за принудително спиране без подаден пътепоказател,създава пречки за останалите участница в движението,и поставя в опасност живата и здравето им тъй като същите не знаят каква маневра може да бъде предприета от страна на жалбоподателя.С оглед на изложеното и в тази му част наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на обстоятелството,че наказателното постановление следва да бъде потвърдено,то в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-5310-000270 от 22.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на Р.

Н. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***,ж.к.“***“бл. *,вх. *,eт. *,ап. **,на основание чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20.00 лв. за нарушение по чл. 5, ал.1,т. 1 от ЗДвП,като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Р. Н. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***,ж.к.“***“бл. *,вх. *,eт. *,ап.

**,да заплати на ОДМВР – Кюстендил сумата в размер на 100.00 лева., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съдКюстендил по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4