Решение № 5462 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5462 гр. *****, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110131504 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на "Т. С." ЕАД срещу Н. Г. Г..

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните суми за главница за стойността на незаплатената топлинна енергия за процесния период, за главница за възнаграждение за дялово разпределение, както и за лихва за забава, начислена върху главниците, за процесните периоди.

Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период. Оспорва, че обектът на доставка, за който се претендират начислените суми, е част от етажна собственост, която да е присъединена чрез АС към топлопреносната мрежа на ищеца. Прави евентуално възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми с дължима на ответника цена за ползване на абонатната станция в размер на 1996,80 лв. за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2025 г.

Третото лице подпомагаща ищеца страна не взема становище по предявените искове.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот; 2) че ответниците имат качеството собственици и клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; 3) че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; 4) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума 5) че са предприети действия за спиране и прекъсване на давността. По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже: 1) съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.

153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Приложими към делото са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” EАД на клиенти в град *****, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. На съда е служебно известно, че същите са влезли в сила, като това е било обявено на страните с доклада по делото.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, том I, рег. № *****, дело № ***/2003 г. по описа на нотариус В. Б., вписана под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, от който се установява, че Н. Г. е собственик на следния недвижим имот/ апартамент № 20, находящ се в гр. *****, ул. „*******“ № 150 – 154, вх. А, 6 и 7 етаж. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Представено е и разрешение за 2 ползване на строеж от 20.12.2004 г. за жилищната сграда, находяща се на адрес гр. *****, ул. ******* № 150-154.

Основният спорен въпрос между страните по делото е дали процесният имот е присъединен към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение. Ответникът е навел твърдения, че към момента на изграждане на имота не е имало топлопреносна мрежа, като в открито съдебно заседание уточнява, че сградата е била проектирана за 5-етажна, а по-късно той е изградил 6 и 7 етаж, където се намира притежаваният от него самостоятелен обект, като по отношение на 6 и 7 етаж, които не са били включени в първоначалния проект, няма основание да участват в отопляемия обем на сградата – същите не са свързани с абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение. В тази връзка е представен предварителен договор за строителство и продажба на жилище в новостроящ се жилищен блок от 11.11.2002 г., сключен между ответника и трето лице. Във връзка с така наведените твърдения, ответникът е направил и доказателствени искания по чл. 190 ГПК, като в тази връзка съображения са изложени по-долу.

По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че вх. А и Б на процесната сграда се топлоснабдяват чрез една и съща абонатна станция. В имота на ответника няма присъединени към вътрешната отоплителна инсталация радиатори. В жилището няма доставка на битово горещо водоснабдяване, т.е. абонатът не ползва топла вода за битови нужди. На ответника са начислявани единствено суми за сградна инсталация.

Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между абонатите съобразно пълния отопляем обем на жилището по проект, който съгласно § 1, т. 38 ДР на ЗЕ включва всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните приспадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Според приложения по делото акт за разпределение на кубатурата, ап. 20 е с пълна кубатура 252,38 м3 и на ответника е начислена топлинна енергия за този отопляем обем.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че етаж 6 и 7 не са свързани с топлопреносната мрежа за отопление и за топла вода, но участват в отопляемия обем, поради което на собствениците на обекти на тези етажи се начисляват суми за сградна инсталация.

Видно от заключението, вещото лице е използвало Методиката Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. С решение от 23 октомври 2025 г. по дело С-760/23 на СЕС, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на 3 топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението е посочено следното: „в случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало по-специално да от чит а специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.“ В случая ответникът се позовава на специфичните характеристики на сградата, а именно липсата на изградена топлопреносна мрежа в сградата, която изобщо да свързва шести и седми етаж, в това число процесния имот, с абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение. Въз основа на формулата от посочената по-горе Методика вещото лице сочи, че процесният имот следва да се включи в общия отопляем обем на сградата. В случая обаче са налице специфични характеристики на сградата и начина на функциониране на отоплителната инсталация, изградена в нея, които поставят под съмнение дали използваната от вещото лице формула отчита параметрите, свързани с действителното функциониране на сградата. Тук е мястото да се отчете и обстоятелството, че случаят не попада в приложното поле на чл. 153, ал. 6 ЗЕ – ответникът не е прекратил топлоподаването в притежавания от него имот, така че да се приеме, че продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Напротив, с оглед особеностите на сградата, в която се намира процесният имот, в част от сградата изобщо не е била изградена сградна инсталация, а няма данни да има и отоплителни тела в общите части на сградата. Ето защо в случая може да се приеме, че позоваването от страна на вещото лице на формулата от Методиката за дялово разпределение към Наредбата от 12.03.2020 г., не е обосновано, доколкото са налице специфики на сградата, които поставят под съмнение прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление при използване на формулата.

По делото е представен протокол, съставен от служител от „Т.“ ООД, с който се констатира, че в ап. 20 в процесната сграда се ползва собствен източник на отопление – ел. котел.

По делото е представено заявление-декларация за откриване на партида от Н. Г. Г. до „Т. С.“ ЕАД, за което от съдебно-графологическата експертиза, допусната по делото, се установява, че е подписано от Н. Г. Г..

Представено е решение № 14088 от 17.07.2024 г. по гр.д. № 23578/2023 г. на Софийски районен съд, 29 състав, водено между същите страните с предмет вземания за топлинна енергия за периода 1.11.2019 г. – 30.04.2021 г., дялово разпределение и мораторни лихви. С това решение исковете на „Т. С.“ ЕАД срещу ответника Г. са отхвърлени, като е прието, че ответникът няма качеството клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот. Решението е влязло в сила на 7.08.2024 г.

4

По делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че абонатната станция в сградата, в която се намира процесният имот, за който се твърди, че е топлоснабден, е изградена въз основа на договор за строеж, сключен между етажната собственост и „П.“ ООД, като „Т. С.“ ЕАД не е изкупила абонатната станция.