Решение № 5102 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5102 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110103626 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Б. Т. срещу ЗК „У“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 09.10.2024 г., причинено от застрахован при ответника по „Гражданска отговорност “ лек автомобил марка „Р” с peг. № ********, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2025 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 505,45 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.10.2024 г. до 21.01.2025 г.

Ищцата И. Б. Т. твърди, че на 09.10.2024г., около 13:35 ч., в гр. София настъпило ПТП при следния механизъм: водачът на л.а. „Р” с peг. № ********, движейки се по бул. “К.В.”, с посока на движение от бул. “С” към бул. “В”, в района на кръстовището с бул. “Т. А.” не съобразил разстоянието и ударил спрелия пред него лек автомобил марка “А” с peг. № ******* Съставен бил Двустранен констативен протокол за ПТП от 09.10.2024г., като вина за настъпване на инцидента имал водачът на лек автомобил марка „Р“, с peг. № ********, който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил чл. 5, чл. 20 и чл. 23 от ЗДвП. В резултат на ПТП ищцата получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение и навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, което било констатирано веднага след инцидента в УМБАЛСМ “Н.И. П” ЕАД, където постъпила с оплаквания от силно главоболие, гадене, световъртеж и болки в шията. Предвид установените травми на ищцата й е било предписано носене на мека шийна яка за срок от 15 1 дни, като същата била освободена от лечебното заведение с дадени указания за режим на покой. Вследствие на травматичните увреждания ищцата е изпитала болки и страдания, които били със значителен интензитет през първите няколко дни, като общият й възстановителен период е отнел около 2-3 седмици. Ищцата е следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване, което на практика я е изправило пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови потребности - приготвяне на храна, обличане и тоалет, за задоволяване на които е получавала помощ от своя съпруг. Освен това, извършената интервенция и необходимостта от носене на мека шийна яка е причинила значителен дискомфорт, ограничила е движенията на главата и е затруднила ежедневните дейности и самообслужването на Т., включително хранене и говорене. Излага, че непосредствено след инцидента е загубила съня си вследствие на изживения стрес и трудноповлияващата се от медикаментозно лечение болка. Сочи, че режимът на покой, който е следвало да спазва, е ограничил ежедневните дейности, свързани с полагане на грижи за детето и домакинството. Всичко това се е отразило силно негативно и на емоционалното й състояние - станала е напрегната, неспокойна, тревожна, чувствала се е потисната, защото се е усещала като тежест за близки и роднини. Отговорността на виновния водач се покривала от застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, поради което в полза на ищеца възникнало вземане срещу застрахователя на делинквента. Предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по доброволен ред пред ответника на 25.10.2024 г., но ответникът отказал да изплати обезщетение. Поради изложеното, ищцата предявява пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.10.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗК „У“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента и ответното дружество. Сочи, че по повод процесното ПТП не бил изготвен и предоставен Протокол за ПТП с пострадали лица, което било задължително съгласно чл. 123 ЗДвП. Бил изготвен ДКППТП, който се изготвял, когато в резултат на ПТП не са настъпили неимуществени вреди. Ето защо счита, че доколкото в съставения ДКП от 09.10.2024 г., в отсъствие на компетентен орган на МВР, не били отбелязани пострадали лица, то не е налице причинно-следствена връзка между твърдените вреди и процесното ПТП. Излага, че към отправената застрахователна претенция на ищеца липсвало приложено пълномощно съгласно изискванията на чл. 380, ал. 1, вр. чл. 338, ал. 1 КЗ. Счита и че непредставянето на банкова сметка представлявало забава от страна на кредитора, поради което ответникът не дължал лихва по чл. 409 КЗ. Оспорва началния момент, от който се претендира мораторната лихва. Смята, че по отношения претенцията за лихва следва да намери приложение разпоредбата на чл. 497, ал. 1, вр. чл. 496, ал, 1 КЗ. Поддържа, че претенцията на ищцата за неимуществени вреди е силно завишена. При изложените твърдения моли за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, 2 ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние /действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка дължимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.

Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно. По настоящото дело е приложена писмена претенция, входирана при ЗК "У" на 25.10.2024 г., получила номер № ********, по която на 05.11.2024 г. застрахователят е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Поради това за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.

В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага, докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по делото факти.

По делото е безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил марка „Р” с peг. № ********, като с определение от 03.10.2025 г. по реда на чл.140 ГПК, това обстоятелство е признато за безспорно между страните.

От двустранен констативен протокол за ПТП от 09.10.2024 г. и приетата по делото САТЕ се установява, че на 09.10.2024 г. около 13:40 часа, лек автомобил „Р“, с рег. М ********, се движел по бул. „К.В.“ и в района на кръстовището с бул. „Т. А.“, водачът 3 застигнал движещия се пред него лек автомобил „А“, с рег. № ***** и го ударил. Установява се, че първоначалното съприкосновение между двете превозни средства е между предната част на лек автомобил „Р“ и задната част на лек автомобил „А“. От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства вещото лице стига до извода, че причината за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „Р“, с peг. № ********, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е могъл да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи удар в намиращия се пред него, лек автомобил „А“, с peг. № *****. От анализа на приложените по делото доказателства експертът определя и най-вероятното място на първоначално съприкосновение, а именно: по дължина на пътното платно - на бул. „К.В.“, в района на кръстовището с бул. „Т. А.“, като относно широчина на пътното платно, вещото лице е посочило, че по делото няма данни в коя лента е настъпило съприкосновението между превозните средства. В заключението се посочва още, че от представените по делото доказателства не може да се определи каква е била скоростта на движение на превозните средства преди и към момента на настъпване на съприкосновението. В открито съдебно заседание от 02.12.2025 г. вещото лице допълва, че за да има удар на едно превозно в задната част на друго превозно средство, причините са три, а именно: или водачът се е движил със скорост, при която не може да спре в рамките на опасната зона, или не е спазвал безопасна дистанция, или несвоевременно е задействал спирачната уредба, като в настоящия случай няма данни за разсейване от страна на водача и несвоевременно задействане на спирачната уредба. Пояснява, че доколкото не знаем каква е точната скорост, винаги има една безопасна скорост и безопасна дистанция, при които няма да настъпи удар, като след като е настъпил удар, значи или скоростта е била по-висока от тази, при която може да спре превозното средство или дистанцията е била по-малка от тази, която е безопасна.

Механизмът на настъпване на процесното ПТП се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания в хода на делото свидетел Т. А Р., който си спомня, че тъкмо било заваляло, като движейки се по бул. „К.В.“ и бул. „Т. А.“, светофарът светнал жълто, при което пострадалата спряла. Свидетелят имал разстояние, но бусът му се плъзнал, поради мократа пътна настилка, посочва още, че скоростта му не е била повече от 35 км/ч.

Свидетелят не си е помислил, че автомобилът пред него ще премине, доколкото било жълто, но смята, че ако пътната настилка била суха, нямало да се стигне до процесното ПТП.

Според свидетеля предният автомобил е бил на една кола разстояние от него. Сочи, че е натиснал спирачката, за да спре, както и че водачът пред него не се е отклонявал вляво или вдясно от пътното платно. Доколкото си спомня свидетеля, след удара е нямало пострадали, нямало нищо и на предната кола. Свидетелства, че не се е налагало да викат спешна помощ, като просто отбили движението към бул. „Т. А.“, за да не пречат на движението и си написали двустранния протокол.

От представения лист за преглед на пациент № ******/10.10.2024 г., издаден от УМБАЛСМ „Н.И. П“ и приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно, пълно и 4 обективно изготвено, се установява, че вследствие на пътно-транспортния инцидент от 09.10.2024г. И. Т. е получила следните травматични увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение; навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Вещото лице пояснява, че „контузия на главата с мозъчно сътресение“ представлява затворена травма на главата, която причинява главоболие, световъртеж, гадене и повръщане. Пояснява се, че мозъкът е основният орган на нервната система, контролиращ функционирането на цялото тяло. Той е защитен от черепната обвивка, както и от твърдите и меките мембрани, между които се намира цереброспиналната течност (ликвор). Тя омекотява увреждането на мозъка при удар по главата. Въпреки тази защита, процентът на мозъчните травми остава доста висок като сътресението заема водеща позиция сред тях.