Решение № 34 от 24.10.2026, Районен съд - Кула

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кула, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20261330200055 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по постъпила жалба от Ж. Т. Ц., ЕГН ********** от Гр. В., общ. В., обл. В., ул. „... срещу Наказателно постановление № 235/04.05.2026г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което е наложено административно наказание на основание чл.257, ал 1, т. 2, предл. 3 от Закона за горите, във връзка чл. 211, ал.2. т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. з контрола и опазването на горските територии /НКОГТ, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ, във връзка със Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022 г.т. т. 2.1.1 и Заповед № ЗАП-1019 о 17.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите – глоба в размер на 153,39 евро.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения процесуалните правила, които не се посочват.

В съдебното заседаниe жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. С., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по следните съображения: неправилно квалифициране на деянието, като същото освен като нарушение по смисъла на чл.15, ал.1 от Наредба I от 30.01.2012 ЗНКОГД и чл.9а от същата наредба е квалифицирано и във връзка с две заповеди на директор ИАГ, като посочва, че в доста случаи самото неизпълнение на заповед съставлява административно нарушение, като за неизпълнение заповеди на различни 1 лица, които имат право да издават заповеди, различни закони предвиждат възможност за налагане на административно наказание, но не може самата квалификация на деянието да бъде квалифицирана и да бъде правена обвръзка със заповед, защото в случая административнонаказващият орган я е приравнил на нормативен акт, а тя не е такъв по смисъла на ЗНА. В тази връзка посочва практика на Административен съд В.. Излага съображения, че в случая се касае за маловажност на деянието, тъй като на някои от снимките се виждат регистрационните номера на превозното средство. Посочва също, че се касае за нарушение на формално извършване и административнонаказващият орган не е извел каквито и да е данни по надлежен процесуален ред, от които да може да се направи извод, че е налице обществена опасност на самото деяние или ако има обществена опасност, то тя е ниска.

Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица не се явява, представлява се от юрисконсулт М.Д, който оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка, като посочва, че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна извършеното от жалбоподателя нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като при определяне на наказанието е съобразен характерът и тежестта на нарушението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява основателна, макар и не наоснованията, посочени нея. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

От фактическа страна се установи следното:

На 13.03.26г. свидетелката Р. С. Т. – главен експерт в ИАГ с нейни колеги извършвали проверка на терен на Имот № *** в землището на гр. Г., за който имало издадено Позволителни за сеч № 0857974. Проверяващите извършили и проверка в електронната система на ИАГ за издадените превозни билети по издаденото позволително за сеч, при която установили, че в системата има отразени издадени от жалбоподателката превозни билети с номера, както следва

№11962/00012/04032026/15123141CBD8DOT04.03.2026г.,

11962/00013/05032026/103753-UC96931 от

05.03.2026 г. и 11962/00014/05032026/151003-64BIFC5 от 05.03.2026 г. за транспортиране на дървесина. При проверка на снимковия материал към посочените превозни билети било установено, че снимките към превозните билети не съответстват на изискванията, въведени в т.II 2.1.1 от Заповед № 24/ 18.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ, а именно: Изображенията от предната и задната част следва да осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, а изображенията от задната част и двете страни следва да обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и 2 дължина.

В конкретния случай, снимките на товара не обхващали в цялост товара по тези параметри. Установеното при проверката било отразено от свидетелката в съставен от нея Констативен протокол серия ИАГ №200651/13.03.2026г.

Изготвеният констативен протокол е предоставен на свидетеля С., който съставил срещу жалбоподателката АУАН №А00 2026 №0112998/14.03.2026г. в нейно присъствие за това, че като лице по чл. 211, ал. 2, т. 2 от Закона за горите, упражняващо лесовъдска практика Удостоверение №12478 от 29.07.2016г. на Изпълнителна агенция по горите е издала превозни билети/ПБ/№11962/00012/04032026/151231-41CBD8DOT04.03.2026г., 11962/00013/05032026/103753-UC96931 от

05.03.2026 г. и

11962/00014/05032026/151003-64BIFC5 от 05.03.2026 г. за транспортиране на дървесина като не са спазени изискванията, описани в т.II.т.2.1.1 от Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, а именно: при товар на превозни средства с открит товар се извършва заснемане от четирите страни, като изображенията о предната и задната част следва да осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, изображенията от задната част и двете страни следва да обхващат изцяло товара по височина съответно по ширина и дължина. В горепосочените превозни билети заснемането не обхваща изцял товара по височина, ширина и дължина. Нарушението е извършено в периода от 04.03.2026 г. до 05.03.2026 г. на територията на РДГ - Берковица, СЗДП ТП ДГС-В., място на издаване на превозните билети. Свидетелят квалифицирал деянията като нарушение на чл.257, ал 1, т. 2, предл. 3 от Закона за горите, във връзка чл. 211, ал.2. т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. з контрола и опазването на горските територии /НКОГТ, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ, във връзка със Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022 г.т. т. 2.1.1 и Заповед № ЗАП-1019 о 17.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. АУАН е връчен в условията на отказ, който е удостоверен с подписа на един свидетел. В законоустановения срок не е депозирано възражение от жалбоподателката. На основание на посочения АУАН администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на 04.05.2026г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ наложил на жалбоподателката административно наказание – глоба в размер на 153,39 евро като възприел изцяло посочената в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.05.2026г.

Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Р. С. Т. и Б. И. С., посоченият по – горе констативен протокол, позволително за сеч, превозни билети и снимков материал към тях – по 4 бр. снимки към всеки превозен билет, справка от интернет страницата на ИАГ за издадено Удостоверение № 12478/29.07.2016г. на жалбоподателката за частна лесовъдска практика.

Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Видно от цитираните от съда по – горе 4 3 броя снимки към всеки от посочените превозни билети на снимките е заснетите товарни автомобили, с които се превозват дървата в предната част по начин, по който се вижда ясно табелата с регистрационния му номер, както и коректно е заснета и табелата с регистрационния номер в задната част на товарния автомобил по начин, че да се вижда ясно регистрационният номер.

Видно от посочените снимки обаче ясно се вижда, че изображенията от задната част и двете страни не обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и дължина. Има заснемане на товарите от задната част, но не изцяло. Има и по две заснемания на товарите странично/от двете страни/, но не са заснети по цялата дължина и височина на товарите.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона форма и съдържание.

В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Също така нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушениетята, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и нарушените правни норми, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че деянията са неправилно квалифицирани, тъй като е направена връзка със заповед на изпълнителния директор на ИАГ, която заповед не е нормативен или поднормативен акт. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл. 15, ал.1,т.2 във вр. с чл. 9а от НКОГТ, която е подзаконов нормативен акт, в който са вменени задълженията на лицата, издаващи превозни билети, а издадената от изпълнителния директор Заповед № ЗАП-24 от 18.01.2022г. , с която е допълнена своя Заповед № 1019/17.11.2021г.е издадена на основание § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ЗГ), чл. 211 от ЗГ, § 5, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на НКОГТ урежда конкретните изисквания към заснемането при издаването на превозните билети. В подкрепа на своето възражение, процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че има практика на Административен съд В. в тази насока, без да посочва конкретен съдебен акт. Настоящият съдебен състав, който не споделя възражението на жалбоподателя намира за необходимо да посочи конкретна практика на Административен съд В., която не е в подкрепа на възражението, а именно: Решение № 1115/ 21.07.2026г. на Административният съд – В., II-ри тричленен състав, по КАНД № 4