Решение № 1413 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20211100901925 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.79, АЛ.1 ОТ ЗЗД ВЪВ B P. С

ЧЛ.327, АЛ.1 ОТ ТЗ, ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ ОБЕКТИВНО

КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНЕ С ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

ЧЛ.86 ОТ ЗЗД.

Ищецът „В.***” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. Габрово, ул. „*******, представлявано от управителя И.З., чрез адв. В. Е. Д. - САК, адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул.

*******, тел.: *******, e-mail: * **********, е предявил на 27.09.2021 г. искова молба срещу ответниците „Б.Е.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Тетевен, с. Гложене, ул. ***** ;

*******, представлявано от управителя П.Х.Д. и „Л.К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, представлявано от изпълнителните директори И. В.С. и П.Д.М..

Твърди се в исковата молба, че ищецът има трайни търговски отношения с ответниците „Б.Е.И.“ ЕООД и „Л.К.“ АД. Във връзка със същите „В.*** ЕООД е извършвало множество доставки на дървен материал от различни видове. С оглед на съществуваща в склада на дружество „Б.Е.И.

ЕООД сушилня за дърво, ищцовото дружество предава дъбови дъски за сушене в ответното дружество.

С Превозен билет № 211349375/15.04.2019 г. в „Б.Е.И.“ ЕООД са 1 предадени дъбови дъски за сушене. На 01.08.2019 г. е установена липса от 10 000 см3 от предоставените дъбови дъски. На основание същото са издадени 2 бр. фактури, а именно Фактура № 2756/01.08.2019 г. и Фактура № 2757/02.08.2019 г.

В периода 2019 г. - 2020 г. са издадени още 3 бр. фактури за доставка на дървен материал от вида дъб и бук. За извършените доставка и на основание Протокол от 01.08.2019 г. в с. Гложене от ищцовото дружество са издадени следните данъчни фактури: Фактура № 2654/27.03.2019 г. - за доставка на дървен материал „бук“, 30“ и 50“ м 3 на стойност 8 400 лв с ДДС; Фактура № 2743/04.07.2019 г.- за доставка на дървен материал „дъб“, 50“ м 3 на стойност 15 600 лв. с ДДС; Фактура № 2756/ 01.08.2019 г. - за дървен материал „дъб“, 28“ м 3 на стойност 5 280 лв. с ДДС; Фактура № 2757/02.08.2019 г. - за дървен материал „дъб“, 28“ м3 на стойност 7 920 лв. с ДДС; Фактура № 3064/29.12.2020 г.- за доставка на дървен материал „дъб“, 28“ м 3 на стойност 8 400 лв с ДДС.

„В.***” ЕООД е извършило доставките качествено, в срок и в съответствие с изискванията на Възложителите, без забележка от тяхна страна.

„Б.Е.И. ЕООД и „Л.К.“АД са направили на 18.04.2020 г. частично плащане по издадена данъчна Фактура № 2654/27.03.2019 г. в размер на 2 640 лв. в брой в склада на ищцовото дружество в гр. Габрово. Б.Е.И.“ ЕООД и „Л.К.“ АД направили и второ частично плащане, този път по издадена данъчна Фактура № 3064/29.12.2020 г. в размер на 3 000 лева в брой, в склада на ищцовото дружество в гр. Габрово. По посочените фактури от страна на “Б.Е.И.“ ЕООД и „Л.К.“ АД до датата на настоящата искова молба няма постъпили повече плащания.

Ищецът поддържа, че с оглед на настъпилата забава в плащанията по посочените фактури, между страните са проведени редица опити за постигане на споразумение и доброволно уреждане на отношенията между тях и заплащане на дължимите суми. Видно от представената кореспонденция, същата се води с представляващите „Л.К.“ АД. Въпреки множеството отстъпки, направени от ищеца с оглед на дълготрайните търговски взаимоотношения между страните, в т.ч. и опрощаване на законната лихва за задълженията и одобреното от страна на „Л.К.“ АД, подписване на споразумение не е осъществено.

По образувано от ищеца ч.гр.д. № 20214200900058 по описа на Окръжен съд - Габрово е допуснато обезпечение на бъдещ иск с Определение № 67 от 23.08.2021 г.

В исковата молба се поддържа, че посочените данъчни фактури са надлежно осчетоводени от ищцовото дружество, въведени са в дневника за продажби за съответните данъчни периоди, както и е заплатено начисленото ДДС. Доколкото между страните не е уговорен падеж, то следва да се приеме, че по отношение на плащането следва да се приложи разпоредбата на чл.

303а, ал. 3 от ТЗ, съобразно която когато не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, т.е. в конкретните случаи, както следва: по Фактура № 2654/27.03.2019 г. - на 09.04.2019 г.; по 2

Фактура № 2743/04.07.2019 г. - на 18.07.2019 г.; по Фактура № 2756/01.08.2019 г. - на 15.08.2019 г.; по Фактура № 2757/02.08.2019 г. – на 16.08.2019г. и по Фактура № 3064/29.12.2020 г. - на 12.01.2021 г.

Според ищеца, чл. 304 от ТЗ въвежда необорима законова презумпция за възникване на пасивна солидарност. Предпоставките във връзка с последната са следните: задълженията да произтичат от търговска сделка, сделката да има търговски характер за задължените лица, поемане на общо задължение и сделката не следва да е сключена по начин, по който да се изключва солидарността. Дружеството „Л.К.“ АД е едноличен собственик на капитала на дружество „Б.Е.И.“ ЕООД. На практика акционерното дружество осъществява дейността си посредством други дъщерни дружества, като междувременно притежава целият пакет от дружествени дялове в тях. На първо място, при сключване на сделките, по време на преговорите за същите и в рамките на осъществяваната между страните кореспонденция, същите са се провеждали изключително с представители на „Л.К.“ АД. На следващо място, именно представляващите „Л.К.“ АД са лицата, с които се провежда цялостната кореспонденция, в т.ч. и писмена по отношение на възникнали задължения на „Б.Е.И.“ ЕООД и от изготвения от ищеца и одобрен от тях проект на споразумение. Гореизложеното се потвърждава и от предоставената кореспонденция с И. С.- изпълнителен директор на дружество „Л.К.“ АД от официалния му служебен имейл адрес. От същата става ясно, че по никакъв начин не се оспорва претенцията, предмет на настоящото производство. В допълнение множество от плащанията за задължения на „Б.Е.И.“ ЕООД, в т.ч. и по други фактури от ищцовото дружество, изхождат от други дружества, в които отново „Л.К.“ АД е едноличен собственик на капитала или от представляващи „Л.К.“ АД.

Гореизложеното се потвърждава и от факта, че при подписване на Протокол от 01.08.2019 г. присъстват и представляващи дружество „Л.К.“ АД, именно в качеството си на представляващи акционерното дружество.

Същите подписват и изготвения протокол. Въпреки уговорката между страните, че задължението следва да се фактурира в тежест на дружество „Б.Е.И.“ ЕООД, ищецът счита че „Л.К.“ АД по недвусмислен начин се е задължило да изпълни непогасените от „Б.Е.И.“ ЕООД задължения.

В исковата молба се твърди също, че видно от предоставените данъчни фактури, падежите за плащанията по тях са настъпили преди изключително дълъг период от време. Макар същите да са издадени към дружество „Б.Е.И.“ ЕООД, с оглед характера и начина на организиране на дейността на дружество „Б.Е.И.“ ЕООД и дружество „Л.К.“ АД, както и с оглед характера на сделката, ищецът счита, че следва да се приложи чл. 304 от ТЗ.

Ищецът поддържа, че с оглед забавените плащания той има право да претендира и лихви за забава на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ в определения по чл. 86 от ЗЗД размер, за периоди, както следва: по Фактура № 2654/27.03.2019 г. - за периода от 10.04.2019 г.до 27.09.2021 г. - 2 104.67 лева; по Фактура № 2743/04.07.2019 г. - за периода от 19.07.2019 г. до 27.09.2021 г.

- 3 475.33 лева; по Фактура № 2756/01.08.2019 г. - за периода от 16.08.2019 г. до 27.09.2021 г. - 1135.20 лева; по Фактура № 2757/02.08.2019 г. - за периода от 17.08.2019 г. до 27.09.2021 г. - 1 700.60 лв.; по Фактура № 3064/29.12.2020 г. - за периода от 13.01.2021 г. до 27.09.2021 г. - 602 лева, или законна лихва в общ размер на 9 020.80 лева.

3

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени ответниците „Б.Е.И.“ ЕООД, ЕИК 202530779, със седалище и адрес на управление:област Ловеч, община Тетевен, с. Гложене, ул. ******* представлявано от П.Х.Д. и „Л.К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, представлявано от И. В.С. и П.Д.М. , да заплатят на ищеца „В.***” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. Габрово, ул. „*******, представлявано от управителя И.З., следните суми за доставка на дървен материал, в съответствие с Фактура № 2654/27.03.2019 г., Фактура № 2743/04.07.2019 г., Фактура № 2756/01.08.2019 г., Фактура № 2757/02.08.2019 г. и Фактура № 3064/29.12.2020 г. на обща стойност от 44 559 (четиридесет и четири хиляди петстотин петдесет и девет лева) лева, ведно със законната лихва върху остатъка от дължимата главницата от 1 376 лв., считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното плащане на сумата и лихва за забава по фактури в общ размер о т 9 020.80 (девет хиляди и двадесет лева и осемдесет стотинки) лева, разноските в обезпечителното производство, в т.ч. държавна такса в размер на 40 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв., разноските в изпълнителното производство и разноските в настоящото производство, в това число държавна такса и адвокатско възнаграждение На 18.10.2021 г. ищецът, във връзка с Разпореждане на съда № 1666 от 29.09.2021г., е подал молба, в която прави следните уточнения:

Във връзка с Фактури с № 2756/ 01.08.2019 г. и Фактура № 2757/02.08.2019 г. се твърди, че същите са издадени на основание приложен Тристранен Протокол от 01.08.2019 г. Ответникът „Б.Е.И." ЕООД притежава сушилня за дървен материал. Част от дейността на дружеството се състои в сушене на предоставен дървен материал. Както е описано в Протокола, с Превозен билет № 2113493975/1504.2019 г. ищецът е предал за сушене дъбови дъски с дебелина 2.8 см - 18,000 см3 . Дъските е следвало да бъдат изсушени в сушилнята и след това върнати на „В.***" ЕООД. По отношение на същите не е настъпвала промяна на собствеността от „В.***" ЕООД към „Б.Е.И." ЕООД или „Л.К." АД. Доколкото след завършване на процеса на сушене дървеният материал не е върнат на „В.***" ЕООД е извършена проверка на 01.08.2019 г.,която установява липса в размер на 10,000 см 3. В същия протокол страните се споразумели за издаване на процесните фактури с номера № 2756/01.08.2019 г. и 2757/02.08.2019 г. за липсващия в сушилнята дървен материал, собственост на „В.***" ЕООД.

Ищецът уточнява, че стойността на фактурите, както са посочени в исковата молба е: Фактура № 2654/27.03.2019 г. - за доставка на дървен материал „бук", 30" и 50" m3 на стойност 6 360 лв. с ДДС; Фактура № 2743/04.07.2019 г. - за доставка на дървен материал „дъб", 50" m3 на стойност 15 600 лв. с ДДС; Фактура № 2756/ 01.08.2019 г. - за дървен материал „дъб", 28" m3 на стойност 5 280 лв. с ДДС; Фактура № 2757/02.08.2019 г.- за дървен материал „дъб", 28" m3 на стойност 7 920 лв. с ДДС; Фактура № 3064/29.12.2020 г. - за доставка на дървен материал „дъб", 28" m3 на стойност 5 400лв. с ДДС.

Общата стойност на фактура № 2654/27.03.2019 г. е 9 000 лв. и по същата има направено частично плащане в брой в размер от 2 640 лв. в брой в 4 склада на дружество „В.***" ЕООД на 18.04.2019 г. Общата стойност на Фактура № 3064/29.12.2020 г. е 8 400 лв. и по нея има направено частично плащане в размер на 3 000 лева в брой, в склада на ищцовото дружество в гр.

Габрово.

Посочените по-горе суми се отнасят до остатъчните задължения, като са извадени заплатените суми.

Общият размер на дължимата главница е в размер от 40 560 лева.

Противоречието в исковата молба се дължи на техническа грешка при изчислението на сбора на дължимите суми.

Дължимата лихва за забава по периоди е както следва: 8 291.66 лв.и е изчислена по периоди за всяка отделна фактура.

На 24.11.2021 г. ищецът, във връзка с Разпореждане на съда № 2002 от 22.10.2021 г. е депозирал по делото молба, с която прави следните уточнения: