Решение № 12634 от 11.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12634 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110174126 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б.„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB718 от 06.08.2018 г. по направление: Санкт Петербург-,Пулково / LED/ - летище Варна /VAR/ , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.08.2021 г. до окончателното плащане, както и 235,59 лв.,представляваща лихва за забава за периода от 14.08.2018 г. до 01.08.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 45654/2021 г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.09.2021 г.

Ищецът А. К. твърди, че е закупила от ответника „ФИРМА“ АД самолетен билет за извършване на въздушен превоз по направление: Санкт Петербург, Пулково – гр. Варна за 06.08.2018 г. с полет FB718 при планиран час на излитане – 08:40 часа и планиран час на кацане – 11:40 часа. Поддържа, че полетът е закъснял с повече от три часа от предвиденото, а разстоянието между двете летища е повече от 1 652 кв., поради което приложение намира чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г., според който при закъснение на полет с над 3 часа в полза на пътника се поражда правото да претендира обезщетение в размер на 400 евро. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ФИРМА“ АД, с който оспорва наличието на договор за въздушен превоз, като твърди и че ищецът не е изпълнил задължението си по договора . Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Счита по същество исковата претенция за недоказана, а оттам – и неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

1

Възникването на главното компесаторно вземане на пътника по договор за въздушен превоз срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало задължение да изпълни полет FB718 от летище Санкт Петербург, Пулково – гр. Варна , за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задълженито си със закъснение от три или повече часа, както и какво е разстоянието на полета.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването на акцесорното вземане се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки: наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава;размера на обезщетението за забава.

В случая, с оглед на представените към исковата молба доказателства , съдът приема, че всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното главно вземане са осъществени . Установява се от представените електронен билет и обстоятелството, че ищецът е бил пътник за процесния полет, съответно при условията на чл. 161 ГПК следва да се приеме за установено и че се е явил навреме за регистрация / не покъсно от 45 минути преди обявения час на полета/. В разглеждания случай, както се посочи по-горе, се установява, че разстоянието на полета на ищеца е над 1500 км, както и че ищецът е достигнал крайния пункт на пристигане с повече от три часа след планирания час на пристигане по разписанието на полета, поради което за същия е възникнало право на обезщетение за закъснял полет в размер съгласно чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004, размерът на което е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламента).

Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното разстояние на полета между двете летища е 400 евро съгласно чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента. Следователно, налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за закъснял полет, като ответникът не твърди плащане на обезщетението, а и не ангажира доказателства за това.

Ищецът към момента на сезиране на съда е носител на изискуемо вземане от ответника, като последният е следвало да погаси това вземане , за което не сочи доказателства . Ето защо, съдът намира, че той дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва върху платената главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –03.08.2021 г. до изплащане на вземането , както и мораторна лихва за забава за периода от 14.08.2018 г. / датата на получаване на покана за заплащане от ответника/ до 01.08.2021 г. в размер на 235,59лева.

При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.

С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя 2 съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал (вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10). Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.

Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 от същия закон, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. В посочения смисъл, например, решение № 266070 от 11.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7764/2020 г., решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10832/2019 г.

Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат приложението на чл. 111, б. " б" ЗЗД , вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 06.08.2018 г. – датата, на която полетът е бил изпълнен, т. е. до 06.08.2021 г. Искът е предявен на 03.08.2021 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предвид което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.

По гореизложените съображения предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло, както и акцесорната претенция.

Относно разноските в производството.

3

При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски по делото в общ размер от 375 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство , и в размер на 325лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр.д. № 45654/21г. на СРС, 69с-в.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „ФИРМА“АД, ЕИК ***** , дължи на А. К., Гражданин на Руската Федерация, родена на **********г., със съгласието на майка й В. К., със съдебен адрес:гр. АДРЕС4 , адв. К.В.,САК , на основание чл. 7, § 1, б. " б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB 718 от 06.08.2018 г. от летище Санкт Петербург, Пулково , до летище Варна , ведно със законната лихва върху главницата от 03.08.2021 г., до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 235,59лева , дължима за периода от 14.08.18г. до 01.08.21г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45654/2021 г. по описа на СРС, 69 състав.

ОСЪЖДА „ФИРМА“АД, ЕИК ***** , да заплати на А. К., Гражданин на Руската Федерация, родена на **********г., със съдебен адрес:гр. АДРЕС4 , адв. К.В.,САК , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 375 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство , и сумата от 325 л е в а – разноски за държарвна такса и адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч. гр. д. № 45654/21г. на СРС, 69 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4