Решение № 27 от 10.12.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Разград, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело № 20203300900056 по описа за 2020 година

Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД .

Предявени са искове от Н. ЮМ. М. и З. ИСК. М. чрез адв. Д. против „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ “ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди на всеки един от тях поотделно, причинени от смъртта на техния син М.З.И. при ПТП на 08. 04. 2020 г. със законна лихва , считано от 08. 04. 2020 г. на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ и законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение /главница и законна лихва по чл.

429, ал. 3 от КЗ/, считано от 28. 05. 2020 г. За извършеното ПТП ищците твърдяя, че е виновен МЮ. М. З. – водач на МПС лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РР 8663 В С, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника . С влязла в сила присъда на 02. 03. 2021 г. по нохд № 12/ 21 г. по описа на РОС МЮ. М. З. – водач на МПС лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РР 8663 В С е призната за виновна за извършеното ПТП. Ищците твърдят, че са живели в едно домакинство със сина си М.З.И. и са преживели изключително тежко загубата му.

Постъпил е писмен отговор от ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София. По същество оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя.

Прави възражение за нищожност на договора за застраховка „ГО“ между деликвента МЮ. М. З. и застрахователя, тъй като в съставения АУАН е отразено, че по време на произшествието е управлявал МПС с прекратена регистрация, поради което към момента на ПТП не е имало годен обект на застрахователна закрила и процесната полица е прекратена по право. Същевременно в §6 от писмения отговор твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между сочения за деликвент водач и ответника.

1

В съдебно заседание уточнява, че поддържа възражението си за нищожност на договора за застраховка.

Възразява, че преди произшествието М. З.И. е бил без предпазен колан и с това е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че настъпилата смърт е в резултат на несвоевременно извършени медицински манипулации и операции в лечебното заведение. Счита, че посочения от ищците размер на обезщетение е силно завишен.

Възразява срещу претенцията за присъждане на законна лихва от 08. 04. 2020 г. , а такава се дължи от 22. 05. 2020 г. Оспорва, че ищците и пострадалия са живели в едно домакинство, нито че са били в особено близки отношения, интензитета на неимуществените вреди.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените доводи в исковата молба и оспорва възраженията на ответника като неоснователни. Твърди, че не е получавал обезщетение или други плащания по повод процесното ПТП, както от работодателя на пострадалия, така и от ответника или друго трето лице.

В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа възраженията си.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното нохд № 12 / 2021 г. по описа на РОС, с Присъда № 4/ 12. 02. 2021 г. подсъдима та МЮ. М. З. е призната за виновна в това, че на 08.04.2020г. по път Ш-205 km.29+000 / гр. Исперих -с. Голям Поровец, обл. Разград/ при управление на л.а. "Пежо" модел 306 с per. № РР 8663 ВС, собственост на М.А.М. от гр.

Разград, е нарушила правилото за движение по пътищата визирано в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинила смъртта на М. З.И., с което е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 36 НК е осъдена на една година и четири месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

Според материалите по воденото дознание, въз основа, на което е образувано и нохд № 12/ 2021 г. на РОС – протокол за оглед на ПТП, фото-албум, заключението на автотехническата експертиза, възприети от наказателния съд, причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че МЮ. М. З. на 08. 04. 2020 г. е управлявала лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РР 8663 В С в посока гр. Исперих -с. Голям Поровец, обл. Разград. Сестрата на подсъдимата Б. М. седяла на предна дясна пасажерска седалка, а баща им – пострадалият М.

И. на задна седалка, зад дъщеря си Б.. След прав участък от около 300-400 метра следвал ляв завой в посока на движение на автомобила. Преди това имало предупредителен знак “Опасен завой наляво“ и забранителен “Забранено изпреварването на МПС“. Подсъдимата М.З. навлязла с автомобила в завоя със скорост от 80,22 км/ч. Тя не предприела действия за завиване и излязла с автомобила в дясно от пътя, след което лекия автомобил се ударил в две 2 млади дръвчета, отстоящи на близо 3 метра вдясно от пътя. Автомобила преминал през тях и след няколко метра се обърнал на лявата си страна, от към страната на шофьора и останал в покой. Това поведение на водача М.З. се дължи на недостатъчните внимание и концентрация с които е управлявала лекия автомобил, непосредствено преди ПТП, като не е следвала траекторията на движение на автомобила по пътя. С тези си действия и бездействия, подсъдимата нарушила визираното по горе правило за движение по пътищата, а именно по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Тези нейни действия и бездействия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В случай, че подсъдимата бе спазила визираното по-горе правило за движение по пътищата, то същата обективно е била в състояние да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие, от което е последвала смъртта на баща й. Непосредствено след ПТП, сестрата на подсъдимата Б. З. успяла да излезе през отвора на счупеното задно стъкло, а водачката на автомобила – подсъдимата М.З. излязла през пасажерката врата. Те посочили на спрелите лица, че вътре в автомобила е и техният баща М. И.. С общи усилия на хората от спрелите автомобили, М. И. бил изваден и сложен на земята в съзнание, а при опит за разговор с него, той само хриптял. Пострадалия И. бил транспортиран от ЦСМП - Исперих до МБАЛ - Исперих, а след няколко дни в МБАЛ Разград. Въпреки оказаната спешна помощ и проведената оперативна интервенция в МБАЛ Разград, на 25.04.2020 г. пострадалият М. З.И. починал.

По делото са разпитани като свидетели М.С.А. – без родство, В.Х.Х. – без родство, МЮ. М. З. – внучка на ищците.

Според показанията на св. М.С.А. и В.Х.Х., ищците, които са родители на пострадалия, преживели много тежко смъртта на техния син М.. Той и съпругата му, заедно с двете им дъщери, живеели в една къща с ищците и споделяли общо домакинство. Били много сплотени. М. бил тяхната опора, помагал им материално и морално. Купувал им лекарства, пазарувал им, вършел цялата „мъжка“ работа, тъй като баща му не можел да я върши. След смъртта му ищците се променили, рухнали. Плачели, често ходели на гробищата, все още не можели да повярват и да преживеят случилото се.

Св. МЮ. М. З. е внучка на ищците и водач на автомобила, причинил ПТП. Същата дава показания, че след обяд с автомобила на съседа им, отишли в гр. Исперих, купили нов телефон и тръгнали да се връщат обратно . Свидетелката управлявала автомобила, а баща й седнал на задната седалка. И тя и баща й били с поставени предпазни колани. Изгубила контрол над автомобила и след това не си спомня нищо.

По настоящото дело са назначени съдебно-психологическа експертиза, СМЕ и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

Според заключението на съдебно-психологическата експертиза, ищците Н. ЮМ. М. и З. ИСК. М. са преживели силен шок и мъка от загубата на сина си. Силната им емоционална връзка и травмиращото събитие са причинили психо-емоционален стрес на освидетелстваните, изразяващи се в система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции. Внезапната загуба на сина, който им е оказвал непосредствена подкрепа, освен чисто физически симптоми /плач, тъга/, най – силни през първите шест месеца след събитието, са довели и до емоционален отговор – засилена тревожност, нарушения в съня, раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение, негативни мисли, депресия, напрежение, чувство за изолация, усещане за обща неудовлетвореност, 3 апатия, чувство за несигурност, безпричинна промяна на настроението. Влияние върху поведението им и цялостното възприемане на ситуацията са оказали и традициите, нормите на етноса и мюсюлманските обичаи, с които ищците са силно свързани. Предвид патриархалните традиции на субкултурата им, двамата са възприемали си като наследник по родово право, който трябва да полага грижи за дома, семейството и рода, което се прекъсва с внезапната му загуба. Тези традиции и свързаните с тях стереотипи на поведение са един от факторите, оказващи влияние върху поведението им и възприемането на стресогенното събитие като травматизиращо. Травматичното събитие с последвалите фази на скръб и траур са оказали негативно въздействие на семейното и социално функциониране на ищците. При двамата се идентифицира наличие на типичните негативни емоционални симптоми вследствие на травмиращото събитие, което по интензитет може да се причисли като силно /хронично/ стресово състояние нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното функциониране. И двамата са потърсили помощ от лекуващия ги лекар, който е изписал психотропни медикаменти след събитието, не са посещавали лекар – психиатър.

Тревожността и безпокойството, което изпитват ще продължат по-дълго време от обикновения оптимален срок от около една година, предвид възрастта им, силната им емоционална връзка с починалия им син, липсата на активната подкрепа, която им е оказвал, което затруднява адаптацията им и справянето с ежедневните проблеми.

Назначената СМЕ дава заключение, че при огледа и аутопсията върху трупа на М. И.на 55г. от с. Лудогорци, обл. Разград, както и от медицинската документация на негово име се установява: състояние след травматичен шок от съчетана травма: Травма на главата: охлузвания на кожата в челно-теменна и дясна теменно-слепоочна област на главата във фаза на обратно развитие; хирургично обработени рани по страничните теменни повърхности двустранно; Травма на гръбначния стълб - отзяващо счупване на ниво 6-7-ми шиен прешлен; контузия на гръбначния мозък; клинични данни за квадрипареза; Травма на гръдния кош: разкъсване на междуребрената мускулатура между 1-во/2-ро десни ребра; разместено счупване на гръдната кост на това ниво; многофрагментно счупване на лява ключицата през средата; счупване на 1-во и 2-ро леви ребро по средна ключична линия; счупване на 1-во, 2-ро и 3-то леви ребра по лопаткова линия; дифузно мътновеещо червеникаво кръвонасядане на меки тъкани в горновъншният квадрант на дясна гръдна половина; От медицинската документация - подкожен емфизем в дясно, хемопневмоторакс в дясно с евакуация на 500мл кръв, остра дихателна недостатъчност; Изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; оток на белия дроб; двустранна гнойна пневмония; Набелязана коронаро-и атеросклероза; началнанефросклероза; дребноделчест строеж на черния дроб; отливъчни камъни в легенчетата на двата бъбрека; празен стомах; празен пикочен мехур; Следи от оперативни мероприятия - трахеостома, торакоцентеза в дясно; хирургично обработени рани в окосмената част на главата - лява и дясна странична теменна област.