Определение № 2863 от 16.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2863 гр. София, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502913 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 98275/26.10.2023 г. от Р. И.

П., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетните И. И. П., ЕГН **********, А. И. П., ЕГН ********** и Д. И. П., ЕГН **********, всички с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ** срещу Определение № 3677/26.10.2023 г. , по гр. д. № 1834/2023 г. на СГС, ТО, VI23 с., с което е спряно производството по делото до приключването на т.д. № 1879/2021 г., на СГС, VI-1; т.д. № 1880/2021 г., на СГС, VI-20 и т.д. № 1878/2021 г., на СГС, VI-11 с., в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частните въззивници твърдят, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че съдът не е взел предвид изложените твърдения за обосноваване на кредиторовото им качество, въведени с молба вх. № 90388/09.10.2023 г. Сочат, че според тези твърдения ищците са обосновали правен интерес от иска по чл. 135 ЗЗД, с това, че са кредитор на „Сенид“ ООД, на основание различно от това, което е предмет на т.д. № 1879/2021 г. на СГС. Настояват, че са кредитори на „Сенид“ ООД, освен с вземането представляващо стойността на дружествени дял на покойния им баща, а и са кредитори с наследено вземане в размер на 2825000.00 лв., представляващо ¼ от предоставен паричен заем от техния дядо И. Т. П. на „Сенид“ ООД, съгл. Договор за заем от 01.11.2019 г. и Анекс № 1/10.07.2020 г. Сочат, че И. П. е починал на 26.08.2020 г. и е оставил за наследници четирите му деца, в т.ч. и техния баща И. П.. Считано от 28.03.2021 г. ищците твърдят да са наследили частта на баща си от посоченото вземане.

Сочат, че за събиране на последното вземане не е образувано съдебно производство спрямо „Сенид“ ООД и постановките на ТР № 2/09.07.2019 г. не могат да намерят приложение. Поради което и първоинстанционния съд неправилно е спрял производството по делото. По същество моли за отмяна на атакуваното определение.

1

Въззивната частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1834/2023 г. на СГС, е образувано по предявени от малолетните И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П. срещу „УниКредит Булбанк“ АД, „Сенид“ ООД, „Изола П.“ ООД, „Изола Парадайз“ ООД, „Ракита - Р“ ЕООД и „Изола П. Ястребец“ ООД, искове с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на Споразумение за встъпване в дълг от 08.04.2022 г. към Договор за комбиниран банков кредит № 00137/840/29.10.2020 г.

В исковата молба ищците са основали качеството кредитор на съществуващи вземания за ликвидационен дял, придобити в резултат на смъртта на баща им И. П., приживе съдружник в ответните дружества „Сенид“ ООД, „Изола П.“ ООД и „Изола Парадайз“ ООД. Сочат, че за събиране на вземанията им от посочените трима ответници са били образувани съдебни производства по т.д. №№ 1878, 1879 и 1880, всички по описа за 2021 г. на СГС.

Преди отпочване на процедурата по размяна на книжа, с уточняваща молба вх. № 90388/09.10.2023 г., ищците са въвели ново основание, обосноваващо качеството им на кредитори на втория ответник по предявените искове – „Сенид“ ООД, а именно наследено вземане в размер на 2825000.00 лв., представляващо ¼ от предоставен от техния дядо И. Т. П. на дружеството паричен заем общо в размер на 11300000.00 лв., по силата на Договор за заем от 01.11.2019 г. и Анекс № 1/10.07.2020 г. Сочат, че след смъртта си на 26.08.2020 г. дядо им е оставил за наследници четири деца, в т.ч. и техния баща И. И. П., който е починал на 28.03.2021 г. В резултат от това ищците твърдят да са наследили частта на своя баща от наследеното от него вземане.

С атакуваното Определение № 3677/26.10.2023 г., съставът на СГС е постановил в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото да бъде спряно, до приключване на преюдициалните производства с предмет вземанията за ликвидационен дял на ищците срещу трима от ответниците „Сенид“ ООД, „Изола П.“ ООД и „Изола Парадайз“ ООД, на които ищците основават качеството си на кредитори. Произнасянето е обосновано с мотиви, че съществуването на вземанията, макар и да не е предпоставка за предявяването на Павловия иск, е предпоставка за неговото уважаване предвид необходимостта съдът да извърши преценка за наличието на твърдяното кредиторово качество у ищците. Съставът на СГС е приел, че е налице връзка на преюдициалност, която налага спиране на производството, съобразно указанията в т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г., по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Произнасянето на СГС, обективирано в атакуваното Определение, се преценява като правилно.

Съобразно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г., по тълк.д.

2

№ 1/2017 г., на ВКС, ОСГТК връзката между делата, която има предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

Съобразно разясненията дадени в т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г., по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора – т.е. установяване наличието на действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД (обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че между двете производства не е налице връзка на обусловеност). Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск.

Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск. Приемането на противното би означавало отричане на наличието на действително вземане на кредитора като материалноправна предпоставка за уважаването на Павловия иск и би довело до ситуация, в която в производство по чл. 135 ЗЗД длъжникът по едно несъществуващо или погасено по давност вземане на практика да няма път, по който да се защити и да избегне уважаването на иска.

Противно на схващането на частните въззивници посочените две ТР са относими към конкретиката на казуса. В случая, ищците действително са въвели две основания за качеството им на кредитори като посочените основания са материални предпоставки за уважаване на иска, т.е. преценката за наличието им се извършва с крайния съдебен акт. Доколкото двете основания са въведени с една искова молба (допълнена преди размяната на книжа), то те следва да бъдат разгледани едновременно. Не е възможно при наличие на основания за спиране на производството по едното от въведените основания за кредиторово качество, производството да продължи своя ход по другото, обосноваващо това качество. Това е така, защото ако производството 3 продължи и качеството кредитор не бъде установено от страна на ищците, то исковете им ще бъдат отхвърлени със съдебното решение. Недопустимо би било същите искове впоследствие да бъдат евентуално уважени, след възобновяване на производството.

По изложените съображения атакуваното Определение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3677/26.10.2023 г. , по гр. д. № 1834/2023 г. на СГС, ТО, VI-23 с., с което е спряно производството по делото до приключването на т.д. № 1879/2021 г., на СГС, VI-1; т.д. № 1880/2021 г., на СГС, VI-20 и т.д. № 1878/2021 г., на СГС, VI-11 с., в хипотезата на чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4