Решение № 147 от 12.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Плевен, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20234430106206 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Н. Е. П. от *** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр. София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД гр. София. В молбата се твърди, че на *** год. ищецът е сключил договор за паричен заем № *** с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лв., видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 1, посочен е ГПР в размер на 10. 6 %, ГЛП в размер на 9. 98 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант- поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. Твърди се, че в ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни, а 1 предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни. Твърди се, че на датата на сключване на договора с „Кредисимо“ ЕАД ищецът и вторият ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст" ЕООД, чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД, е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 138, 53 лв., която ищецът е заплатил. Твърди се, че възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „Кредисимо“ ЕАД, като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен план. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Кредисимо“ ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „Ай Тръст“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди се, че към настоящия момент ищецът е погасил изцяло както задълженията си към първия ответник, така и към втория /по договора за поръчителство/. Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и ищеца като заемател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв.

Твърди се, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Твърди се, че изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник. Твърди се, че 2 доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Твърди се, че предвид това наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Твърди се, че същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. от чл. 23 от ЗПК). Твърди се, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество поръчител). Твърди се, че прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Твърди се, че изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (500 лв.). Твърди се, че предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури поръчителство. Твърди се, че се 3 касае за кредит от типа „бързи кредити“. Твърди се, че „Кредисимо“ ЕАД е посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъде разгледан по- бързо. Твърди се, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави- обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД дружество. Твърди се, че това дружество е именно вторият ответник в настоящия процес- „Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, като предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен- от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Твърди се, че същевременно кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съобразно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се, че общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, поради 4 което предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 2 т. 4 от ЗЗП, като в т. 9 от приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 642, 69 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. Твърди се, че по този начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. Твърди се, че по този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Твърди се, че едва след сключване на договора, потребителят е получил обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 43. 27 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, че предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя като без значение дали същият погаси или не погаси задължението си- то той дължи възнаграждение за потребител. Твърди се, че доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, 5 не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в регистъра на финансовите институции по чл. 3 ал. 1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Твърди се, че е установено от данните от ТР към АВ, че едноличен собственик на дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че в общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл.