Решение № 168 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500055 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Д. А. М., ЕГН:********** - длъжник по изпълнително дело № 4046/2014г. на държавен съдебен изпълнител при РСПловдив срещу постановление от 24.11.2025 г. , с което е определена дължимата от жалбоподателя държавна такса в размер от 1291,93 лева с вкл.

ДДС в полза на РС-Пловдив на основание чл. 53, ал. 4 от ТДТГПК.

Жалбоподателят твърди, че от образуване на изпълнителното дело през месец март 2014г. до м. юли 2025г. не е са заплащани от него суми по изпълнителното дело и такива не са били събирани. На 15.07.2025г. са представени доказателства, че е платил наведнъж и извън изпълнителното дело дължимата издръжка на своя син в общ размер от 14252,37 лева, върху която съдебният изпълнител е начислил държавна такса по чл.53,ал.4 от ТДТГПК в размер от 1291,93 лева. Счита , че не дължи така определената за заплащане от съдебния изпълнител държавна такса, тъй като сумата за дължимата издръжка е платена от него извън изпълнителното дело и не е в резултат на предприети изпълнителни действия.

Насрещната страна – взискател по изпълнителното производство не е депозирал отговор по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и от легитимирано лице 1 предмет на обжалване е такса, която е определена от съдебния изпълнител като дължима за изпълнение на парично вземане и на основание чл. 53, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Горното съставлява разноски по изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и актът за тяхното определяне е сред обжалваемите от длъжника актове на съдебния изпълнител.

По същество жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производството е образувано на 28.03.2014г. по молба на А. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К. М., против бащата Д. М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.

№ 11378/2009г. на РС-Пловдив , съобразно който последният е осъден да заплаща в полза на детето си месечна издръжка.

Няма спор по делото, а и от материалите по изпълнителното дело е видно, че през месец периода м. март 2014г. до м. юли 2025г. не са заплащани от длъжника суми и такива не са били събирани по изпълнителното дело. Липсва и спор, че през м.07.2025г. длъжникът е платил наведнъж и извън изпълнителното дело дължимата издръжка на своя син в общ размер от 14252,37 лева, върху която съдебният изпълнител е начислил държавна такса по чл.53,ал.4 от ТДТГПК в размер от 1291,93 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от ТДТГПК при изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, таксата се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки шест месеца. Размерът на таксата се определя по реда на член 53, ал. 1 от посочената тарифа.

Безспорно в случая се касае за вземания за издръжка, като по тези дела взискателят е освободен от плащане на държавна такса и разноски – чл. 83, ал.

1, т. 2 от ГПК, следователно дължимата по делото държавна такса следва да е за сметка на длъжника, като се начислява по правилото на цитираната разпоредба.

Неоснователно длъжникът възразява, че не дължи начислената държавна такса, тъй като е платил задължението си извън изпълнителното дело.

Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о./ разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.

433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК и независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В случая сме изправени при хипотеза – плащане направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител,поради което дължи заплащане на държавна такса по чл. 53, ал. 4 от ТДТГПК.

2

Следователно атакуваното постановление на съдебния изпълнител е правилно, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното , съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Д. А. М.,

ЕГН:**********, против постановление от 24.11.2025 г. по изп.дело № 4046/2014г. на държавен съдебен изпълнител при РС-Пловдив, с което е определена дължимата от жалбоподателя държавна такса в размер от 1291,93 лева с вкл. ДДС в полза на РС-Пловдив на основание чл. 53, ал. 4 от ТДТГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3