Решение № 973 от 01.07.2021, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №973 град Бургас, 01.07.2021 година

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, четвърти състав, на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ: Галина

Радикова при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 366 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от "ЕС ЕНС

ЕЙ" ООД, гр. Несебър, ЕИК *********, представлявано от управителя А.А., против Заповед № 1673/08.12.2020г., издадена от заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, с която на жалбоподателя, в качеството му на собственик, е наредено да премахне/демонтира преместваем обект с неправилна форма, изпълнен от метална конструкция, обшита с ОСБ плоскости, гипсокартон и метални ролетни щори, с приблизителна площ от 8о кв.м и височина около 3,00 м, с обособени 4 клетки, същите с предназначение за търговска и/или обслужваща дейност, намиращ се в източната част на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, община Несебър /к.к. Сл. бряг - запад/, на границата с ПИ с идентификатор *** (второстепенна улица) и да разчисти терена.

Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва фактическите констатация на административния орган, послужили като основание за издаване на оспорената заповед, като твърди, че дружеството не е поставило процесния преместваем обект, а е заварило същия при придобиване на собствеността над поземления имот. Сочи, че поземленият имот, в който се намира процесния обект е съсобствен между няколко лица, сред които и "ЕС ЕНС ЕЙ" ООД. Излага доводи, че административният орган е издал заповедта без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно наличието на документи за преместваемия обект от периода преди влизане в сила на Закона за устройство на територията. В жалбата се твърди още, че не са спазени процесуалните норми, регламентиращи начина на връчване на констативния акт. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Т., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., намира оспорването за неоснователно. Подробно аргументира тезата си в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с доказан интерес от оспорването – адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.

І.ФАКТИТЕ:

Производството по издаване на оспорената заповед, е било инициирано със сигнал, подаден от Р.Х.(л.139), съдържащ искане за извършване на проверка на строителните книжа за временна постройка, находяща се в съсобствения му поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Несебър.

На 12.09.2018г. служители в отдел "Контрол върху строителството" при Община Несебър извършили проверка на преместваем обект с неправилна форма, изпълнен от метална конструкция, обшита с ОСБ плоскости, гипсокартон и метални ролетни щори, с приблизителна площ от 8о кв.м и височина около 3,00 м, с обособени 4 клетки, същите с предназначение за търговска и/или обслужваща дейност, намиращ се в източната част на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, община Несебър /к.к. Сл. бряг - запад/. При проверката било установено, че се използват само клетки 2 и 3, за осъществяване на търговска дейност, от „Ванката 711“ ЕООД, въз основа на сключен договор за наем между дружеството и А.А.. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол (л.130).

С писмо до главния архитект на Община Несебър (л.170) била изискана информация за наличие на издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър.

В връзка с това писмо, гл. специалист в отдел „УТ“ на Община Несебър отговорил (л.169), че съгласно регистрите от 2014 до 20.09.2018г., съхранявани в Община Несебър, не са издавани разрешения за поставяне на преместваеми обекти в процесния имот.

На

05.10.2018г. служители в отдел "Контрол върху строителството" при Община Несебър извършили повторна проверка на обекта, за която съставили констативен акт №23 (л.82).

С този документ били констатирани факти, идентични с отразените в констативен протокол от 12.09.2018г. Като собственик на имота и преместваемия обект била посочена А.А., а ползвател - „Ванката 711“ ЕООД. По време на проверката не били представени книжа и документи, удостоверяващи законосъобразното поставяне на обекта.

При тези констатации била извършена преценка за нарушение на нормата на чл.13, ал.3 от ЗУЧК и чл. 56, ал.2 от ЗУТ и поставено начало на производство по чл. 57а, ал.1,т.1 от ЗУТ във вр. с чл.13, ал.6 от ЗУЧК.

За издадения констативен акт на

02.11.2018г. по реда на §4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на информационното табло на Община Несебър и върху процесния обект, били уведомени А.А., С.З., „Ванката 711“ ЕООД и РДНСК – Бургас (л.116-126).

На

12.10.2018г. А.А. подала възражение № Н2-УТ-6533 (л.77), с което заявила, че не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, а само управител на съсобственик - "ЕС ЕНС ЕЙ" ООД и не е поставяла процесния преместваем обект, като посочила, че съгласно съдебно решение, поземленият имот е съсобственост между няколко лица.

На

23.10.2018г. С.З. подала становище (л.75), в което посочила, че поддържа издадения констативен акт. Уточнила, че никога не е имала достъп до процесния имот, тъй като владението й е било отнето от А.А., която упражнявала правото на собственост върху него в пълен обем, във връзка с което се водят съдебни дела.

Отново било посочено, че съгласно съдебно решение поземленият имот е съсобственост между няколко лица.

Във връзка с твърденията, изложени в становището и възражението, с писмо от 20.02.2019г. (л.177) Община Несебър изискала от А.А. и С.З. заверено копие на влязъл в сила съдебен акт относно собствеността на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Несебър.

Със заявление от 19.03.2019г. (л.180), Здравчева представила изисканите доказателства. На 09.05.2019г. служители в отдел "КС" при Община Несебър съставили констативен протокол (л.85), в който отразили актуализираната, с оглед представените съдебни актове, информация за собствениците на ПИ с идентификатор

***.

С писмо от 09.05.2019г. (л.95) били уведомени всички съсобственици на ПИ с идентификатор *** за започналото административно производство, като им бил предоставен срок за възражения и представяне на доказателства.

В тази връзка, в Община Несебър постъпили становища от С.З. (л.70), Н.Г.и Е.Г.(л.72), в които било посочено, че имотът се владее от А.А. и всички действия по премахване на процесния обект следва да бъдат насочени към нея.

С писмо № Н2-УТ-6533-001/13.02.2020г. (л.65) административният орган отправил запитване до „Корал 2000“ ЕООД, в качеството му на бивш собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, относно информация, респ. документи, удостоверяващи законността на преместваемия обект, предмет на проверката.

В тази връзка, на 15.05.2020г. било подадено възражение (л.62) от К.А., в качеството му на управител на „Корал 2000“ ЕООД, в което същият посочил, че в архива на дружеството не се съхраняват документи за поставяне на преместваемия обект. Според него, обектът е бил наличен в поземления имот поне от 2000г.-2001г. и същият е бил поставен след съответните разрешения.

На

08.12.2020г. заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър издал оспорената заповед

№ 1673/08.12.2020г. (л.13), като на осн. чл. 57а, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.29 и сл. от Наредба № 10, разпоредил премахване на обекта. При възпроизвеждане на фактите установени с констативния акт, приел че преместваем обект, с неправилна форма, изпълнен от метална конструкция, обшита с ОСБ плоскости, гипсокартон и метални ролетни щори, с приблизителна площ от 8о кв.м и височина около 3,00 м, с обособени 4 клетки, същите с предназначение за търговска и/или обслужваща дейност, намиращ се в източната част на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, община Несебър /к.к. Сл. бряг - запад/, на границата с ПИ с идентификатор *** (второстепенна улица), е поставен без разрешение за поставянето му, издадено по реда на наредбата по чл. 56, ал.2 от ЗУТ. Обсъдил подробно събраните в хода на административното производство доказателства, както и представените възражения и становища, като приел, че безспорно е установен собственика на обследвания преместваем обект – дружеството жалбоподател, на което било вменено и задължението за премахване на преместваемия обект.

Процесната заповед била съобщена с писмо № Н2-УТ-6484-002/18.01.2021г. (л.20) и получена от жалбоподателя на 19.01.2021г.

ІІ.ПРАВОТО:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл.57а, ал.3 от ЗУТ- зам.кмет на Община Несебър, упълномощен със Заповед № 8/09.01.2020г. Спазена е изискуемата от закона писмена форма.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Констативен акт

№ 23 е бил съобщен на А.А., която е подала възражение по изложените в него, констатации.

Вярно е, че съобщаването на Айтова е било извършено в качеството й на физическо лице, но впоследствие е установено, че тя е и управител на дружеството жалбоподател. При това положение е очевидно, че и "ЕС ЕНС ЕЙ" ООД е било запознато с установените факти.

Дори да се приеме обратната теза, невръчването на констативния акт не представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като възможността за защита срещу установените с акта, факти не е преклудирана. Тя може да бъде реализирана в пълен обем в производството по оспорване на законосъобразността на заповедта, издадена въз основа на констативния акт, което е и сторено.

Материалния закон е приложен правилно.

По делото няма спор, че процесния обект е преместваем по см. на § 5, т. 80 и чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл.57а, ал.1 от ЗУТ, регламентира случаите, в които преместваемите обекти подлежат на премахване, като една от хипотезите е за обекти, поставени без правно основание.

Тук следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.29, ал.1 от Наредба № 10 – за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти, рекламно-информационни и монументално-декоративни елементи на територията на Община Несебър, на която се е позовал издателя на оспорената заповед изцяло преповтаря тази на чл.57а, ал.1 от ЗУТ.

По делото няма доказателства за процесния обект да е издадено разрешение за поставяне по одобрена схема.

Този констатиран от административният орган отрицателен факт, може да бъде оборен само с представяне от страна на жалбоподателя на издадено разрешение за поставяне, но не и с твърдения, както е в случая.

Всъщност, в подобна насока във възражението на К.А., е било изразено единствено предположение.

Дори да се приеме, че обекта е бил поставен през 2000-2001г., както твърди А., и че за поставянето ме е било издадено разрешение, то към датата на издаване на оспорената заповед срокът му на действие е изтекъл.

Според чл.56, ал.2 от ЗУТ, условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет.

В приложимия, в случая, подзаконов нормативен акт- Наредба № 10 максималния срок на действие на издадено разрешение за поставяне на преместваем обект в имоти частна собственост не може да бъде по- дълъг от 5 години- чл.25, ал.2.

След като е доказано поставяне на преместваем обект без разрешение, то той подлежи на премахване.