Протокол № 24 от 01.03.2024, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 24 гр. гр.Мадан, 29.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Милка Ас. Митева

Сложи за разглеждане докладваното от Славка Кабасанова Административно наказателно дело № 20235430200124 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. С.О К., редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. Л. Ц. – надлежно упълномощен.

ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБА началник РУ-М. към ОДМВР С., редовно и своевременно призован, се явява главен юрисконсулт Н. Ш. – надлежно упълномощен.

СВИДЕТЕЛЯТ Ю. Д. П., редовно и своевременно призован, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ И. С. И., редовно и своевременно призован, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ М. Х. М., нередовно призован, не се явява.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА С., ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ - М., редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

Гл. юрисконсулт Ш.: Също считам, че няма пречки, моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото страните са редовно призовани за днешно съдебно заседание и на и затова

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетелите както следва:

Ю. Д. П. – ** години, българин български гражданин, женен, неосъждан, мл. Полицейски инспектор КОС при РУ-М., без родство и дела с жалбоподателя.

И. С. И. – ** години, българин български гражданин, разведен, неосъждан, горски стражар в ДГС З., без родство и дела с жалбоподателя.

На свидетелите се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелите обещаха да говорят истината и същите се изведоха от залата.

Съдът счита, че следва да се открие съдебното следствие с доклад по делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ с доклад по делото

Делото е образувано по постъпила жалба от А. С. К. ЕГН **********, с адрес: с. гр. М., ул. ****** № **, срещу Наказателно постановление № * *****/*****г., издадено от началник РУ М., с което за нарушение по чл.84, ал.4 от ЗЛОД са му наложени две административни наказания – „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, на осн. чл.20 от ЗАНН във вр. чл. 95, ал.1 от ЗЛОД/ му е отнето в полза на Държавата 1 брой ловна гладкоцевна пушка марка „******“, надцевка, кал.**с № **** и 5 броя ловни боеприпаси кал ** за ловно оръжие.

Адв. Ц.: Поддържам жалбата.

Гл.юрисконсулт Ш.: Оспорвам така депозираната жалба. Считам същата за неоснователна, подробни съображения ще изложа по-късно.

Адв.Ц.: Оспорвам заповедта на зам. министъра на вътрешните работи с която е упълномощен П. или с която се счита, че е упълномощен експерт П. да установява административни нарушения по ЗЛОД, основанията ми за това са следните: На първо място, затова че в закона изрично е казано, че право да упълномощава има единствено Министъра на вътрешните работи както и министъра на опазване на околната среда. В конкретния случай следва да е 2 министъра на вътрешните работи. В конкретния случай заповедта № ******/******г. е издадена от зам. министъра на вътрешните работи, чрез заповед за заместване със срок на действие от *********г. до *********г. На второ място, заповедта, която касае така нареченото упълномощаване на служителя на РУ М. е разделена на две части – първата част зам. министърът упълномощава кръга от лицата, които имат право да издават административни актове и установяват административни нарушения по ЗЛОД, а във втората си част – зам. министърът указва кръга от лицата, които имат право да налагат административни наказания и издават НП. Във втората част в заповедта се прави разграничение между служителите на Районните управления и служителите на ОД на МВР, като са описани конкретно техните ръководители. В първата част обаче, където би следвало да бъдат упълномощени лицата, които да установяват административни нарушения, никъде не се прави такова разграничение и единствено е упоменато, че служителите или полицейските органи в ОДМВР имат право да установяват административни нарушения и да издават актове за тях. В този смисъл считам, че Районните управления като част от структурата на цялото МВР не само на ОД на МВР със собствено управление и район на действие следва конкретно и точно да бъдат упоменати, за да може заповедта да възпроизведе желаните правни последици за тях, а именно упълномощаване на техните служители. Става въпрос за заповед № ********/******* г. на зам. министъра на вътрешните работи. На следващо място, следва да оспоря и показанията в снетите писмени обяснения, които са дали А. К., Х. М. и Р. М., като някакъв вид самопризнания. Тъй като в правните норми на АПК и ГПК липсва конкретна хипотеза за самопризнания, следва да напомня на уважаемия съд за нормата на чл.116 от НПК, при която самопризнанието само по себе си не може да бъде използвано за каквото и да е доказателство по конкретното дело.

Гл.юрисконсулт Ш. : Ще взема становище по възраженията по същество. Правя искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане, това е свидетеля И. Б., който е ловец от ловната дружинка Ш. и е участвал при провеждането на лова.

Адв.Ц.: Моля за допускане от наша страна на един свидетел, който също е част от ловната дружинка и е присъствал на лова, това е Д. В. К., който го водим в днешно съдебно заседание. Оспорвам желанието на страната да 3 доведе конкретния свидетел Б., тъй като имаме сведения, че има лични отношения с А. К., Х. М. и Р. М. и срещу него лицата са завеждали жалба за обиди, клевети и заплахи в полицията.

Гл.юрисконсулт Ш. : Безпочвени са възраженията, които прави процесуалния представител на жалбоподателя относно нашия свидетел Б., тъй като не са подкрепени възраженията с доказателства, които да удостоверяват основателността им.

Съдът счита, че следва да допусне доказателствените искания на страните, тъй като с тях се цели установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства. Относно възражението да се допусне като свидетел лицето Б., съдът счита, че няма пречка да допусне този свидетел, а дали ще цени показанията му или не, ще бъде преценено с оглед доказателствата, дали наистина е във влошени отношения със жалбоподателя. А съображения по този въпрос съдът ще изложи в края на съдебния акт.

Водим от горното, съдът

О П Р ЕД ЕЛ И:

ДОПУСКА при режим на довеждане в днешно съдебно заседание по един свидетел за жалбоподателя и ответника, а именно свидетелите - К. и Б.

Свидетелят П.: Аз съм на длъжност „мл. полицейски инспектор КОС“ в РУ-М. На ******* г. сутринта, мисля, че беше около ******** часа, не си спомням точния час, ОДЧ на РУ М. ми се обади, че е получен сигнал на тел.:112 за ловци, ловуващи без разрешително за групов лов в ловище П., което се намира в района на РУ М. Явих се в районното, като в последствие с двама горски стражари от ТП ДСГ З., участък М., предприехме извършване на проверка в ловището П. Двамата служители на ТП ДГС З. бяха – И. С. И. горски стражар и М. Х. М., също горски стражар. При проверката на място, на издаденото разрешение от Директора на ТП ДГС З. установихме, че в разрешителното са вписани 20 ловци, а по анонимния сигнал, който беше подаден, бяха подадени две имена - Х. М. и М., че ловуват без разрешително в ловището. Установихме ги тези две лица и от извършената проверка и разрешителното издадено от ТП на ДГС З., видяхме, че Х. М. и М. не са вписани в разрешителното. След което съставих протоколи, снехме писмени сведения от ловци от групата в която ловуват и на ръководителя на лова – А.

К. съставих АУАН, като иззех като доказателства ловната му пушка ,ловни 4 боеприпаси и разрешителното за съхранение, носене и употреба, издадено за ловни цели от началника на РУ М. на К.. Актът го съставих същия ден срещу К. в сградата на Горско стопански участък М. към ДГС З., в негово присъствие и в присъствието на свидетелите – И. И. и М. М.. К. разбра за какво му се съставя акт, подписа го и получи копие от акта. Нарушението на К. е, че е допуснал двама ловци – Х. М. и Р. М. да ловуват без да имат издадено разрешение за групов лов на дива свиня на ******* г., което разрешително се издава от директора ТП ДГС З., като същият е организирал и провел ловния изглед, с ясното съзнание, че двамата ловци – Р. М. и Х. М. ловуват в ловище П. с негово знание и разрешение. Той като ръководител на лова не е трябвало да ги допуска да ловуват, дори ги е разпределил на постове, като гоначи на пусии. Затова му беше съставен и въпросния акт. На място установихме М. и М., че участват в лова на определените позиции с ловните си оръжия и боеприпаси. Познавам добре ЗЛОД. Същият ден като отидох в ловището, ловището е десетки декари, тъй като се ловува, ние се движим с горските служители по периферията по пусиите. Като пристигнахме в ловището, да, звъннах на Р. М. и на Х. М., къде се намират и те казаха, че са на лов в ловището и ги извиках да слезнат на пътя, като аз бях на пусията на Р. М.. Тъй като е опасно да се влиза вътре в ловището, тъй като те ловуват, няма как да влезна в ловището и да ги търся там. Аз като служител съм с полицейска униформа, с необходимите атрибути и всеки един ловец ме познава, тъй като се водят на отчет в РУ М., служба КОС. Не считам, че е трябвало да се снабдя със светлоотразителна жилетка, и М. и М. да ида да ги търся на позициите им в ловището. Когато се обадих на Р. М., същият сподели, че се намира далеко от тази пусия, където го чаках. Казах му, че ще го изчакаме да дойде до пусията, след около пет минути, мисля, че беше, не съм сигурен, същият излезна в близост до нас от ловището, като слезна на пътя с ловното си оръжие в ръка и боеприпаси на него в патрондаша, затова възприех, че той ловува. Дрехите му бяха ловни, цялото му оборудване беше за ловни цели, затова приех, че той ловува. Приех и от снетите обяснения, които снех там в гората, като в тях ловците собственоръчно писаха, че А. К. е знаел за тези двама ловци, организирал е лова, допуснал ги е да ловуват с негово знание и разрешение, затова съм съставил и въпросния акт. На Х. М. също се обадих и той се появи с кола, като пушката му беше на гърба, ловните му боеприпаси бяха в него, като 5 също от него снех обяснения, в които той посочва, че ловува със знанието на ръководителя. Той също беше с ловни дрехи и ловно оборудване. Тогава не знаех, че в съседство на това ловище се провежда лов на зайци. В последствие изискахме разрешителните за групов лов от ТП ЗДГ З. официално с писмо на началника на РУ М. и от Ловно рибарско сдружение М., като от представените документи от тези две институции беше видно, че двамата ловци не са записани никъде в тези разрешителни.

Адв.Ц.: Считам, че актосъставителят не е имал достатъчно факти към момента на съставяне на акта за да заключи, че лицата са ловували.

Свидетелят П.: Р. М. държеше ловната си пушка, ловен полуавтомат в ръката, оръжието нямаше калъф, беше сглобено, без калъф. Не помня дали М. беше със светлоотразителна жилетка. Р. М. и Х. М. казаха, че са на лов и го записаха в писмените сведения. Когато Х. М. и Р. М. дойдоха при мен и горските стражари, в последствие дойдоха и други ловци, като прекратиха лова. Господин К. и той дойде , присъстваше и от него съм снел писмено сведение на място, в което доколкото си спомням обясни, че не е имало място в разрешителното да ги впише, но е разрешил да ловуват в ловището и е организирал груповия лов на тази дата, като ги е разпределил на постовете.

След като при мен дойде Р. М., тогава А. К. дойде при мен. Не знам кога дойде Х. Изискахме и К. ни представи разрешителното за деня за лов. От М. и М. изисках и разрешителните за носене и съхранение на оръжието и те ми ги представиха там на място. Горските служители поискаха от Р. М. и Х. М. талончета, които са неразделна част към разрешителното за групов лов, такива документи не бяха представени. В талончетата е записан номера под който конкретния ловец е заведен в разрешителното за групов лов. С разрешителното за групов лов върви документ за инструктаж преди започване на лова, ръководителят на лова прави инструктаж и записва всеки един ловец, който се подписва в този инструктаж собственоръчно. Р. М. и Х.