Решение № 2206 от 05.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46346/2025
- Вид
- Решение № 2206
- Подписан
- 05.02.2026
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2206 гр. София, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110146346 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..“ № 51 срещу ЗД „.., гр.
София, бул. „..” № 87, за заплащане на сумата от 412,25 лв. (четиристотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки) главница, представляваща изплатено обезщетение по регресна претенция по щета № ..., както и мораторната лихва върху главницата за период 15.09.2022 г. до 15.09.2025 г. в размер на 157,92 лв. (сто петдесет и седем лева и десетдесет и две стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, а именно 16.09.2025 г., до окончателното плащане на задължението.
В исковата молба са налице твърдения, че на 24.08.2020 г., около 18:40 ч. при движение на автомагистрала „Тракия“, на 116 км. в посока на движение към гр. София е настъпило ПТП с лек автомобил марка „..“, с peг. № .., който поради неспазване на дистанция, блъска в задната част, спрял и изчакващ колона от автомобили, лек автомобил марка „..“, модел „..“ с peг. № ..-то е документирано с Двустранен протокол за ПТП, съставен на място и подписан от двамата водачи. За увредения л.а. марка „..“, модел „..“ с ..., собственост на ... е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „..” със ЗАД „.”, ... .., с полица № ... и период на застрахователното покритие 07.07.2020 г — 06.07.2021 г. Във връзка със застрахователното събитие е подадено уведомление за щета по застраховка „..” на МПС и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, била образувана в застрахователното ни дружество ликвидационна преписка (щета) № .... Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество, като са описани повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП и с оглед на уврежданията по МПС-то, 1 щетата е определена за тотална. Съгласно методика на ЗАД „.“, сумата е определена на стойност 2 922 лв.
С платежно нареждане № ... г., ЗАД „.“ изплатило в полза на собственика на увредения автомобил, застрахователното обезщетение, за отстранените имуществените вреди, причинени на лек автомобил марка „..“, модел „..“ с ..., сума в размер на 2 922.00 лв., като са извършени ликвидационни разноски, в размер на 15.00 лв. - общо изплатена сума по щетата е 2 937.00 лв. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „.” е настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” - Пълно .. от Общите условия на сключения застрахователен договор. С плащането на застрахователното обезщетение, ЗАД „.” изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховане, а именно да изплати одобреното по щетата застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането, ЗАД „.”, като застраховател по имуществена застраховка „..” на МПС, клауза „П“ - Пълно .., след изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения, срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При настъпване на ПТП-то виновният водач е декларирал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „...“ АД.
На основание гореизложеното ищецът поканил ответника да му възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума. Към писмото - покана с изх. .. от 20.11.2020 г., получено от „...“ АД на 23.11.2020 г., предявил щета с № ..., като приложил необходимите документи, доказващи основанието и размера на регресната ни претенция. Твърди се, че след изтичане на посочения в поканата 30-дневен срок за доброволно изпълнение на паричното вземане, длъжникът е изпаднал в забава. С настоящия иск претендира мораторна лихва върху главницата от 157,92 лв. за периода от 09.09.2022 г. до 09.09.2025 г. чийто размер е изчислен съгласно електронен калкулатор на НАП за изчисление на лихва. С уведомление за прихващане, получено от ЗАД „. “ на 06.01.2021 г ЗД „...“ АД изплатил в полза на ЗАД „.“ сумата от 2 524,75 лв., като останала незаплатена сумата от 412,25 лв. Поради изложените по-горе обстоятелства, за ЗАД „.” се породил правен интерес от завеждане на настоящото дело срещу „...“ АД. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „...“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни единствено по размер. Твърди, че средната пазарна стойност на увредения автомобил е 2 799.67 лв., като след овехтяването на вещта, т.е изчисляване на 75 % от пазарната стойност действителният размер на вредата се равнява на 2 099.75 лв., като към това бъде прибавена и стойността на пътната помощ - 410 лв., се равнява на точно изплатената от него сума. Още повече смята, че макар и увредена, вещта не е напълно погинала и има запазена стойност, с която несъмнено ищцовото дружество се е разпоредило възмездно. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от 2
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.
Предвид постъпилия отговор на исковата молба и приетия за окончателен доклад по чл. 140 ГПК, в проведеното открито съдебно заседание от 28.01.2026 г., на основание чл. 153 ГПК, съдът приема осъществяването на безспорните между страните факти за доказано, а именно: 1) че към датата на ПТП /24.08.2020 г./ за увредения л.а. марка „..“, модел „..“ с ... е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „..” със ЗАД „.”; 2) че към същата дата лек автомобил „..“, с peг. № .. е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”; 3) че процесните щети са получени по описания в исковата молба механизъм на ПТП; 4) че с платежно нареждане № ... г., ищецът е изплатил в полза на собственика на увредения автомобил, застрахователното обезщетение, за отстранените имуществените вреди, причинени на лек автомобил марка „..“, модел „..“ с ..., сума в размер на 2 922 лв., като са извършени ликвидационни разноски, в размер на 15,00 лв.; 5) че ответното дружество е заплатило на 06.01.2021 г. на ищеца сума в размер на 2 524,75 лв., 6) както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана – 23.11.2020 г., в резултат на което с уведомление за прихващане от 06.01.2021 г. последният е заплатил сумата от 2524,75 лева.
Спорен между страните е единствено въпросът за размера на вредата.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ и практиката на ВКС по приложението му, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Размерът на вредата се 3 определя към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество чл. 400, ал. 1 КЗ. Противно на твърденията на ответника при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
По делото е прието неоспорено заключение на вещо лице по допусната съдебноавтотехническа експертиза, което съдът цени като обективно, вярно и компетентно изготвено, според което е налице причинно-следствена връзка между установения механизъм на ПТП и вредите по увредения автомобил „..“, модел „..“ с .... Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „..“, модел „..“ с ..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 7790,69 лева. Действителната стойност на процесния лек автомобил е определен в размер на 3156,88 лева.
Спорен е въпросът относно точния размер на тази действителна стойност и възможността за приспадане на запазените части от дължимото застрахователно обезщетение. Предвид заключението на САТЕ запазените части възлизат на 678,73 лева. Тук следва да се отбележи, че подходът да се определя цена на всяка запазена част поотделно е погрешен, тъй като това би означавало собственикът или неговият застраховател да се превърне в търговец на авточасти, като не се вземат предвид финансовите и физически усилия за извършването на тази дейност. В тази връзка стойността на запазените части е толкова, за колкото могат да се продадат в тяхната цялост, без разглобяване, без съхранение и допълнителни разходи. В настоящия случай вещото лице е посочило процентна стойност на запазените части – 21,5 %, която отговаря на сумата, за която процесния автомобил би могъл да се продаде на вторичния пазар.
Налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ (за което е налице и извънсъдебно признание на ответника при плащането на част от сумата по регреса), като стойността на дължимото обезщетение е в размер на 2 478,11 лева, получена като от действителната стойност на автомобила е изваден процентът на запазените части, съгласно приетото заключение. Към посочената сума следва да се прибави и репатрирането на автомобила в размер на 410 лева. Така стойността на дължимото обезщетение възлиза на 2 888,11 лева. Предвид безспорния по делото факт, че ответникът е извършил частично плащане в размер на 2 524,75 лева, в което са включени и 15 лв. обичайни ликвидационни разноски, предявеният главен иск е основателен и доказан за сумата от 363,36 лева, като следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 412,25 лева. Върху уважената част от иска следва да присъди и законна лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба – 16.09.2025 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за 4 наличие на главен дълг в размер на 363,36 лева. Покана е отправена до ответника и получена от него на 23.11.2020 г. /видно от представената регресна покана и отбелязване датата на получаване – л. 24 - 27 от делото/.
Ето защо, след изтичането на предвидения съобразно чл. 412, ал. 3 КЗ тридесетдневен срок, ответникът е изпаднал в забава, съответно с оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и акцесорни иск за лихва, определен от съда върху установения размер на главница по реда на чл. 162 ГП в размер на 142,05 лева, за периода от 09.09.2022 г. до 09.09.2025 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 152,92 лева следва да се отхвърли.