Определение № 1192 от 23.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1192 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500795 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от адв. Д. В. М. – пълномощник на ищцата П. Д. В. за изменение на определение рег. № 134 от 01.04.2025 год. по гр.д. № 468/2022 год. по описа на РС-Своге в частта, с която съдът е отказал да му присъди ДДС в размер на 70 лева върху определеното адвокатско възнаграждение от 350 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като насрещната страна „Сити Кеш“ ООД бъде осъдена да му заплати допълнително сумата 70 лева за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата по делото.

Ответникът оспорва частната жалба като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба, съдът намира следното:

С решение № 67 от 07.05.2024 год. по гр.д. № 468/2022 год. РС-Своге е прогласил за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправна клауза на сключения между ищцата и „Сити Кеш“ ООД договор за кредит от 20.05.2022 год., по иска, предявен от П. В. срещу дружеството – кредитодател, като е осъдил ответникът да заплати на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. С молба от 13.05.2024 год. по реда на чл. 248 от ГПК адв. М. е поискал изменение на решението в частта за разноските, които му се дължат от ответната страна, като моли същите бъдат увеличени до размера от 480 лева с ДДС. С определение рег. № 134/01.04.2025 год. съдът е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на адв. Д. М. сумата 350 лева разноски за оказаната безплатна адвокатска помощ, вместо първоначално определените разноски в размер на 200 лева. В мотивите на определението съдът е приел, че върху така определеното адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС, като се позовава на съдебна практика в подкрепа на изводите си.

1

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в определения от съда срок от активно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ищцата е била представлявана от адв. М. по силата на договор за безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение за представителство пред районния съд в размер на 350 лева.

Така определеният размер за дължимо се адвокатско възнаграждение е без включен ДДС.

Настоящият състав намира за основателна молбата на пълномощника на ищцата за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските с мотиви, че определеното от съда адвокатско възнаграждение в случая е такова без ДДС, а по делото са представени доказателства, че осъществяващият процесуално представителство в полза на ищцата адвокат е регистриран по ЗДДС. Към определеното възнаграждение допълнително следва да бъде присъдена и сумата от 70 лв., представляващи разноски за ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло споделя. Според същата адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв / Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 309 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1065/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 699 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о., ТК и др./. Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното вкл. логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 2, т. 1 ЗДДС предпоставят същия правен извод, предвид това, че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв ред. Това налага извод за основателност на частната жалба и на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като се присъдят допълнително такива в полза на адвокат Д. М., регистриран по ЗДДС, в размер на 70 лв. за ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 350 лв.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 134 от 01.04.2025 год. по гр.д. № 468/2022 год. по описа на РС-Своге в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на адв. Д. В. М. за присъждане допълнително на сумата 70 лева, представляваща ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 350 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5 да заплати на адвокат Д. В. М. – АК П., персонален номер *****, с адрес гр.

П., бул. „П.Ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б допълнително сумата 70 /седемдесет/ лева разноски за безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на основание чл.

248 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3