Решение № 547 от 08.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Бургас, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100500646 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 43/10.02.2025г., постановено от Районен съд – Несебър по гр.д. № 20242150101040. С това решение, съдът осъжда А. В. С., гражданин на Руска Федерация, роден на **********г. с адрес в ***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. "П„беда", *** следните суми: 129,31 лева, представляващи стойността на използвани и неплатени ВиК услуги за периода от 13.03.2021г. до 16.11.2022г. за абонатен № 742203 за обект на потребление, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес в гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, кв. „Запад“, к/с „Каскадас 2“, вх.Е, ап.Е-15 с идентификатор № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024г. да окончателно изплащане на задължението; 29,71 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 26.12.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024г. С решението, съдът осъжда А. В. С. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съдебни разноски в общ размер на 550 лева, от които 100 лева за платена държавна такса, 300 лева за възнаграждение на особен представител и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от адвокат И. Карчев в качеството му на особен представител на А. С. против решение № 43/10.02.2025г. Въззивникът твърди, че решението е неправилно, тъй като ищецът не е опровергал твърдените от него отрицателни факти – собственост върху имота, съществуването на облигационно правоотношение, потребление на ВиК услугите и отчет за потребление на ВиК услугите. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли предявения иск.

Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от особен представител – 1 адвокат И. К., който пледира за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на иска.

Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззиваемото дружество се представлява в процеса от юрисконсулт Алексиева, която пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

А. В. С. притежава право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от 51,17 кв.м., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, кв. „Запад“, к/с „Каскадас 2“ (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32, том V, рег.№ 4605, дело № 778/21.07.2010г., съставен от нотариус с рег.№ 110 в регистъра на НК).

На 20.12.2016г. А. С. подава заявление до „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.

Бургас за проучване и открива на партида. В резултата на проучването, в имота на молителя е монтиран и пломбиран водомер съгласно изискванията на Наредба № 4/14.09.2004г.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД издава фактури за използваните от водоснабдения имот количества вода и пречиствателни услуги, както следва: фактура № 004267752/25.11.2021г. на стойност 13,81 лева, която обхваща отчетните периоди от 13.03.2021г. до 12.11.2021г. и фактура № **********/25.11.2022г. на стойност 115,50 лева за отчетните периоди от 30.03.2022г. до 31.07.2022г. и от 01.08.2022г. до 16.11.2022г. По делото не се твърди и не се установява фактурите да са получени от собственика на водоснабдения имот.

На 04.09.2024г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД предявява иск против А. В. С. за заплащане на сумата от 129,31 лева, представляваща стойността на доставена вода, за която са издадени фактура № 004267752/25.11.2021г. и фактура № **********/25.11.2022г. с отчетен период от 13.03.2021г. до 16.11.2022г., ведно с лихва за забава в размер на 29,71 лева, начиная от 26.12.2021г. до датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че е доставил, отвел и пречистил количествата фактурирана вода, отчел е показанията от водомера дистанционно и има право да получи цената на предоставените услуги.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска и въвежда възражение за погасяване по давност на част от вземанията. Ответникът оспорва дължимостта на сумите като твърди, че не е използвал фактурираните услуги.

В хода на първоинстанционното производство е представена справка-извлечение за показанията на водомера, отчетени с мобилно устройство за водоснабдения обект, издадените фактури и доказателства за правото на собственост върху самостоятелния обект.

Представени са и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора.

Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема, че ответникът има качеството на потребител за процесния имот, за който е открита партида с абонатен № 742203 през процесните периоди. Съдът кредитира като достоверни показанията на измервателното устройство, обективирани в справка – извлечение и приема, че водоснабдителното дружество е доставило отчетените количества вода. Съдът обсъжда възражението на ответната страна за погасяване на вземането поради изтичане на 2 предвидената в закона кратка давност и заключава, че същото е неоснователно. Този извод съдът обосновава с довода, че първият отчетен период е от 13.03.2021г. до 12.11.2021г. и дори да се приеме, че давността започва да тече от деня, следващ първия отчетен период – 13.11.2021г., искът е предявен на 03.09.2024г., т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок.

Въз основа на изложените факти, настоящата съдебна инстанция достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането и при спазено диспозитивно начало.

Решение № 43/10.02.2025г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които са издадени спорните 2 броя фактури. Доказателствената тежест да установи фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да установи обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот в периода от 13.03.2021г. до 16.11.2022г. и че начислените количества вода са използвани от него. В конкретния случай това доказване е проведено успешно.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г., потребители на ВиК услуги са 1) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдяване имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В конкретния случай е безспорно установено, че въззивната страна – ответник е собственик на водоснабдения имот – факт, който се установява от представения по делото нотариален акт № 32, том V, рег.№ 4605, дело № 778/21.07.2010г. на нотариус с рег.№ 110 в РНК. От представеното по делото заявление с дата 20.12.2016г. е видно, че за имота на ответника е открита партида с абонатен № 742203. От съдържанието на представената по делото справка – извлечение е видно, че през процесните периоди дружеството – ищец е доставило на ответника отчетените количества вода. При това положение, изводът на районния съд, че А. В. С. дължи на водоснабдителното дружество претендираната сума, е правилен и обоснован. Правилно е и заключението на съда, че С. дължи и мораторна лихва за забава върху сумата от 129,31 лева в размер на 29,71 лева.

3

Възражението на въззивната страна, че ответникът не е собственик на водоснабдения имот е неоснователно и това се установява от представения по делото нотариален акт.

Неоснователно е и възражението за липса на облигационно правоотношение между страните, тъй като именно ответник е подал заявление за монтиране и пломбиране на водомер. Както бе посочено по-горе, използването на ВиК услугите е установено в процеса посредством справката – извлечение, която е приета като доказателство по делото без оспорване от страните.

По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира че следва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 400 лева, от които 300 лева – възнаграждение да особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/10.02.2025г., постановено от Районен съд – Несебър по гр.д. № 20242150101040.

ОСЪЖДА А. В. С., гражданин на Руска Федерация, роден на **********г. с адрес в ***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. "Победа", *** съдебни разноски в размер на 400 лева, от които възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5