Решение № 234 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600544 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 36 от 14.03.2024 г. на СГС,НО,21 състав по НОХД № 597 /24 год.подс. Ц. И.

Ц. е признат за виновен в това,че на 17.11.2023 год.,около 12.45 ч. в гр.София,в трамвай,движещ се по линия №20,между спирка на масовия градски транспорт „ж.к.Гео Милев“ и спирка „с.к. ЦСКА“,е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,ненавършило 14-годишна възраст-Б. Б. Б.,родена на ******** год.,като седнал с изваден през панталоните полов орган /пенис/ на седалката,на която Б. седяла до прозореца,след което сложил лявата си ръка на десния й крак в областта на бедрото и започнал да я гали,последната избутала ръката му от бедрото си,след което той отново я поставил на същото място,Б. повторно преместила ръката му,след което Ц. употребил сила-поставил ръката си отгоре на главата й,придърпал я към себе си,след което й казал :“Така се започва!“,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив-след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК,поради което и на основание чл.149,ал.5,т.3 във вр. с ал.2,т.1,пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК и във вр. с чл.58а,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание 1 чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС.

Осъден е да заплати направените по делото разноски в размер на 1 197.81 лв. по сметка на МВР и 5 лв. ДТ за издаването на изпълнителния лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия,чрез защитникът му,с доводи,че е неправилна и незаконосъобразна,при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,а наложеното наказание е явно несправедливо.Прави искане за постановяване на оправдателна присъда.

В съдебно заседание защитникът пледира,че събраните по делото доказателства не показват наличието на всички съставомерни признаци на престъплението,за което е привлечен като обвиняем.Счита,че не е налице специалната цел,която изисква закона,а именно: да възбуди полово желание независимо спрямо кое от двете лица,които участват в твърдяното съприкосновение.Поддържа,че става дума за инцидентна проява на непристойно поведение,което няма за цел действителна насоченост към някакви желания от интимен характер спрямо пострадалото лице,което не се е почувствало заплашено или застрашено по някакъв начин,само е извършило снимане,което представлява акт на любопитство към поведението на Ц..Счита,че е станало недоразумение,което се дължи на алкохолното опиянение на подсъдимия и първоначално досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.325 от НК.Поддържа,че при първото съприкосновение и възражение от страна на свидетелката,Ц. е преустановил своите действия,каквито и да са били те,преустановил е и физическото съприкосновение и е напуснал превозното средство.Изтъква,че в действителност става дума за отношение между възрастен и дете,което е нормално отношение с родителска цел и един вид допълнителна привързаност към по-малкия член на обществото.В тази връзка заявява,че след като самата пострадала е предизвикала любопитството,е логично обяснението за преместването на Ц. по-близо до нея с оглед на това,което е предизвикало нейното любопитство.

Продължава,че няма данни Ц. да е разбрал каква е целта на нейното любопитство,тъй като неговото поведение е било несъзнателно,а не целенасочено като се има предвид пропуска в облеклото му.Счита,че при тази несъзнателност не може да се потвърди умишлено изпълнително деяние по чл.149 от НК към предизвикване на допълнителни интимни отношения.

Прави искане за бъде отменена първоинстанционната присъда и деянието да се преквалифицира.

В лична защита подсъдимия поддържа казаното от защитникът си.

Прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена,тъй като съдът е анализирал всички налични факти и доказателства,които доказват вината на подсъдимия.Не споделя доводите на защитата,че е налице хулиганство,предизвикано от алкохолното опиянение на подсъдимия,което само по себе си представлява отегчаващо отговорността обстоятелство,тъй като деецът сам се е поставил в това положение.

В последната си дума подс.Ц. моли за ново разглеждане,като заявява,че е забелязал 2 проявеното от пострадалата любопитство към него и затова е седнал до нея.Моли делото да се върне за хулиганство.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и становищата на страните в съдебно заседание и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:

Първоинстанционно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371,т.2 от НПК,като подс.Ц. е признал изцяло фактите и обстоятелствата,изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие със събраните в хода на досъдебното производство доказателства СГС е приел за установена фактическа обстановка,която се споделя изцяло от САС и тя е следната:

Подс.Ц. е роден на ******** год.в гр.*** и е с постоянен адрес в с.***,общ.***,от където на САС е изпратена и приета характеристика за него,според която той е разведен,с три деца,но е познат в селото като трудолюбив,отзивчив и добър човек,а единствено има лошо пиянство и след това не помни какво е направил.Посочено е,че се кара с хората и понякога посяга на бой.

Значими по настоящото дело се явяват осъжданията му по НОХД № 5061/18 год. на СРС,с влязла в сила присъда на 05.11.2018 год., за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК,за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и по НОХД № 546/21 год. на Районен съдМездра,по което със споразумение от 04.07.2023 год.,за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Св.Б. Б. през учебната 2023/2024 год. била ученичка в 4-ти клас в 12 СУ „**********“.

На 17.11.2023 год.,петък,Б. била първа смяна на училище,като последният й час свършил в 12.30 ч.След като свършила учебните часове,Б. облякла връхната си дреха и тръгнала към трамвайната спирка „Румънско посолство“.Почти веднага,около 12.40 ч.,се качила в трамвай №20 с посока на движение сп.“Разклона за летището“ във втори /последен/ вагон.Седнала на свободна двойна седалка от вътрешната страна,откъм прозореца,като поставила ученическата си раница на свободната седалка до нея.При качването си в трамвая веднага забелязала,че подс.Ц. е седнал на единична седалка във втория вагон на трамвайната мотриса,почти успоредно на нейната седалка.Ц. бил с разкопчани панталони и изваден полов орган /пенис/,с разкрачени,разтворени крака,което се забелязвало от возещите се в трамвая.Подсъдимият наблюдавал Б.,което много я притеснило.Тъй като й се видял със застрашителен вид ,Б. му направила няколко снимки с мобилния си телефон.След около 5 минути,когато трамвая се движел между спирка „ж.к.Гео Милев“ и сп.“СК ЦСКА“,подс.Ц. станал от своята седалка и се насочил към седалката до Б. Б. с единствена цел-да възбуди у себе си полово желание,като извърши блудствени действия с детето,ненавършило 14 години.Същият осъзнавал действителната възраст на пострадалата-10 години с оглед външното и лесно възприемано съответствие между календарната й възраст и външния й 3 вид.Тъй като на седалката била поставена раницата й и подсъдимият не можел да седне,се хванал с лява ръка за дръжката на седалката,а с дясна ръка за облегалката на предната седалка.Това накарало Б. да премести раницата си,поставяйки я на краката си.Тогава подсъдимият седнал до нея,като продължавал да бъде с изваден пенис.Б. гледала през прозореца,като не смеела да го погледне.Тогава Ц. поставил лявата си ръка на десния й крак в областта на бедрото и започнал да я гали,като последната избутала ръката му от бедрото си,но той отново я поставил на същото място.Б. повторно преместила ръката му и му направила забележка да престане да я пипа,след което Ц. решил да употреби сила - поставил ръката си върху главата й отгоре,придърпал я към себе си, опитвайки се да я целуне,след което й казал :“Така се започва!“.Б. веднага хванала ръката му и я изместила от главата си.В същото време се намесил св.Б. Б.,който се развикал на подсъдимия да остави детето,да става и да се маха,като го дърпал за якето.Подс.Ц. не реагирал по никакъв начин,но в момента,в който трамвая спрял на спирката,станал от седалката и слязъл от него.Св.Б. попитал Б. дали е добре,но последната избухнала в плач и му благодарила.Същевременно пътници в трамвая започнали да ръкопляскат на стореното от св.Б..

В хода на досъдебното производство е било извършено освидетелстване /оглед на лице/ с писменото съгласие на подс.Ц. ,като е съставен и албум,в резултат на което действие било установено,че освидетелстваното лице е от мъжки пол,на видима възраст около 60 години,висок около 170 см.,пълно телосложение,бял цвят на кожата,средно дълга коса,тъмно кестенява,продълговато лице,избръснат,с пъстри очи,нормални вежди и устни,облечен с черно яке,под него сиво-бяла тениска с надпис „Бруклин“,с тъмносини дънки,маратонки сини и бели,с бели подметки отстрани.

Със заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза са онагледени действията на подсъдимия,самият той установен от записите и снимковия материал,ползван като сравнителен материал.

От заключението на КСППЕ за подс.Ц. съдът е приел за установено,че при него не са констатирани данни за качествени отклонения в психичното функциониране към момента на изследването.Към момента на деянието същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване –средна степен,което не е нарушило качествено когнитивните му възможности.Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките.Годността му да участва в наказателното производство не е нарушена.

От СППЕ на пострадалата Б. е установено,че тя не страда от същинско психично заболяване-психоза,което може да се приравни към разстройство на съзнанието в юридически смисъл.Няма данни за специфични задръжки и разстройства в развитиеторазстройства,характерни за тази възраст.Няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит.Когнитивните й процеси са много добре развити за възрастта й и позволяват правилна ориентация в околната действителност.При нея не са установени склонност към надстрояване на преживяното и склонност към лъжа.По време на инцидента е преживяла известен емоционален стрес и уплаха,но бързо се е организирала и това не е довело до дистрес.Експертите са заключили,че същата може правилно да възприема фактите,имащи 4 значение по досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях.

Горната фактическа обстановка е установена от :

-самопризнанието на подсъдимия,

-показанията на св.Б. Б.,Х. Б.,Ж. А.,И. П.,Б. Б.,Д. М. и В. В., -протокол за освидетелстване на подсъдимия ведно с албум,

-протокол за разпознаване по снимка ведно с фотоалбум,

-протокол за доброволно предаване,

-оптични носители и комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, -комплексни СППЕ на подсъдимия и на пострадалата,

-справка за съдимост и приетата от САС характеристика.

Първостепенният съд е приел за безспорно установено авторството на деянието в лицето на подсъдимия,в основата на който извод е поставил направеното от него самопризнание и показанията на св.Б. Б.,от които е извел времето,мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние.Посочил е,че от показанията на св.Б. Б. по несъмнен начин са установени конкретните действия,които подс.Ц. е извършил спрямо нея,в подкрепа на които показания са тези на св.Б. Б.,който е възприел в цялост поведението на подсъдимия,насочено към малолетната Б.,както и заключението на видеотехническата и лицевоидентификационна експертиза,изследвала записите от камери в трамвая,в който са пътували подсъдимия и пострадалата.Горното,наред с извършеното от последната и св.Б. разпознаване на подсъдимия,извършено по правилата на НПК,е дало основание на решаващият съд да заключи,че именно подс.Ц. е автор на деянието,за което е предаден на съд.