Решение № 882 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. С.ов Въззивно гражданско дело № 20255300501202 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Община Сопот, БУЛСТАТ:

115816423, представлявана от кмета С. С., адрес: град Сопот, обл. Пловдив, ул. „Иван Вазов“, чрез адвокат Д., против Решение с рег. № 89 от 06.03.2025 г., постановено по гр. д.№2109/2024 г. по описа на РС-Карлово, с което съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на П. Н. М., ЕГН: **********, Р. С. И., ЕГН: ********** и Т. Н. К., ЕГН:

**********, тримата с адрес за призоваване: гр. Карлово, ул. ***, следните суми: 2600 лева – главница, представляваща неплатено възнаграждение за предоставени от ищците правни услуги по Договор за правна помощ № Д106/31.12.2020 г., дължимо за месец октомври 2023 г.; 386.90 лева – законна лихва за забава от датата на падежа – 06.11.2023 г., до датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което исковата претенция на ищците да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни П. Н. М., ЕГН: **********, Р. С. И., ЕГН: ********** и Т. Н. К., ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника им адвокат Г., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

1

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

При извършената служебна проверка съгласно чл.269, изр.1 от ГПК въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението и по съществото на правния спор между страните съобразно изложените във въззивната жалба доводи, като според задължителните указания, дадени в т.1 от 1 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по т.д. №1/2013 г на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 286 ЗЗД, във вр. с чл. 36 ЗА и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от П. Н. М., Р. С. И. и Т. Н. К. против Община Сопот за осъждане на последната да заплати следните суми:

2600 лева – главница, представляваща неплатено възнаграждение за предоставени от ищците правни услуги по Договор за правна помощ № Д106/31.12.2020 г., дължимо за месец октомври 2023 г.; - 386.90 лева – мораторна лихва за забава от датата на падежа – 06.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г.; - законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищците в качеството си на адвокати, вписани в Адвокатска колегия - Пловдив и обединени в адвокатско съдружие по чл. 52 и сл. от Закона за адвокатурата, сключили с ответната Община Сопот Договор за правна помощ № Д-106/31.12.2020 г. Предмет на договора било предоставяне при необходимост и след надлежно уведомяване на правни услуги, а именно: устни и писмени правни консултации, изготвяне на договори, споразумения, констативни документи с трудовоправен, търговскоправен, облигационен характер, консултиране и изготвяне на писмени правни становища и указания с оглед прилагане на нормативни актове. Задължение на ответника било да изплаща възнаграждение в размер на 2600 лева месечно, платими в брой срещу РКО или по банков път, в срок до 5-то число на следващия месец. Община Сопот не изпълнила задължението и не изплатила възнаграждението на ищците, дължимо за месец октомври 2023 г., независимо че те изпълнили задълженията си по текущото правно обслужване на Общината. Дължимата законна лихва от момента на падежа – 06.11.2023 г. до датата на подаване на настоящата искова молба била в размер на 386.90 лева.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основания и размер. Твърди, че Договор № Д-106/31.12.2020 г. има характеристиките на рамков договор за изработка. Предвидените в същия услуги били за постигане на определен правен резултат (съобразно конкретната поръчка на Общината) чрез действия, които адвокатите извършват от свое име и на свой риск. Действията, извършвани от името и 2 за сметка на доверителя били изключени от приложното поле на договора (арг. от чл. 2 от същия). Договорът бил рамков, тъй като съдържал общи клаузи, уреждащи бъдещи конкретни облигационни правоотношения, възникващи след възлагане (т.е. отделни конкретни договори за изработка). Навежда доводи, че договорите за изработка са двустранни – правата и задълженията на едната страна се пораждат само ако едновременно възникнат права и задължения и за другата страна. Ако не възникне задължение за едната страна, не възниква и не може да възникне задължение и за другата. В тази връзка задължението на едната страна съставлява основание (causa) на задължението на другата. Никоя от страните не може да иска изпълнение на вземането, преди да е изпълнила. Процесният договор не бил за абонамент, а бил основа за бъдещи съглашения, след надлежното изпълнение, на което се дължи плащане. Тъй като на ищците не им е било възложено нищо, ответникът не дължал плащане.

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетите в първоинстанционното дело писмени доказателства, че е бил сключен договор за правна помощ № Д106/31.12.2020 г. между Община Сопот, в качеството и на доверител и ищците, в качеството им довереник, със следния предмет: Доверителят възлага на довереника да осъществява правно обслужване на дейността за Община Сопот , изразяващо се в: даване на правни консултации -устни и писмени; изготвяне на договори, споразумения, констативни документи с трудовоправен, търговскоправен, облигационен характер; консултиране и изготвяне на писмени правни становища и указания с оглед прилагане на нормативни актове; Страните са постигнали съгласие, че в предмета на дейност на договора не се включват правни казуси, по отношение на които довереникът поема процесуално представителство. Възнагражденията в тези случаи се договарят отделно, съгласно правната и фактическа сложност на случаите при съобразяване с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл. 2 от договора. Съгласно раздел II от разглеждания договор, доверителят се е задължил да заплаща възнаграждение за текущо правно обслужване в размер на 2600 лева месечно, платими в брой срещу РКО или по банков път, в срок до 5-то число на следващия месец – чл. 4 от договора.

Съгласно чл. 280 от ЗЗД, с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. По силата на чл. 286 от ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, ако е уговорено. Съгласно чл. 284 от ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката. Нормата на чл. 287 от ЗЗД регламентира, че договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник. Оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение – чл. 288 от ЗЗД.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за 3 своя труд. Размерът на това възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента, чийто размер следва да е справедлив и не по-нисък от посочения в НМРАВ.

При тълкуване клаузите на договора съобразно указаното в чл. 20 от ЗЗД настоящия състав намира, че между страните е бил сключен валиден договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Доказани са в производството съществените елементи на мандата - вида на възложената работа, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съдебният състав възприема изцяло изразеното становище в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 482 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1486/2010 г., ІV г. о.

В същото е прието, че липсата на изпълнена дейност при поръчката не може да е основание за недължимост на уговореното възнаграждение, тъй като при поръчката не се дължи определен резултат. Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи- аргумент от чл.

288 ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора, то уговореното възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи. Дължимият от страна на изпълнителя резултат се изразява в поставянето му на разположение на изпълнителя за даване на юридически съвети и предприемане в тази връзка на правни и фактически действия.

Изпълнителят е предоставил този резултат и тогава, когато е бил в готовност да предостави своите услуги на възложителя, но за последният не е възникнала нужда от това или, дори да е имало такава нужда, съвет не е поискан. Поради това неоснователи се явяват релевираните във въззивната жалба възражения, че ищците имат право на възнаграждение само ако са предоставили услуги и са се отчели пред ответника.

В разглежданият казус изплащането на възнаграждението по чл. 4 от договора е ежемесечно и не е обвързано от други обстоятелства, включително наличие на възложена през съответния месец работа.

Договорът от 31.12.2020 г. е сключен безсрочно и към месец октомври 2023 г. не е прекратяван. Възнагражденията за извършваната от довереника работа по процесуално представителство за всеки отделен случай се договаря отделно, съгласно чл. 2 от процесния договор.

Договорът не изисква определена форма на отчитане на дейността. Затова, доколкото няма данни действието на процесния договор да е прекратено за процесния период, съответно ищецът да не е изпълнявал задълженията си по него да бъде на разположение за правни консултации и съдействие, то предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 2600 лв. за месец октомври 2023 г.

Законната лихва се дължи от предявяване на претенцията в съда- 02.12.2024 г. до пълното изплащане на вземането по главницата.

С оглед основателността на иска за главница, следва да се разгледа и акцесорния иск за мораторна лихва върху дължимата сума. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Претендираното акцесорно плащане на мораторна 4 лихва за периода от 06.11.2023г. до 02.12.2024 г. / преди подаване на исковата молба/.

Този период обхваща периода от настъпване на падежа на задължението / възнаграждението е дължимо в срок до 5-то число на следващия месец – чл. 4 от договора/ - до подаване на исковата молба, поради което и се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същата е в размер на 386,90 лв. изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез справката от електронен калкулатор. Поради което и акцесорната претендия е доказана по основание и размер и следва да бъде присъдена.