Решение № 315 от 22.11.2022, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Козлодуй, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20221440100328 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

“Цар Освободител" № 7, представлявано от Иван Кожухаров - изпълнителен директор чрез процесуален представител П. С.- старши юрисконсулт, с която са предявени против С. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес в с. Михайлово, общ. Хайредин, .... евентуални съединени искове, както следва: - установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че С. Ц.

Н., ЕГН **********, дължи на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", сума в общ размер на 11 866,48 лв., представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот: ГАРАЖ №19, от ведомствения фонд на МО, с адрес гр. София, ул. .... /стар В. Андреев 41-43/, за периода от 01.07.2015г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва от 10.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането и осъдителен иск, ответника да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело” сумата 11 866,48 лв., представляващо обезщетение за ползването на недвижим имот:

ГАРАЖ №19, от ведомствения фонд на МО, с адрес гр. София, ул. .... /стар В. Андреев 4143/, за периода от 01.07.2015г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на настоящия иск, до окончателното изплащане на вземането.

В хода на процеса (на 05.02.2022г.) е починал ответника С. Н. и съда на основание чл. 227 от ГПК е конституирал правоприемник неговия наследник – низходящ Ц. С. Ш..

В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК от ответника Ц. Ш. е получено писмено възражение с вх. №1866/03.05.2022г. и приложени молби на л.34 и сл., а с вх. № 2191 от 1

20.05.2022г. чрез пълномощник адвокат Хр.П. е получен от ответника и писмен отговор, с който оспорват исковата молба.

В съдебни заседания за ищеца не се явява представител.

За ответника се явява пълномощник адвокат П. от АК-Враца и оспорва иска по съображения изложени в писмения отговор и писмена защита.

По делото са събрани писмен доказателства, въз основа на които съда приема от фактическа страна следното:

Ищеца поддържа, че на 10.09.2020г. е подадено Заявление с вх. № 3051181, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, срещу длъжника С. Ц. Н., ЕГН **********. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 983/2020г. по описа на Районен съд Козлодуй, по което е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумата от 11 866,48 лв. и законна лихва от датата на подаване на заявлението на 10.09.2022г. до изплащане на вземането и за направените съдебни разноски - държавна такса в размер на 190,11лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 844/2021 г., при ЧСИ Цветелина Дахлева, с peг. № 900 и район на действие Окръжен съд - Враца. След подадено от длъжника възражение и по указания на съда е предявен иска предмет на настоящото производство за установяване дължимост на вземането по заявлението срещу длъжника С. Ц. Н., както и направените в заповедното производство разноски.

Поддържа, че на 14.12.2001г. е сключен договор за наем с Д-862/14.12.2001г. между Изпълнителна агенция „УЧДС“ на МО и ответника С. Н., с който му е отдадено да ползва гараж №19 от ведомствения фонд на МО, с адрес гр. София, ул. .... /стар В.Андреев 41-43/. С оценителен протокол № 1161/10.09.2007г.. е определено, съгласно критериите по ППЗДС, месечният наем да е в размер на 26 лева. Съгласно M3 № ЗС-193/04.10.2006г., след указания срок за освобождаване се начислява обезщетение в размер на 104 лв. без ДДС. С писмено предизвестие изх.№ 62-00-12- 03/05.04.2007г., е предприето прекратяване на наемните отношения с ответника Н.. За връчването му е ползвано съдействието на VI-то РПУ. Същото е получено, съгласно рег.№36030/23.07.2020г. на СД „Полиция“, VI-то РПУ. С изтичането на един месец от получаването, ответника е продължил да ползва наетия имот на отпаднало правно основание, поради което се претендира и процесното обезщетение за период от 01.07.2015г. до 23.07.2020г. Под изх.№ 8444/02.07.2020г. е изпратено уведомление, с което ответника С. Н. е уведемен за начисляваното му се обезщетение и му е определен 7-дневен срок за особождаване на гараж №19, който да бъде предаден с протокол-опис на представител от сектор „Жилища“, дирекция „УСЖФ“. Указано му е да бъдат заплатени дължимите суми за обезщетение и консумативни разходи. На 23.07.2020г. е извършено само предаването на владението на процесния гараж.

Поддържа, че прекратяването на наемния договор води до държането на имота на отпаднало правно основание и последиците от него са съизмерими със задълженията по наемния договор - грижа за вещта, необходими разходи и т.н. Последиците от това 2 прекратяване се уреждат на плоскостта на чл. 236, ал.2 от ЗЗД, която норма урежда спецификата на неоснователното обогатяване по отношение на договора за наем с отпаднало действие. При преустановяване на наемното правоотношение законодателят е поставил в тежест на наемателя задължението за връщане на наетата вещ, както и за доказване на това връщане. Той дължи обезщетение, щом не е предал държането, дори и имотът да не се ползва. При претендиране на обезщетение е приложима общата петгодишна давност.

Претендираното обезщетението не е наем, а се дължи, поради продължаване ползването на имота след прекратяване на наемното правоотношение, но при продължаващо ползване при противопоставяне на наемодателя на това.

Обосновава активната си легитимация с параграф (§) 6, ал. 1 от Постановление № 123 на МС от 15.05.2015г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, Обн., ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г., в сила от 1.07.2015 г., че „Дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под наем, управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерството на отбраната и на движимите вещи в него преминават от реорганизираните административни звена на Министерството на отбраната в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военнопочивно дело" /ИА „ВКВПД“/ и сочи, че Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" /ИА „ВКВПД“/, се явява правоприемник на Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната“.

Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи процесната сума присъдена на ищеца в заповедното производство, евентуално ако предявеният установителен иск бъде отхвърлен, поради недоказване на основанието и размера на претендираното обезщетение, иска да бъде уважен осъдителен иск за същото вземане и на същото основание – прекратен договор за наем и продължило след прекарването ползване на наетия гараж от ответника.

Ответника оспорва исковете. Излага доводи, че предявения евентуално съединен осъдителен иск за същото вземане е недопустим. По същество излага доводи, че между страните е сключен договор за наем, но наемодателят не е изпълнил главното си задължение съгласно чл. 5 от Договора да предаде имота като състави протокол-опис, представляващ неразделна част от договора, т.е. договорът за наем не доказва пряко предаването на имота от наемодателя на наемателя. Имотът, предмет на договора не бил предаден от наемодателя и никога не е използван от ответника, за да възникне за него задължението да заплаща наем.

Поддържа, че наследодателя на ответника (наемателя по договора) не е получавал уведомлението за прекратяване на договора, тъй като приложеното към исковата молба уведомление с изх.№62-00- 1203/05.04.2007 г. не е подписано от С. Ц. Н., а от трето лице.

Сочи, че наемателя С. Н. не е предал владението на имота на 23.07.2020 г., тъй като представеният от ищеца Протокол за предаване от 23.07.2020 г. не е подписан от С. Н., а от трето лице, за което няма доказателства да е било упълномощено да извършва действие по договора за наем. Оспорва и цената на иска.

По делото е безспорно установено и страните не спорят, че в заповедно производство по ч.гр.д. № 983/2020г. по описа на Районен съд Козлодуй ищеца „Военни клубове и 3 военно-почивно дело”, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: 129008829 със седалище и адрес на управление: гр.София се е снабдил срещу С. Ц. Н. наследодател на ответника със Заповед по чл.417 от ГПК с № 260125 от 17.11.2020г. за процесното вземане в размер на 11 866,48 лева (единадесет хиляди осемстотни шестдесет и шест лева н четиридесет и осем стотинки) и законната лихва от датата на подаване на подаване на заявлението на 10.09.2020г. до изплащане на вземането, както и за направените съдебни разноски – платена държавна такса в размер на 190.11 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лева въз основа на извлечение от сметка 4887/1 ПА „ВКВПД” за периода от 01.07.2015г.до 23.07.2020г. и договор Д-862/14.12.2001г. за отдаване под наем на държавен жилищен фонд.

Безспорно е, че длъжника е възразил срещу заповедта по законния ред и срок (в възражения по образец в едномесечен след връчване на заповедта и ПДИ от ЧСИ – връчена му е на 27.10.2021г. и възражението е подадено на 02.11.2021г.) по чл. 414 от ГПК и след указания на съда дадени с разпореждане от 30.12.2021г. връчено на заявителя на 22.02.2022г., последния в срока по чл.422 от ГПК с вх. № 1207 от 16.03.2022г. е предявил специалния установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимост на оспореното в заповедното производство от длъжника вземане. Със същата искова молба в условията на евентуалност е предявил за същото вземане и на същото основание и осъдителен иск.

По делото е представен писмен договор за наем на недвижим имот – частна държавна собственост, включен във ведомствен жилищен фонд на МО от 14.12.2001г., сключен на основание чл.23 от Наредба № 3/19.08.1998г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО между наемодател Изпълнителна агенция „УЧДС на Министерство на отбраната” чрез изпълнителен директор Антон Станков и наемател С. Ц.

Н. наследодател на ответника, с който е предоставен за временно и възмездно ползване гараж №19 от ведомствения фонд на МО, с адрес гр. София, ул. .... /стар В.Андреев 41-43/ срещу месечен наем от 17.35 лв. уговорен в чл.2 от Договора, който се актуализира в съответствие с измененията на основаната наемна цена, определена в чл.38 от ППЗЗДС.

Договора е сключен без срок съгласно чл.3. В чл.5 от Договора е уговорено, че наемодателят е длъжен да предаде имота предмет на договора в състояние, което отговаря на предназначението, за което е нает. За предаването се съставя протокол – опис, който е неразделна част от договора. Така в допълнителните условия на Договора, част приложения е цитиран в т.1 Договор от 11.02.1981г. и в т.2 Протокол-опис за предаване на имота. По делото не е представен като част от договора за наем Протокол-опис.

В Допълнителните условия – чл.23 от Договора страните са уредили основанията за прекратяване като са препратили към разпоредбите на чл.27, чл.28-30 от Наредба № 3/19.08.1998г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО.

Ищеца представя и Оценителен протокол № 748 от 26.03.2007г. утвърден от изпълнителния директор на ИА „ДС на МО”, с който е определен месечен наем на гаража предмет на договора за наем на 52 лв. Представя и Оценителен протокол с № 1161 от 10.09.2007г., утвърден от изпълнителния директор на ИА „ДС на МО”, с който е определен 4 месечен наем на гаража предмет на договора за наем на 26 лв.

На л. 54 в делото е приложена представена от ищеца Заповед на Министъра на отбраната с № ЗС-193 от 04.10.2006г., с която се възлага на ИА „ДС на МО” да изчислява наемната цена на жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО и да се утвърждават от изпълнителния директор на същата дирекция. В т.6 е посочено, че лицата, които заемат на отпаднало или без правно основание жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО, до изваждането им по установения ред, да заплащат обезщетение в двукратен размер на определената наемна цена.