Решение № 1196 от 17.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000501026 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ срещу решение № 261639/04.12.2020г. на СГС, ГО, 10 състав, постановено по гр.д.

№ 9085/17г. в частта, с която са уважени искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за Е. Д. С. и Д. М. С. над сумата от по 60 000л и за А. Т. С. и М. С. С. над сумата от по 50 000 лв.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си е нарушил принципа, установен в чл.52 от ЗЗД. В исковата молба не са посочени конкретни факти, въз основа на които да се определи съдържанието на връзката между всеки от ищците и пострадалия. От изложените факти и събраните доказателства не може да се направи извод кои факти съдът е приел за доказани, в кой период от време те са се проявили, спрямо кой от ищците. От показанията на свидетеля П. се установяват данни за близост и безконфликтни, непрекъснати отношения с пострадалия, за прискърбие и отдръпване на ищците от активни социални контакти за периода след произшествието. Въз основа на тези общи изявления, съдът е приел спрямо ищците, че са възникнали неимуществени вреди, за които е справедливо да бъде присъдена определената изключително 1 висока парична сума. По делото са събрани доказателства за родствената връзка между всеки един от ищците с пострадалия, но не и такива за естеството и обичайното и постоянното съдържание, индивидуалния и строго личен характер на поддържаните между тях отношения.

Поради това решението е постановено в противоречие с ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.09.1969г. Решението е неправилно и по отношение на приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД относно направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Счита, че то е доказано пълно и главно, тъй като починалият е нарушил чл.97, ал.3, чл.73 и чл.98 и чл.101 от ЗДвП. Като пешеходец той е допуснал нарушение на чл.108, чл.111 и чл.113 от ЗДвП. Той е бил без светлоотразителна жилетка. Мотивите на съда, че другият участник в произшествието е бил с такава не обосновава неоснователност на възражението за съпричиняване.

Не са налице технически данни, че микробусът не е можело да се премести в близкото до него уширение на пътя, което позволява безопасна подмяна на гумата.

Въззивникът излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно началния момент на присъждане на лихвата за забава. Сочи, че на 15.08.2017г. му е връчен препис от исковата молба, която е приета в деловодството на съда на същата дата. Счита, че възражението му за давност по отношение на претенцията за лихва е основателно. Излага възражения по отношение размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на М.С. и Е.С..

Затова моли въззивният съд да отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да отхвърли искове на Е.С. и Д.С. над сумата от по 60 000 лв. до уважения им размер, на А. и М. С. над по 50 000 лв. до уважения им размер. Претендира разноски.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител Е.С. и Д.С. оспорват жалбата на застрахователя. Считат я за неоснователна.

А.С. и М.С. не вземат становище по жалбата.

Третото лице помагач П.П. не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

СГС е сезиран с искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба ищците Е. Д. С., Д. М. С., А. Т. С. и М. С. С. твърдят, че на 13.08.2014г. около 03.30 ч. на главен път I-4, км. 70+515 в района на гр. Севлиево в посока гр. София – гр. Варна се е движел товарен автомобил влекач „МАН“, модел ТГА с рег. № ***, теглещ полуремарке с рег. № РВ5906 ЕН, управляван от П. В. П. в тъмната част на денонощието и с липсващо външно осветление и други участници в движението, движейки се в ляв завой на пътя.

Ширината на платното е 8 метра, разделено на две ленти с ширина по 4 м.

Надлъжната пътна маркировка е М1. Срещу него в посока гр. София в лентата си движение на разстояние 0, 40 м. от лентата, очертаваща десния/северен/ край на пътя поради спукана задна лява гума, е бил спрял товарен микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** с водач М. А. С.. На разстояние от около10 м. пред товарния микробус южно от платното за движение е бил поставен велосипед в изправено положение, подпрян на степенка. Предното му колело е било върху асфалта непосредствено до банкета, а задното му колело е върху банкета. Велосипедът е бил с монтиран фар, осветяващ лявата страна на буса, за да улесни смяната на гумата и за да сигнализира останалите МПС. До буса при лявата му задна гума се е намирал водачът му и велосипедиста. Тогава настъпва удара между предната лява част на товарния автомобил и намиращите се до микробуса пешеходци. При него е причинена смъртта на М. А. С.. От нея ищците изпитват болки и страдания.

Изключително тежко понасят неговата неочаквана смърт.

Ритъмът на живота им е нарушен като изцяло е подчинен на скръбта на техния баща, син и съпруг. Те ще скърбят цял живот. Връзка между тях е била изключително близка и са били привързани един към друг, живеели са в едно домакинство и той много им е помагал. Продължават да страдат и тази болка няма да отмине. Към момента на настъпване на ПТП е имало валидна застраховка „ Гражданска отговорност“ за товарния автомобил влекач при ответното дружество. Затова ищецът Е.С. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв. за смъртта на съпругът й М. А. С., Д. М. С. претендира 250 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на баща си М. А. С., А. Т. С. и М. С. С. претендират от ответника обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син М. А. С. в размер на по 180 000 лв. за всеки един от тях, в едно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното им изплащане.

3

Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Твърди, че пред него е образувана щета за изплащане на застрахователно обезщетение. Представените документи са били недостатъчни за установяване на обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент и относно вината за настъпването му. Затова счита, че не са налице предпоставките на чл.498 от КЗ и исковете са недопустими. Оспорва поведението на водача на товарния автомобил с влекач „МАН“ да е в причинна връзка с ПТП. Оспорва факта, че на 10 м. пред микробус „Мерцедес Спринтер“ е бил поставен велосипед с включен фар. Поддържа, че той е бил поставен върху пътното платно на около 40 см. от края на платното в дясно от пътя, непосредствено след ляв завой, т.е. в платното, в което се е движела товарната композиция. Поради това пострадалите са допуснали нарушение на чл.5 от ЗДвП. Ответникът твърди, че микробусът не е бил обозначен като обект чрез включени светлини или аварийни такива. Затова за водача на товарния автомобил „МАН“ не е имало възможност да възприема микробуса.

Оспорва, че за него пътното произшествие е било предотвратимо.

Застрахователят прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. С., тъй като е нарушил чл.73, чл.94 и чл.98 от ЗДвП.

Той е бил пешеходец и е нарушил чл.108, чл.111 и чл.113 от ЗДвП, както е и бил без светлоотразителна жилетка, както изисква чл.101 от ЗДвП.

Ответникът твърди, че единствена причина за настъпване на произшествието е поведението на пострадалия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за претендирата лихва.

Безспорно е, че на 13.08.2014г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Обстоятелствата във връзка с него се установяват от протоколи за оглед на местопроизшествието от 13.08.2014г. и 06.11.2014г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20/13.08.2014г. и фотоалбум- цветен и чернобял. По цветният фотоалбум съдът е извършил констатация, при която е установил, че лице, лежащо на шосето, е със светлоотразителна жилетка, която е облечена върху дрехите му.

От представеното удостоверение за наследници от 11.09.2014г. се установява, че след смъртта си М. А. С. е оставил като законни наследници ищците Е. Д. С.- съпруга и Д. А. С.- син.

4

Не се спори, а и видно от представеното препис- извлечение от акт за смърт № 015/14.08.2014г. е, че на 13.08.2014г. е починал М. А. С..

От удостоверенията за родствени връзки се установява, че М. С. е бил син на ищците А. и М. С..

Безспорно е, а и от представената застрахователна полица е видно, че за товарен автомобил-влекач „ МАН“ с рег. № *** е имало задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ при ответното дружество и тя е била валидна към момента на настъпване на произшествието.

С влязла в сила присъда на 06.08.2020г. по нохд № 104/18г. на Габровски окръжен съд водачът П. В. П. е признат за виновен за настъпилото на 13.08.2014г. ПТП, както и за причинената по непредпазливост смърт на М. А. С..

Допусната автотехническа експертиза е дала заключение за механизма на произшествието, мястото на удара и скоростта на товарния автомобил „МАН“ в този момент, опасната му зона на спиране. Вещото лице е посочило, че причина за ПТП са действията на водача на товарния автомобил, който след като е възприел велосипед, намиращ се от дясно на платното за движение, е предприел отклонение от установеното му криволинейно движение чрез рязка смяна на посоката чрез завъртане на волана на ляво. При това рязко въздействие върху кормилната уредба възниква кинематично смущение, което поражда спрямо масовия център на превозното средство въртящ момент, който го отклонява в посока на ляво и водачът възприема звуково настъпване на контакт. Според вещото лице водачът на тежкотоварния автомобил не е имал възможност чрез ефективно задействане на спирачната уредба да намали скоростта, за да не настъпи съприкосновение със субектите и микробуса. Водачът е навлязъл в лентата за насрещно движение. Вещото лице е посочило на какво разстояние водачът е могъл да възприема спрелия микробус и пешеходците и с оглед опасната зона за спиране е направил извод за непредотвратимост на произшествието.

Експертът е посочил, къде е бил позициониран микробуса – в началото на левия завой. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, обективно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и опита на експерта.

5

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят П. е брат на ищеца Е.С. и вуйчо на ищеца Д.С.. Той заявява, че знае за ПТП през 2014г. Били са едно прекрасно семейство, винаги усмихнати. Били са в много добри отношения. Е., Д. и М. са живеели отделно в собствено жилище в гр. *** и близо до родителите на М., но в отделни домакинства. Е. и М. са се разбирали много добре, без дрязги. Били са добро и сплотено семейство. С родителите на М. са се виждали всяка седмица.

Организирали са се събирания, вечери. Всички са понесли много трудно смъртта на М.. От усмихнати млади хора са се затворили в себе си. В момента ищецът Е.С. е развалина. Д. също много тежко е понесъл смъртта на баща си. Двамата са били много близки. Сега той се е затворил в себе си, вместо да е щастливо 17 годишно дете. Свидетелят много често го заварва да плаче. Всяка събота посещават гроба му, организират панахиди. Е. се е затворила и избягва контакти с чужди хора. Контактува с най-близките. Е. и М. са работели заедно. Били са военослужещи. Е. продължава да работи.

Помага в оранжерии, за да могат да се изхранват. Свидетелят живее под апартамента на Е.. Те са в добри отношения като брат и сестра. Всеки месец на 13то число се събират цялото семейство. Събирали са се е заедно всяка вечер. Затова Е. инстинктивно се отдръпва от хора.

Свидетелят Я. Д. е разпитан по делегация. В показанията си той заявява, че знае за произшествието на 13.08.2014г. на главен път I-4. Там има отбивка/уширение от ляво спрямо „Мерцедес“-а в посока гр. София. ПТП е станало в тъмната част на денонощието. Свидетелят е бил извикан служебно на инцидента. Бил е нощна смяна. Пътят е с две ленти. Микробусът се е движел в посока гр. София. В този участък има завой. Свидетелят не си спомня ширината на пътното платно. Имало е и камион, на не си спомня какъв модел, марка и цвят е бил. Имало е велосипед на мястото, но не си спомня къде е бил . Не си спомня дали е имал фар. Не си спомня дали на мястото на произшествието е имало инструменти за ремонт на МПС. Спомня си, че е имало дете на инцидента, за което са разбрали след това, че е било с буса. Не си спомня причината, поради което микробусът е бил спрял. В този период според свидетеля е имало ограничение на скоростта на 60 км/ч. в платното на ТИР-а. От тогава е имало реорганизация на движението.