Решение № 12232 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12232 гр. ..., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРЯНА М. Т. като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110103722 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД, уточнена с молби от 25.03.2022 г. и 30.03.2023 г., против Л. В. Т. и И. Т. Т. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти сумата общо сумата общо в размер на 2571,97 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент на първи етаж на сграда, находяща се в гр. ..., вх. 1, ап. 1, абонатен номер 41395, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 26.01.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 395,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., сумата в размер общо на 15 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 26.01.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата общо в размер на 2,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.12.2019г. до 29.12.2021 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение 1 за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез адвокат В. В. оспорват поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В подадения отговор са изложени доводи за липса на ангажирани по делото доказателства за сключено между страните писмено съглашение с описан в исковата молба предмет. В допълнение е отбелязано, че липсват доказателства за съществуване на конкретен топлоснабден обект, за който наследниците на В. Т. С. и И. Р. С. притежават качеството клиенти на топлинна енергия. Ответниците поддържат, че ищецът не е изложил надлежни твърдения по какъв начин са формирани претендираните вземания, както и по отношение на измервателните средства, въз основа на които е отчетено потребеното количество енергия. В подадения отговор са изложени доводи, че размерът на претенцията за незаплатена цена на топлинна енергия е завишен и отразява прогнозно начислени суми, а не действително потребено количество енергия. Направено е възражение за погасяване на вземанията с изтичане на тригодишен давностен срок. Направено е искане сторените от ответниците съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен препис от Договор за доброволна делба от 21.06.1961 г., съгласно който В. Т. С. получава в дял първи етаж от жилищна сграда, за която не се спори, че е идентична с процесната. По делото е представен и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство на жилища от 28.07.1993 г., обективиран в нот. акт № 101, том 2

LXXXXVII, нот. дело № 19588/1993 г. по описа на нотариус В. Манчев, по силата на който В. Т. С. заедно със съпругата си И. Райчева С. и трети за спора лица прехвърлили право на собственост върху идеални части от дворното място, в което е изградена процесната жилищна сграда, като приемателите се задължили да пристроят до съществуващата в дворното място триетажна жилищна сграда по един апартамент със застроена площ от 54,24 кв.м. на всеки етаж за прехвърлителите, а именно апартамент на първи етаж за В. Т. С. и съпругата му И. Райчева С.. Видно от представения по делото договор за замяна на недвижими имоти от 30.06.1997 г., обективиран в нот. акт № 194, том LXV, нот. дело № 19707/1997 г., в полза на В. Т. С. и съпругата му И. Райчева С. са прехвърлени идеални части от апартамент № 2, находящ се на първи етаж на процесната жилищна сграда, при съседи: калкан със сграда в парцел Х, ап. 1 на В. и И. С.и и двор. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че В. и И. С. са притежавали право на собственост върху процесния апартамент № 1 на първи етаж, изграден в процесната жилищна сграда, както и върху пристроения по силата на договора от 28.07.1993 г. апартамент № 2 на първи етаж от сградата след завършване на строежа. От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че след смъртта си В. и И. С. са оставили за законни наследници ответниците по делото Л. В. Т. ( син) и И. Т. Т. ( внучка).

От изложеното следва, че в процесния период ответниците се легитимират като собственици при равни дялове на апартамент № 1 на първи етаж, изграден в процесната жилищна сграда, респ. притежават качеството потребители на топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано, че когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От представените по делото от „Т.С.“ ЕООД документи – отчети и изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

От представения отчет за проверка на измервателните уреди за отоплителен сезон 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. се установява, че показанията са снети след предоставен достъп до имота, като документа е подписан от „Т.“.

За установяване на количеството на доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението, по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път. Експертът уточнява, че от отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружеството, като разликата се разпределя между всички потребители: за отопление / имот и сградна инсталация/ и битово горещо водоснабдяване. От приетото заключение се установява, че за процесния период в имота е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО / индивидуални разпределители на разход за отопление/, в банята има щранг лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО, а количеството потребена топла вода се измерва посредством монтиран в имота водомер. Вещото лице разяснява, че е начислена топлинна енергия отдадена от щранг3 лирата на база инсталирана мощност умножена по МСРС ( максимален специфичен разход на сградата). От приетото заключение се установява, че за процесния период топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислена съобразно изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура на имота съгласно акт за разпределение на кубатурата. Вещото лице разяснява, че за отоплителен сезон 01.05.2018 г.