Решение № 3197 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3197 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110101961 по описа за 2022 година

Предявен е иск от [фирма], ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Р. К. А., ЕГН **********, адрес: [адрес], по чл.

422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 3000 лв., представляващо неизплатена част от дължимо възнаграждение в общ размер на 18000 лв. с ДДС за извършени строително-монтажни работи – цялостен ремонт на апартамент, находящ се в гр. Несебър, кв. „Черно море 3“, за което била издадена фактура № 000000043/15.12.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41334/2021 г. на СРС, 31-ви състав.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 238-239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, както следва: ищецът не се е явил в първото заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е взел становище по отговора на исковата молба – в случая по становище на ответника по иска, обективирано в молба от 04.01.2023 г., направено е искане от ответника за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е редовно уведомен за неблагоприятните последици от пасивното си процесуално поведение по смисъла на чл. 238, ал. 1 ГПК, и искът е вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги 1 доказателства, имайки предвид и че ищецът не е преодолял указанието по чл.

146, ал. 2 ГПК в обявения за окончателен доклад, че не сочи съответни доказателства в подкрепа на своята претенция.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски от 500 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.03.2022 г.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иск на [фирма], ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: [адрес], срещу Р. К. А., ЕГН **********, адрес: [адрес], по чл.

422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 3000 лв., представляващо неизплатена част от дължимо възнаграждение в общ размер на 18000 лв. с ДДС за извършени строително-монтажни работи – цялостен ремонт на апартамент, находящ се в гр. Несебър, кв. „Черно море 3“, за което била издадена фактура № 000000043/15.12.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41334/2021 г. на СРС, 31-ви състав.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:

[адрес], да заплати на Р. К. А., ЕГН **********, адрес: [адрес], сумата от 500 лв. – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2