Решение № 648 от 24.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15924/2025
- Вид
- Решение № 648
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 648 гр. София, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110215924 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на А. А. М. против Наказателно постановление № 25-4332-017894/18.07.2025г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 100,00 лева. На основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки;
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като твърди, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност и не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, но тъй като е извършвал маневра завой наляво и с оглед габаритите на управлявания от него МПС, докато пропусне движещите се направо сигналът се е сменил. Тъй като вече е бил навлязъл в кръстовището същият е следвало да го освободи, поради което за завършил маневрата на забранен сигнал. Прави искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа депозираната жалба и искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител с изложени доводи по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на ***., около 16:08 часа на кръстовището на ул. „Резбарска“ и ул. „Макгахан“, с посока на движение от ул.“Резбарска“ към ул. „Уошбърн“, при управление на т.а „Скания“, модел „ П 380 ЦБ, с рег.
№ СА ***, собственост на „Волан 98“ ООД навлиза и преминава на червен забранителен сигнал при работеща светофарна уредба с нормален автоматичен режим на работа.
Нарушението било възприето от св. Д. И. – полицай при 05 РУ-СДВР, който спрял водача на проверка.
Св. Д. намерил, че водачът е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП , като в присъствие на нарушителя и свидетел – очевидец съставил АУАН № GA 1387843/***.
Препис бил връчен на същата дата и подписан без възражение от нарушителя.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като не са налице противоречиви доказателствени източници.
Показанията на свидетеля И. са ясни, логични, последователни и изцяло кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с необходимото доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири 2 обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вменява на водачите на МПС да съобразяват поведението си с светлинните сигнали.
В конкретния случай с оглед презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът намира за доказано, че на посочените в АУАН дата и място жалбоподателят е преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба, което не се оспорва и от него.
В чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДВП е указано подробно значението на различните сигнали на светофарната уредба, в това число какви действия следва да предприемат водачите на МПС, съобразно тях.
Съгласно чл. 31, ал. 6 от ППЗДВП последователността на смяна на сигнала на светофарната уредба е червена светлина - едновременно светещи червена и жълта светлина - зелена светлина - жълта светлина.
Макар в АУАН да не е посочено, от показанията на св. И. и твърденията изложени в жалбата, на процесната дата жалбоподателят е извършвал маневра „Завой наляво“, респ. съгласно правилата за движение по пътищата същият е следвало да пропусне движещите се направо автомобили.
При установената фактическа обстановка е изяснено, че М. е навлязъл в кръстовището, 3 изчаквайки движещите се направо автомобили. Същевременно при смяна на сигнала на светофарната уредба жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.
Отнесено към конкретния случай жалбоподателят М. е изпълнил вмененото му нормативно задължение да освободи кръстовището и да не създава затруднения за движението, както и предпоставки за ПТП, поради което не може да се приеме, че е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Изложеното мотивира съда да приеме, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, а претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото да бъде оставена без уважение.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-017894/18.07.2025г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 51.13 ЕВРО / 100,00 лева. На основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки;
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4