Определение № 937 от 30.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500533 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление - гр.София против Разпореждане №162/неправилно посочено като №167/ от 27.02.2026 г. на РС - Карнобат ,постановено по частно гр.д.№227/2026 г. , с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против С. Е. А. .

Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд е приел , че не са представени доказателства , установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя.

Предпоставка за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК е неговата редовност от външна страна. Т.е. - заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства ,които са от значение за възникването ,съществуването и изискуемостта на вземането. Когато вземането произтича от договор се прилага договора. Заповедният съд следвало да извърши преценка относно действителността на договора , в частност - да установи наличието на неравноправни клаузи. При наличие на общи условия към договора следвало те да бъдат приложени. Изложени са основанията , на които според жалбоподателя трябва да отговаря заявлението.

Според жалбоподателят законът не поставя изискването да бъде извършена проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителския договор - т.е. дали е налице материално правна легитимация.

1

Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна на една от страните в облигационното правоотношение като това изменение става със сключването на нов договор с трето лице - цесионер без да е необходимо съгласието на длъжника. Този договор за цесия обаче не може да се счита нито като потребителски договор , нито като изменение на потребителския договор по смисъла на чл.410 ал.3 от ГПК за да бъде изискван и той. Договорът за цесия е неформален , не е предвидена форма за неговата действителност, страната прави извод , че не е задължително той да е в писмена форма. Поради това за да бъде редовно заявлението по чл.410 от ГПК то трябва да е редовно от външна страна да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона и добрите нрави , да не се основава на неравноправни клаузи в договор , сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това , длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411 ал.2 от ГПК.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е било подадено заявление пред РС - Карнобат против С. Е. А. за осъждането му да заплати дължимите по сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 от една страна и С. Е. А., от друга страна договор за потребителски кредит № 5224881 от дата 13.09.2024г., по силата на който дружеството му е предоставило сумата в размер на 700,00 лева / 357,90 E U R / , като кредитополучателя се е задължил да върне предоставената по договора парична сума, ведно с уговорената лихва до 10.02.2025 г., при което общата стойност на плащанията по кредита са в размер на 776.37 лв. / 396,95 EUR/. че на 13.09.2024г. е сключен договор за предоставяне на гаранция с № 5224881между „Файненшъл България“ ЕООД /гарант/ и С. Е. А.. С този договор дружеството - гарант се е задължило да изплати всички парични задължения в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ако потребителят А. не изплати задълженията си по договор за паричен заем в указания му срок. За това задължение на дружеството гарант, заемополучателят дължи възнаграждение на дружеството гарант в размер на 378.63 лв., платимо 2 разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 18.03 лева.

С. Е. А. не е изпълнил задължението си по договора за потребителски кредит и същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, който от своя страна е продал и прехвърлил вземането си срещу него в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940.

При разглеждане на заявлението районният съд е констатирал ,че въпросният договор за цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Не са приложени каквито и да било доказателства, че именно вземането на длъжника А. е прехвърлено чрез цедиране на заявителят, както и не са приложени доказателства относно уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Поради това с Разпореждане рег. № 554 / 19.02.2026 г., с което е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи договор за цесия ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД към длъжника, както и доказателства, че дължимата сума е заплатена от „Файненшъл България" ЕООД на първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и по този начин е встъпило в неговите права като кредитор на длъжника А., и в тази връзка е придобило правото да предяви регресна претенция, както и да прехвърли вземането си срещу този длъжник на настоящия заявител по заповедното производство. Разпореждането е изпратено по ЕПЕП , каквото е било искането на заявителя и е получено от него . На 26.02.2026 г. е депозирана молба от заявителят, която по своята същност представлява становище на същия, че не следва да представи исканият договор за цесия по претендираното вземане, като не са били представени изисканите доказателства: договор за цесия ведно с приложенията , от които да е видно, че на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД са били прехвърлени вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу С. А. , както и доказателства , че за извършеното прехвърляне - цесия е била уведомен длъжника и на коя дата е станало това. Поради това - че не са били изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за 3 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в дадения тридневен срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителя съдът е счел , че не следва да издава заповед за изпълнение на претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. чл.410 ал.3 от ГПК и поради това с определение/ посочено в жалбата като Разпореждане/е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против С. А.,като е прекратено производството по делото.

Жалбата от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е допустима депозирана е от надлежна страна в производството по чл.410 от ГПК - заявителя за издаване на заповед за изпълнение в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Страната има правен интерес от обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното В случая е налице заповедно производство по чл.410 от ГПК.Заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение от длъжник , вземането срещу който му е цедирано от кредитодателя на длъжника С. А..

В процесния случай съдът е преценил , че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК и е дал тридневен срок на заявителя тези изисквания да бъдат изпълнени. Заявителят вместо изпълнение по визираните от съда указания е изложил теоретични постановки относно характера на производството по чл.410 от ГПК. Изложените съображения , както и тези в частната жалба са принципно правилни, но не касаят пряко проблематиката в настоящия случай. Съдът е констатирал липсата на достатъчно данни в заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД във връзка с изискванията на чл.410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127 и 128 от ГПК , касаещи обстоятелствата във връзка с извършената цесия - както самия договор за цесия , така и уведомлението до длъжника за нейното извършване. Настоящата инстанция намира , че тези указания на първоинстанционния съд са правилно зададени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни. Последиците за заявителя от неизпълнението са достатъчно ясни , същите са визирани и в чл.411 от ГПК : - заповед за изпълнение не се издава когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност в дадения му тридневен срок от съобщението. В процесния 4 случай заявителят не е изпълнил указанията на съда и законосъобразно напълно в съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като не е издал заповед за изпълнение. При липсващите данни същият не е могъл да извърши надлежна преценка относно действителността на договора за потребителски кредит и за изпълнение на останалите изисквания за издаване на исканата заповед за изпълнение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви , въз основа на които е отказано издаването на заповед за изпълнение са правилни и в съответствие с разпоредбите в закона като настоящата инстанция ги възприема изцяло на основание чл.272 от ГПК.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение с последиците по закон. Мотивиран от горното и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. С чл.410 от ГПК , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 , със седалище и адрес на управление - гр.София против разпореждане № 162 от 27.02.2026 г. , постановено от РС - Карнобат по гр.д.№ 238/2026 г.по описа на същия съд , с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Е. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5