Решение № 68 от 17.10.2022, Окръжен съд - Перник

МОТИВИ на Решение № 68/13.10.2022 г., постановена по ВНЧХД № 187/2022 г. по описа на ПОС

Производството е по реда на чл.327 НПК.

С въззивна жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, подадена от частният тъжител Й. В. Д. чрез неговия защитник - адв.Б.Б. в предвидения от закона и указан от съда срок за обжалване на решението, се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт, като се твърди, че същият е постановен при съществено нарушаване на процесуалните правила, н нарушение на материалния закон, а наложеното наказание макар и в минимален размер е израз на явна несправедливост и не съответства на целите на наказанието. По повод на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в жалбата се сочи, че незаконосъобразно първата инстанция е признала подсъдимите Е. И. Д. и С. Е. Д. за невиновни за извършено престъпление по реда на чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 НК.

В срока по чл. 319 НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Е.Д., чрез процесуалният му представител адв. С.Д. против присъда, постановена по нчхд №52/2021 г. по описа на Радомирски районен съд. Навеждат се съображения в подкрепа на тезата, че деянието на подсъдимият не съставлява престъпление, поради което присъдата на първоинстанционния съд е незаконосъобразна и необоснована. Настоява се за отмяна на присъсата на районния съд и за постановяване на нова, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Доводите за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата са развити пространно в представеното допълнително изложение.

В съдебно заседание жалбоподателят Й.Д., не се явява, представлява се от повереника си адв. Б.Б., която от името на доверителя си моля да бъде постановено решение, с което да се уважи въззивната жалба по подробни съображения, изложени в нея.

В съдебно заседание пред въззивния съд, обвиняемият Е.Д., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си и посочените в нея основания. Моли да бъде постановена присъда, с която да се отмени обжалваната присъда на РС-Радомир, досежно обвинението, в което доверителят му е признат за виновен и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан. Моли да бъде потвърдена изцяло обжалваната присъда в останалите части, като въззивната жалба на Й.Д. да бъде оставена без уважение.

В последна дума жалбоподателят- подсъдим моли съда да го оправдае по всички обвинения и да отмени решението на РС, в частта, в която е осъден.

Пернишкият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените жалби, като изслуша явилите се страни в съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за основателна по отношение на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

След преценка на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и в пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият състав на въззивната инстанция на Окръжния съд –гр. Перник приема за установено следното:

Жалбите изхождат от процесуално легитимирани лица, подадени са в 1 законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно процесуално допустими за разглеждане.

Първата инстанция е положила необходимите усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на съвкупността от които е направила своите изводи относно фактическата обстановка.

Производството е било образувано с частна тъжба от Й. В. Д., ЕГН **********, от ***, който е повдигнал следните обвинения:

Против Е. И. Д., роден на *** година в ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, *** образование, ЕГН:**********, за това, че на ***, около обяд, на ул.“***“ в *** разпространил клеветнически твърдения, приписвайки престъпление по чл.130 НК, по отношение на Й. В. Д., с ЕГН ********** от ***, публично оплаквайки се на полицаите на висок глас: „Пребиха ме, четирима човека ме държаха, а Й.Д. ми нанесе удари“ престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1 от НК;

Против Е. И. Д., роден на *** година в ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, *** образование, ЕГН:**********, за това, че на ***, сутринта, на ул.“***“ в ***, да е нанесъл обида, публично обръщайки се към Й. В. Д. с думите: „***, ще те побъркам, ще ти взема всички пари“ - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК и

Против С. Е. Д., родена на *** в ***, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, *** образование, с адрес: ***, ЕГН:**********, за това, че при условията на продължавано престъпление - две деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние да се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както следва: на *** разпространила чрез „Фейсбук“, в сайта „***“ публикация, в която твърди:

“Баща ми Е. И. Д. е бил държан от четирима души, а Й. В. Д. му нанасял удари, в резултат на което баща ми има счупена долна челюст“ ; на *** в интернет сайта „***“ *** разпространила от нейно име следното: „Й.Д. счупи челюстта с няколко удара в лицето на баща ми, извикал трима души да го държат, а той да го бие“ – престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл. 147, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявените от частния тъжител Й. В. Д., конституиран и като граждански ищец, срещу подсъдимите, граждански искове, както следва:

Срещу Е. И. Д., с адрес: ***, ЕГН:**********, за сумата от 2 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, довели до уронване престижа на името му и репутацията в обществото, от извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1 от НК;

Против Е. И. Д., с адрес: ***, ЕГН:**********, за сумата от 2 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания от засягане на доброто име и репутацията му в обществото от извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК;

Против С. Е. Д., с адрес: ***, ЕГН:**********, за сумата от 2 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания от засягане на доброто име и репутация в обществото от извършено на *** престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл. 147, ал.1 от НК и Против С. Е. Д., с адрес: ***, ЕГН:**********, за сумата от 2 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в 2 претърпени страдания от засягане на доброто име и репутация в обществото от извършено на *** престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл. 147, ал.1 от НК.

Безспорно установено по делото и кореспондиращо с изложената в тъжбата на частния тъжител фактическа обстановка е следното: На ***дина около обяд частният тъжител и граждански ищец Й.Д. спрял товарен автомобил марка “Форд“ с рег. № *** на тротоара на ул.“***“ в ***, за извършване на товаро- разтоварителна дейност. С него били и свидетелите Л.Н. Й. и А. И. С., които му помагали в разтоварването на мебели. Същите били оставени на ъгъла до автомивката, собственост на Д., с цел да ги нанесе след това вътре в къщата. При извършването на товаро- разтоварителната дейност по тротоара преминал подсъдимият Е. И. Д., който започнал да снима с личния си мобилен телефон. Заявил, че това били мутренски истории, не можело да се преминава и щял да се обади на полицията.

Поради продължаващите пререкания частният тъжител и граждански ищец Й.Д. се обадил на полицията и на място се отзовали свидетелите Е. И. и Б.Б.. Служителите установили самоличността на лицата. Е.Д. нямал документ за самоличност и била направена справка в дежурната част. Били съставени протоколи за предупреждение на двете лица да не влизат в саморазправа по между си. Подсъдимият Е.Д. се оплакал, че има болки в областта на лицето, тъй като бил пребит-държан от четирима души, а частният тъжител и граждански ищец Й.Д. му нанасял удари. Изявлението на подсъдимия било възприето и от свидетелката Г.Ц., която живее на съпружески начала с частния тъжител и граждански ищец Й.Д..

На обвиняемия Е.Д. му бил съставен акт за това, че не представя документ за самоличност. С оглед оплакванията на обвиняемия Д. от болки в областта на лицето, бил извикан екип на ЦСМП, След извършен преглед от медицинския екип, не били констатирани никакви наранявания и екипът си тръгнал. След доклад от дежурния полицейски екип, същите си тръгнали.

На ***дина свидетелката Г.Ц. разбрала от своя приятелка, че в сайта на *** имало описана следната ситуация: „Четирима души държат баща ми Й.Д.“, с цитирани имена, със снимки. Последвали коментари: „Как така ще пребиеш възрастен човек, това е грозно, глупаво“. Включили се около 500 човека от града. Повечето казвали, че познават Й.Д. и е невъзможно той да пребие възрастен човек. Публикацията била качена от името на дъщерята на обвиняемия Е.Д.- обвиняемата С.Д. на *** Свидетелката Ц. показала публикацията на съпруга си и му станало много неприятно и много обидно. Освен в интернет излязла публикация във вестника и в още един сайт „***“.

На *** представител на „***“ дошъл на вратата на работното място на свидетелката Ц., в ***, за да снима. С нея се свързал журналистът К.Г., по искане на С.Д..

Появила се публикация от *** във в.“***“, стр.***, в която било отразено, че на тротоара на ул.“***“ № *** в *** бил спрял лекотоварен камион „Форд“, който пречел да се минава по тротоара. Било отбелязано, че по публикация във „Фейсбук“ от С.Д., баща й бил пребит, след като се скарал на мъжете с камиона, че не можело да се мине. Публикацията не била подписана.

По обвинението в извършване на клевета настоящият съдебен състав приема следното:

Съобразно правната доктрина, непосредствен обект на престъпните състави обида и клевета са обществените отношения свързани с честта и достойнството на личността.

Основните състави на престъпленията обида и клевета са свързани с умишленото унижаване честта на другиго, с умишлено засягане на неговото достойнство. Честта се разглежда в два аспекта: като чувство за лично достойнство на човека и като оценка на общността за неговата обществена стойност, които съответстват на двете основни форми-обида и клевета. В първия случай се засяга личностното чувство, а във втория-обществената оценка, 3 която общността дава за честта на лицето.

Предмет на клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно или с него да се приписва извършване на престъпление и да е обективно съобщено, а не да се извежда чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

В конкретиката на казуса предмет на обсъждане е разпространяване на клеветнически твърдения, приписвайки престъпление по чл.130 НК, по отношение на Й. В.

Д., с думите: „Пребиха ме, четирима човека ме държаха, а Й.Д. ми нанесе удари“.

По време на съдебното производство в първата инстанция са разпитани свидетелите Г.Ц., Е. И., Б.Б., Л. Й. и А. С..

В мотивите си, районният съд на практика изобщо не е разгледал и обсъдил така наведените пред него доводи и аргументи, като дори не е коментирал кои свидетелски показания кредитира, и кои не. Необсъждането и непроизнасянето по съществените възражения и доводи на обвиняемия и неговия защитник несъмнено е довело до ограничаване на процесуалните им права, тъй като на практика те не са в състояние да разберат въз основа на какви доказателства и съображения съдът е обосновал изводите си, че обвиняемия е извършил престъплението по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т.2, вр. чл.147, ал.1 НК, както по какви съображения не е възприел наведените пред съда аргументи и съображения в подкрепа на тезата за несъставомерност на деянието.