Решение № 1084 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3135/2024
- Вид
- Решение № 1084
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 09.07.2025
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1084 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330103135 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу В. К. С. по реда на чл. 422 ГПК. Ищецът иска от съда да признае дължимостта на обективираните в заповедта за изпълнение вземания, след като същата е била допълнена с Определение от 29.05.2024 г. за следните вземания: сумата от 59,98 лв. - абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021; сумата от 0,90 лв. - такси за потребление по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 63,98 лв. - абонаментна такса по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 61,97 лв. - такси за потребление по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 79,01 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер *** от 09.07.2021 г. сумата от 205,07 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с номер *** от 09.07.2021 г., 1 ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението – 27.09.2023г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че падежът за плащане настъпвал на срока, указан във всяка фактура, но не по-късно от 18 дни от датата на издаване, както и че при неизпълнение има право едностранно да прекрати договора без необходимост от писмено предизвестие. Твърди, че договорът е прекратен на 15.11.2021 г., за което било изпратено уведомление от 20.10.2021 г. Допълнителното споразумение било прекратено на 06.10.2021 г. поради прехвърляне към друг мобилен оператор преди изтичане на уговорения срок.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, като оспорва иска като неоснователен и въразява за погасяване вземанията по давност. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства. В откритото съдебно заседание по повод допълнително представено уведомление за прекратяване на договор прави оспорвания да е получил уведомление за прекратяване на договорите и да са му предоставени услуги, които да не е платил.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
За основателността на предявените искове следва да са реализирани следните юридически факти: сключване на процесните договори за мобилни услуги, съответното допълнителното споразумение, с посоченото от ищеца съдържание на уговорените права, задължения и начин на разваляне; изпълнение задълженията на ищеца по предоставяне на съответните мобилни услуги, настъпване падежа за плащане на абонаментните такси и таксите за потребление, разваляне на договорите от ищеца; наличие на уговорени неустойки в случай на разваляне на договорите за мобилни услуги, които да са действителни.
Установява се от представените в заповедното производство договори възникването на облигационната връзка между страните. Не се доказва обаче при пълно и главно доказване, че ищецът е предоставил на ответника мобилните услуги, за които се е задължил с договорите за мобилни услуги и допълнителното споразумение. В тази връзка са представени фактури с приложена информация за потребление. Тези доказателства съставляват едностранно съставени от ищеца документи. Върху представените фактури, също издадени от ищеца, липсва подпис на ответника. Ответникът възразява по представените писмени доказателства и по иска като цяло, като по същество оспорва фактурите да удостоверяват потребление.
При това положение, издадените от самия ищец частни документи, които удостоверяват изгодни за него факти, не се ползват с висока доказателствена стойност. Те се явяват и единствено доказателство по делото относно предоставянето на мобилните услуги, което не се предполага по силата на сключените договори.
2
В задълженията на мобилния оператор се включва осигуряването на покритие в съответната мобилна мрежа, така че потребителят да има възможност да осъществява разговори, да изпраща и получава текстови съобщения и да има достъп до всички други услуги, уговорени в договора.
Осигуряване на такова покритие обаче може и да не бъде извършено. Ето защо изпълнението на това задължение следва да бъде доказано при пълно доказване. В случая е неприложимо правилото на чл.182 ГПК, вр. с чл.55, ал.1 от ТЗ, тъй като не е изследвано счетоводството на ищеца. Дори фактурите да се приемат в качеството им на счетоводни документи, липсва информация дали са осчетоводени, както и за редовността на воденото счетоводство.
Начина за установява на тези факти е чрез счетоводна експертиза, предхождана или не от техническа, която да снеме данните от компютърната система на ищеца, за да може вещото лице със счетоводни познания да изследва фактите.
Липсват и други доказателства във връзка с изпълнение задълженията на ищеца, с които да бъдат съпоставени коментираните фактури и справки за потребление.
Доколкото не се установява изпълнение задълженията на ищеца за предоставяне на услугите, не е възникнало задължение за абоната за плащане на цената на тези услуги – абонаментната такса и такса потребление. Поради изложеното подлежат на отхвърляне исковете по отношение на абонаментните такси и таксите за потребление.
Тези изводи се отнасят и до търсените неустойки. Същите се претендират поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги с оглед неизпълнение задълженията на абоната за плащане на дължимите такси. Доколкото не се доказа за абоната да е възникнало задължение да плати претендираната цена за такси, недоказани остават предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, т.е. за тяхното разваляне. Липсата на предпоставки за предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение на абоната, препятства възникване на вземанията за неустойки. Ето защо исковете за тези вземания също подлежат на отхвърляне.
Неустойките не се дължат и на основание, че ищецът не доказа изявлението за прекратяване на договорите да е връчено на ответника.
Писмото от Български пощи не установява този факт.
Неустойките в размер на три стандартни такси подлежат на отхвърляне и на още едно основание. Претендираните неустойки в размер на месечните такси до края на договора, но не повече от 3 такси, са основани на неравноправни клаузи, които водят до задължаване на потребителя при неизпълнение на задълженията си да плати прекомерно високо обезщетение.
Колкото по-малко е неизпълнението, по-голяма неустойка ще се плати. Така потребител, за който предпоставките за начисляване на неустойката са настъпили още през първия месец, и този, за който са настъпили през 21-вия месец от двугодишен договор, ще платят една и съща неустойка в размер на 3 месечни такси.
3
С оглед изложеното, исковете подлежат на отхвърляне в цялост, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
При този изход от спора право на разноски, с доказани предпоставки по чл.38 от ЗА, има ответникът, като на адвоката следва да се определи хонорар от 300 лв., който съдът намира за съответен на сложността на делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, в р . с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че В. К. С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК с № ***/23.10.2023г. по ч.гр.д. № 15314/2023г. на РС Пловдив, 3 бр.с., която е била допълнена с Определение № 6543/29.05.2024г., а именно - сумата в общ размер на 470,91 лв., която се състои от следните вземания: сумата от 59,98 лв. - абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021; сумата от 0,90 лв. - такси за потребление по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 63,98 лв. - абонаментна такса по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 61,97 лв. - такси за потребление по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 79,01 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер *** от 09.07.2021 г. сумата от 205,07 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с номер *** от 09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението – 27.09.2023г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, да плати на адв. В. И. Р. от АК - ***, сумата от 300 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок 4 от връчването му на страните.
При влизане на решението в сила, ДА СЕ ВЪРНЕ в състава ч.гр.д. № 15314/2023г. на ПРС, ведно с препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5