Определение № 5271 от 08.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 220/2026
- Вид
- Определение № 5271
- Подписан
- 08.03.2026
- В сила
- 08.03.2026
- Състав
- Мариана Христова, Гергана Живкова Троянова, Пламен Колев
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5271 гр. София, 08.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Христова
Членове:
Пламен Колев
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500220 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Определение № 46312 от 06.11.2025г., с което производството по гр.д. № 31140/2025 г. на СРС, 65 състав, е било прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че исковете са били насочени срещу съсобственик на топлоснабден имот, който имот е бил погрешно посочен в исковата молба, но който е бил коригиран с молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание и повторно подадена след дадени с протоколно определение указания на съда за уточняване на имота, поради което неправилно е прекратено делото, поради неизпълнени указания от ищеца.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, не е депозирал такъв.
Съдът, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Видно е, че определението от 06.11.2025г., което се атакува с частната жалба, е било изпратено на ищеца на 07.11.2025г. (списък л.98 от делото), като няма данни да е било връчено на адресата, но жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД е депозирана на 12.11.2025г., което е в срока по чл.275 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 14.04.2025г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред Софийския районен съд искова молба вх.№ 131212/14.04.2025г. за дължими суми за потребена топлинна енергия и осъществено дялово разпределение, както и за мораторна лихва, срещу 20 ответници – собственици на топлоснабдения имот. Имотът е индивидуализиран с административен адрес: гр.София, ж.к. „********, ID номер 1******** и аб.№ ********. По така подадената искова молба е било образувано гр.д.
№ 21467/2025г. на СРС, 73 състав. С определение от 14.05.2025г. докладчикът по 1 делото е разделил производството, като на разглеждане пред 73 състав са останали исковете срещу Р.А.Г., а срещу останалите ответници делото е било изпратено за разпределение. Като последица от това са били образувани 19 нови производства срещу всеки ответник поотделно, като за Б.В.П. е било образувано гр.д.№ 31140/2025г. на СРС, 65 състав.
Още преди разделяне на производството от докладчика на 73 състав е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД (л.55 от делото), с която съдът е известен, че е допусната техническа грешка при описанието на имота и същият е с ID номер 402216 и аб. № 161227, съответно с номер на инсталация 4000188935. Под тези данни са и приложените по делото документи, които касаят имот – ап. 61, находящ се в гр.София, ж.к. ********. Приложеният нотариален акт за установяване правото на собственост също е за този имот. Тази молба, класирана на л.55 от делото, няма входящ номер, предвид обстоятелството, че е постъпила по първоначално образуваното дело преди разделянето и е копирана за привързване към всички отделени производства. Видно от приложеното с молба на ищеца от 04.11.2025г. идентично копие на същата молба, уточняването е направено на 15.04.2025г., т.е. един ден след подаване на молбата в съда.
С определение от 04.08.2025г. съдът е насрочил делото с доклад, като е посочил административен адрес на имота – погрешно посочения в първоначалната искова молба (налице е и грешка в сумата, представляваща главница за топлинна енергия). С проекта за доклад не са дадени указания на ищеца, че от приложените документи не се установява облигационно правоотношение с имота в ж.к. „Яворов“, макар съдът да дължи такива указания – чл.146, ал.2 ГПК.
На проведеното на 30.10.2025г. първо съдебно заседание ответникът е посочил, че не притежава такъв имот, а ищецът е заявил, че е допусната техническа грешка при описването му и процесният обект е ап. 61 в гр.София, ж.к. „********.
С протоколно определение съдът е дал указания на ищеца да „предприеме своевременни действия по производството, предвид посочената от него грешка в исковата молба…“.
В указания срок ищецът е представил повторно молбата от 15.04.2025г., с която е посочен верният абонатен номер на апартамента, номер на инсталация и ID номер. В молбата липсва посочване на административния адрес на имота, но същият е заявен в откритото съдебно заседание.
С определение от 06.11.2025г. съдът е прекратил производството, поради неизпълнени указания на съда за отстраняване на допуснатата грешка.
Определението е неправилно.
На първо място, грешката е била отстранена своевременно с молба вх.№ 133622/15.04.2025г., депозирана по първоначално образуваното по исковата молба дело № 21467/2025г. на СРС, 73 състав, която се намира и в кориците на настоящото дело, от което са отделени материалите срещу ответника Б.В.П.. Молбата е класирана на л.55 от делото, което предхожда доклада по чл.140 ГПК, съответно първото съдебно заседание. В откритото заседание на 30.10.2025г. е посочен и административният адрес на имота, за който се претендират сумите с исковата молба срещу този ответник. В случай, че съдът е счел, че имотът не е достатъчно индивидуализиран, макар да е посочен като адрес и аб. номер, то е следвало да даде указания на ищеца, а не да прекратява производството, което по същество е връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 ГПК, изводимо от мотивите на прекратителното определение.
2
На второ място, уместно е да се посочи, че със самия проект за доклад не са били дадени указани на ищеца, че не сочи доказателства за облигационна връзка между ответника и него за потребена топлоенергия, съответно за осъществено дялово разпределение, каквито указания съдът дължи съгласно чл.146, ал.2 ГПК и е следвало да даде при разминаване между посочения в исковата молба имот и този, за който се представят доказателства – нотариален акт, протокол от ОС на ЕС за избор на ФДР, фактури.
Предвид изложеното, определението следва да се отмени, като делото се върне на исковия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, Определение № 46312 от 06.11.2025г., с което производството по гр.д. № 31140/2025 г. на СРС, 65 състав, образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Б.В.П., ЕГН **********, е било прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд, 65 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3