Определение № 24801 от 05.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24801 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№313854/26,09,2025год. на ЕАД, чрез адв. Е.И., процесуален представител на М. А. Т. срещу определение №37034/04,09,2025год. на Софийски районен съд, 82 състав, постановено по гр.д.№61770/2024год., в частта с която е оставена без уважение молба на жалбоподателя за присъждане на разноски за адв. възнаграждение за разликата над присъдените 120,00лв. с ДДС до претендираните 480,00лв.

/с вх.№122239/07,04,2025гд./-адв.възнаграждение за процесуално представителство на М. Т..

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка присъденото адвокатско възнаграждение под минимума предвиден по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Поддържа, че предмет на делото са обективно, кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на клауза за неустойка от договор за потребителски кредит.

Първоинстанционният съд не е съобразил критерия, приложим при преценка на разумност на възнаграждението, включително и че последното покрива и значителни административно-технически разходи за адвоката освен правни действия и консумативи.

Присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционали би довело до стимулиране на ответника да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като адвокатите биха отказали предоставяне на правна помощ при условията на чл.38 от ЗАдв.

На самостоятелно основание това би довело да занижаване на качеството на предоставяните адвокатски услуги.

Съобразно изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и присъдено адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за възнагражденията на адвокатите.

Ответникът-„Мъни плюс мениджмънт“ЕАД излага мотиви за неоснователност на жалбата по съображения в отговора.

1

Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановен срок и от активно легитимирана страна.

Видно от преписката по делото първоинстанционният съд е сезиран с обективно, съединени искове от М. А. Т. срещу „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД , с правно основание чл.

26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка по договор за кредит №10087946, на основание противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправност.

С решение от 10.04.2025г. съдът е прогласил по предявения от М. А. Т. срещу „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на клауза за неустойка по договор за кредит № 10087946 поради накърняване на добрите нрави; На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. СРС е осъдил „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД да заплати сумата от 100,00лева – адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 162513/09.05.2025г. жалбоподателят е заявил искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се присъди в справедлив и разумен размер, ведно с дължим върху адвокатското възнаграждение ДДС.

С обжалваното определение от 04,09,2025год. СРС е осъдил ответника да заплати допълнително сумата от 20,00лв.-ДДС върху присъденото адв. възнаграждение.

Видно от данните по делото адв. И. е процесуален представител на ищеца при договорено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., като договор за правна защита и съдействие е сключен с ЕАД“Е.И.“, в който случай същото се присъжда на адвокатското дружество. В хипотезата на предявени обективно кумулативно съединени искове, доколкото всеки от тях има за предмет защита на различен интерес на длъжника, то адв. възнаграждение се дължи за всеки от тях. В производството по делото пред СРС е разгледан само иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави.

С оглед цената на исковата претенция и минималният размер на адв. възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.1, вр.ал.7 от Наредбата /400,00лв./, настоящият състав намира да са обосновани изводите на първостепенния съд за определяне на адв. възнаграждение под минимума предвиден в НВАР, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Аргумент за това са именно мотивите изложени в решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото е обоснован отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките н а вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, като в 2 правомощията на националният съд е да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата наредба е да установи стандарт на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на делата, цената на иска и вида действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно спазване на критериите заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. В този смисъл имайки предвид вида на извършените процесуални действия-депозиране на искова молба, установена съдебна практика и предвидимост на спора съобразно съдебната практика, без събиране на експертни знания и/или гласни доказателства, настоящият състав намира, че минималния размер на възнаграждението би могъл да бъде определен и под минималния такъв съобразно НВАР, с оглед фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл и решение от 25,01,2024год. на СЕС по дело С-438/22. Настоящият състав намира, че справедливото възнаграждение за извършената процесуална дейност е равностойно на 200,00лв., а с вкл. ДДС с оглед данните за регистрация по ЗДДС в размер на 240,00лв. Доводите на СРС за злоупотреба с процесуални права от страна на адвокат И., съдът намира да не намират опора в делото.

Съобразно горното поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с изложените от СРС доводи обжалваното определение в обжалваната част следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение

№37034/04,09,2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№61770/2024год., 82 състав, в частта с която е оставена без уважение молба вх. №162513/09,05,2025год. за присъждане на разноски за адв. възнаграждение за разликата над присъдените 120,00лв. до 240,00лв.- адв.възнаграждение с ДДС, като вместо това:

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478 да заплати на осн. чл.38 от ЗАдв. на ЕАД „Е.И.“, Булстат 180978004, сумата от 120,00лв.–адв. възнаграждение с ДДС по гр.д.№61770/2024год. по описа на СРС, 82 състав, допълнително към присъдените в размер на 120,00лв. за оказана правна помощ на М. А. Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4