Определение № 1338 от 19.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1338 гр. Велико Търново, 19.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Евгений Пачиков

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500858 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК 207024290, чрез адв. Х. М.

– САК срещу Определение №1446/10.06.2025 г. по гр. д. №1850/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 от ГПК на дружеството-жалбоподател за изменение на Решение №441/18.03.2025 г. по гр. д.

№1850/2024 г. на ВТРС да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна.

Жалбоподателят твърди, че такива не следва да бъдат присъждани поради липса на представени доказателства за плащането по банков път, като същите били представени едва в производството по чл. 248 от ГПК пред първоинстанционния съд. Също така се навеждат твърдения, че присъденото възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и би довело до неоснователно обогатяване. Сочи се, че Наредба №1/2024 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен характер, като съгласно критериите, които са заложени в нея възнаграждението следва да бъде намалено.

Иска се отмяната на атакуваното определение, като се отхвърли искането за присъждане на разноски, евентуално се иска намаляването на размера им.

Ответникът по частната жалба не е подал отговор.

Съдът, след като разгледа частната жалба и като се запозна с данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ГД №1850/2024 г. по описа на ВТРС е започнало по подадена искова молба от Й. Н. срещу дружеството жалбоподател за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит. С Решение №441/18.03.2025 г. искът е уважен и са присъдени направените по делото разноски в размер на 160 лв. за държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

1

Ответникът по иска е подал молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане решението в частта относно разноските да бъде изменено и да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение, а евентуално същото да бъде намалено.

С Определение №1446/10.06.2025 г. по ГД №1850/2024 г. по описа на ВТРС съдът е уважил евентуалното искане и е намалил разноските за адвокатско възнаграждение до 400 лв. Съдът е приел, че са налице доказателства за плащане на възнаграждението в този размер и че същото не може да бъде намалено под 400 лв.

Оплакванията на жалбоподателя за неправилност на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК са изцяло неоснователни. Страните по договора за правна защита и съдействие, който е на л. 31 от делото на първоинстанционния съд, са договорили, че същият удостоверява направеното плащане. Съответно не може да се приеме, че липсват доказателства за направеното плащане по договора, като същите са представени преди приключване на устните състезания. Поради това искането да бъде отменено изцяло присъждането на адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Исканото намаляване на разноските в частта относно размера на адвокатското възнаграждение е изцяло неоснователно и в противоречие с принципа на възмездност на адвокатския труд. Нещо повече, страните по договора за правна защита и съдействие са свободни да договорят възнаграждението и само при наличие на прекомерност, съдът на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК би могъл да не присъди в пълен размер сторените разноски по делото. В настоящия случай обаче не е налице такава прекомерност. Последната не се преценява с оглед цената на иска или само с оглед фактическата и правна сложност на делото, а с извършената работа. Факт е, че Наредба №1/2024 г. за възнагражденията за адвокатска работа няма задължителен характер, но първоинстанционният съд също не е сметнал сумата за задължителен минимум. Нещо повече, в разглеждания случай видно от данните по делото договореното и платено възнаграждение от 800 лева е адекватно както на фактическата и правна сложност на делото, така и на осъщественото като правна защита и съдействие.

Намаляването на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде извършено единствено поради отговора на искането по чл. 248 от ГПК, подаден по ГД1850/2024 г. по описа на ВТРС, с който страната сама посочва, че адвокатското й възнаграждение трябва да бъде намалено на 400 лв.

Имайки предвид изложените по-горе мотиви, Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, намира, че Определение №1446/10.06.2025 г. по ГД №1850/2024 г. по описа на ВТРС е правилно и законосъобразно. Частната жалба против това определение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1446/10.06.2025 г. по ГД №1850/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3